Призрачният кораб

21

На последния етаж в сградата на НАМПД във Вашингтон Дърк Пит и Ирам Йейгър седяха пред комуникационния пулт. Кърт и Джо тъкмо бяха прекъснали връзката.

Пит реши, че е време да провери какво е настроението на присъстващите.

- Е, какво мислите?

Срешу него, вън от обсега на камерата, седяха Трент от ЦРУ, мъж на име Сътън от Националната служба за сигурност и двама души от НАМПД: доктор Елиът Смит, главен медицински офицер на НАМПД, и Ана Ериксън.

На Пит не му харесваше да говори с Кърт под зорките погледи на всички тези хора, но залозите бяха станали твърде високи и не можеше да си позволи никакви рискове.

Пръв проговори доктор Смит.

- Кърт изглежда стабилен. Повелението му е нормално, не забелязах никакви тревожни симтоми.

- Това е добре - отдъхна си Пит.

Смит сви рамене неопределено.

- Макар симптоми като тези на Кърт да не могат прос­то да изчезнат, само защото се е махнал от Вашингтон.

- Винаги ми се е струвало, че ако човек се махне от тук, щe му минат доста болежки - вметна Йейгър, очевидно с надеждата, че Кърт сс възстановява.

- Може би - стрелна го с очи Смит, - но не и тези на Кърт.

Пит започваше да се изнервя. Искаше конкретни мнения, а не мъгляви подхвърляния.

- Какво имаш предвид? - не издържа накрая той.

- Бих казал, че можем да очакваме симптомите му да се проявят отново. Най-вероятно в момент на изключи­телен стрес.

- Госпожице Ериксън? - погледна я Пит.

- Изглежда ми лобре. По-добре, отколкото когато се беше скрил на лодката си.

- Ами разказът му? - попита Сътън.

- Какво за разказа му? - попита хладно Пит.

- Не ви ли се струва малко странен? Качил се е на яхта, натъкнал се е на неясна конспирация, нападнали го и го спасила някаква жена. Взел ѝ сателитния телефон, но го изгубил. Ке кр с фмрид ообре. Трябва ли да приемем всичко това на доверие?

- Смяташ, че си измисля?

- Там е работата – въздъхна Сътън. - Само той е бил на борда. Не можем нито да докажем, нито да опровергаем нещо.

- Ами обаждането на жената? - попита Пит.

- Опитваме се да установим дали се е случило - приз­на Сътън. Засега нищо.

- Може да е бил някой чуждестранен доставчик - от­беляза Ирам, - до когото нямате достъп.

- Имаме достъп до всички - увери го Сътън. - Повярвай ми!

- Ами прякорите на хакерите? - не се предаваше Пит. - Не ги е налучкал.

Сътън сви рамене и замълча. Нямаше обяснение за това.

- А сега, да поговорим за това, което притеснява всич­ки ни - рече Пит. - Знаем позицията на Сътън. Смята, че всичко е голяма измислица. Но ако все пак Кърт е напи­пал нещо?

Трент Макдоналд притисна дланите си една в друга. Пит забеляза, че представителят на ЦРУ е много мълча­лив.

- Трент?

- Ако е напипал нещо, ако Сиена Уестгейт е жива и е в ръцете на чужди групировки или непознати лица, може да имаме по-голям проблем, отколкото всеки от нас може ла си представи. Трябва да позволим на Кърт да продължи и да проучи този тип, Тан Ранг. Бих могъл да им по­могна в това начинание. Имаме много повече варианти на корейския полуостров, отколкото в Иран.

Дърк кимна мълчаливо. Не можеше да си спомни някога ЦРУ да са му помагали толкова много. Чудеше се дали е заради Кърт или заради Сиена. В главата му внезапно изникна един въпрос.

- Сиена Уестгейт още ли работи за ЦРУ?

Макдоналд замълча.

- В известна степен - рече накрая той. - Сиена напусна официално агенцията преди осем години. Не искахме да я изгубим, когато влезе в частния сектор, но не можехме да се сьревно-ваваме с тип като Уестгейт и възможностите, които той може да предложи.

- Продължавай - подкани го Пит.

- Беше великолепна - рече Макдоналд и погледна към Ирам. - Виждал си работата ѝ.

- Гений! - отзова се веднага Йейгър. - Имам предвид гений в истинския смисъл на думата.

- Точно така - потвърди Макдоналд. - Така че се спо­разумяхме с нея и Уестгейт. Дадохме им основите на най-модерната си теоретична рамка и поискахме от тях да я разработят в непробиваема бариера.

- Която тя е превърнала във „Фаланга“ - довърши Пит.

Макдоналд кимна.

- Но не сте очаквали духът да излезе от бутилката - премигна зад очилата си Йейгър.

- Така е - съгласи се Макдоналд. - И възможността това да се е случило ни плаши по две причини. Първо, ше изгубим много от възможностите си за достъп до инфор­мация, ако системите на останалия свят станат недостъп­ни за нас. Но има и по-сериозен проблем, който не знаем как точно да оценим.

- И кой е той?

- Всички вярваме, че „Фаланга” е непробиваема. Инсталирали сме я навсякъде, от компютърната мрежа на Министерството на отбраната до базата данни с всички социални осигуровки. Само че никой не я познава по-добре от Сиена Уестгейт. Тя беше главният дизайнер на проекта, на нея поверихме технологията и тя я изведе с десет крачки пред всичко останало. Познава слабостите по-добре от всички други. Може дори да е инсталирала задна вратичка в системата, в случай, че поиска да я използва. Няма как да знаем...

Пит започваше да разбира.

- „Фаланга“ пази цялото федерално правителство.

Макдоналд и Сътън кимнаха.

- Може би трябва да изтеглим „Фаланга“ – предложи Пит.

- Обмисляме и този вариант - каза Сътън. - Но би било прибързано и неразумно да го правим, само въз основа на известното ни до момента. Имаме нужда от доказател­ство, преди да действаме.

Макдоналд обобщи.

- Не знам дали Сиена е в ръцете на наши зложелатели. Но колкото и да не ми се иска да го кажа, много повече ще се радвам да е била повлечена на дъното на океана и да се е удавила.

Колкото и жестоки да бяха тези думи, Пит разбираше причината, която ги предизвика.

- Тогава най-добре да организираме екип, който ше проучи останките от яхтата на Уестгейт - рече той реши­телно. - Шансовете са малки, предвид състоянието ѝ , но ако открием тялото на Сиена, вие ще се успокоите, а аз ще мога да върна Кърт у дома.