Убийството на Линда

23

Векшо, четвъртък, 10 юли

В четвъртък Левин се зарече повече да не чете вечерни вестници. Решението му беше окончателно и неотменимо и важеше за „Афтонбладет“, „Експресен“ и двата им по-малки, но не и по-малко злонамерени братя: „Гьотеборгс-Тиднинген“ и „Квелспостен“.

Пространната статия, която бе отприщила у Левин силно негодувание срещу вечерната преса, се появи в „Квелспостен“. В сравнение с всичко останало, което се изписа по делото „Линда“ в жълтите печатни издания, материалът в „Квелспостен“ звучеше почти безобидно. Мике, един от участвалите в „Сървайвър“, твърдеше пред репортер на вестника, че е видял Линда през нощта, в която е била убита.

Като мнозина шведски звезди от риалити предавания, Мике си докарвал хонорари в разни заведения. В четвъртък, трети юли, извикали него и двама негови колеги от същия бранш — Фрасе от „Фермата“ и Нина от „Бит Брадър“ — в нощния клуб, който посетила Линда. Задълженията им включвали малко помощ зад бара, да бъбрят с гостите и в общи линии да се грижат за настроението в клуба.

Към десет часа, около час преди Линда да прекрачи прага на заведението, пияният Мике се събул бос, съблякъл си тениската и се качил върху барплота да танцува. Залитнал, паднал и изпотрошил дузина чаши. В десет и четвърт линейка го взела и го закарала до болницата във Векшо да го зашият. Приятелят му Фрасе също се качил в линейката и оттам се обадил да извести за новината на свой познат журналист. Интервюто с Мике и Фрасе се провело в чакалнята на пункта за спешна помощ и още на следващата сутрин — сутринта, когато полицията откри трупа на Линда, — преди новината за убийството да е стигнала до вестниците, „Квелспостен“ публикува обширен репортаж, където се съобщаваше, че през изминалата вечер Мике, познат на шведските зрители от риалити предаванията „Бара“ и „Сървайвър“, а благодарение на тези две големи постижения — и от „Сървайвър Ол старс“, е станал жертва на нападение и побой в Градския хотел във Векшо, макар Мике да е израснал в града и да се ползва с репутацията на един от най-известните граждани на Векшо.

Полицията се бе погрижила да провери всички съпътстващи събития през нощта, в която Линда Валин бе намерила смъртта си, и разполагаше с информация и за инцидента с Мике и Фрасе. След като интервюто в спешния пункт приключило и изминал още час в чакане, на Фрасе му омръзнало и се върнал в клуба. Охраната отказала да го пусне, избухнала препирня, повикали полиция и малко преди полунощ Фрасе се озовал в изтрезвителното в управлението на улица „Сандерд“.

Няколко часа по-късно към Фрасе се присъединил и Мике. В спешния пункт започнал да буйства, полицията го закопчала и така се озовал в килия в изтрезвителното. В шест часа на следващата сутрин двамата приятели напуснали управлението. Мике куцал и се подпирал на Фрасе. Двамата пресекли площада и слезли от сцената, която имаше отношение към текущото разследване. Не се установи къде са се дянали.

Опирайки се на тези данни, Левин установи, че изявленията на Мике пред вечерния вестник седмица след убийството — „видях Линда в нощта, когато я убиха“ — са лъжа от игла до конец. Мике изобщо не бе имал възможност да разговаря с Линда в клуба, още по-малко да изслуша откровенията й, че „напоследък се чувства застрашена във връзка с работата си в управлението във Векшо“.

Понеже Фрасе бе попаднал в същото незавидно положение като Мике, респективно в същия коридор с килии, разследващите изключиха вероятността той да е разговарял с Линда в клуба. Оставаше третият човек от компанията им — Нина от „Биг Брадър“, която останала в заведението, докато го затворили в четири призори.

Още в петък следобед, деня на убийството, полицаите разпитаха Нина. Отне им доста време да й обяснят, че не се интересуват от мнимото нападение срещу приятеля й Мике. Колкото до Линда, Нина не знаеше нищо. Нито я познавала, нито била разговаряла с нея — нито преди, нито в нощта на убийството.

Авторът на тази статия едва ли беше толкова несведущ като Нина, но успя да вбеси иначе уравновесения Левин с проява на крайно лош вкус. Репортерът въвличаше и самия Левин в мрежата от лъжи, които бе изплел. В деня преди излизането на втората статия по случая журналистът се обади на Левин да му даде възможност да отвърне на ожесточените критики, които Мике от „Сървайвър“ отправил срещу полицията. Журналистът се интересуваше какви мерки са взели органите на реда, за да проверят за какви заплахи е намекнала Линда пред Мике, който впрочем незабавно докладвал за разговора си с нея на полицията във Векшо.

Левин отказа да коментира и посъветва репортера да се обърне към пресаташето на полицията. От статията му не се разбираше дали е последвал тази препоръка. Ставаше ясно само, че вестникът е влязъл в контакт с отговорния следовател, криминален комисар Ян Левин от Главна дирекция „Криминална полиция“, но той „отказа да отговори на сериозните упреци, които се отправят лично към него и към работата на целия му екип“.

В този миг Ян Левин взе решение през оставащата част от живота си повече да не посегне към шведски вечерен вестник.