Убийството на Линда

44

Следствената работа вървеше точно по план. Особено изземването на ДНК проби вървеше много обещаващо и дори Бекстрьом беше склонен да преживее някоя несполука. Биологичният материал от щипката сдъвкан тютюн и от окървавената кърпичка не съвпадна с ДНК профила на убиеца. Единствената горчива жилка в тази чаша, пълна със сладък детективски еликсир, дойде от Националната научно-техническа лаборатория в Линшопинг. Оттам изпратиха информация за Бенгт Карлсон. Към картона му киселият и преуморен лаборант бе добавил въпрос към колегите си от Векшо дали могат да четат: „Както вече стана ясно от предишната справка, ДНК профилът от този картон не съвпада с ДНК профила на извършителя в настоящото разследване.“

За нещастие, Улсон случайно се намираше близо до факса, когато съобщението се получи. Той го занесе на Адолфсон и го помоли да го впише в компютърната база данни заедно с всички справки, които се получат.

— Името на поръчителя е скрито. Имаш ли представа за кого са тези данни? — попита любопитно Улсон, защото споменът за тайната му солова акция с Клаесоновата ябълкова огризка още му беше съвсем пресен.

— За онзи нещастник Бенгт Карлсон. Дето членува в онази инициатива — отвърна Адолфсон.

— Но кой, за бога, е забъркал името му в тази история? — възнегодува Улсон.

— Говори с Бекстрьом. Той трябва да знае — сви рамене Адолфсон. — Аз ще го въведа по азбучен ред. Под буквата „К“ като Кале и Карлсон — уточни той.

Улсон веднага отиде в кабинета на Бекстрьом и му зададе същия въпрос: на кого е хрумнала безумната идея да проверява ДНК-то на Бенгт Карлсон? Според Бекстрьом отговорът на този въпрос бил съвсем елементарен. Дори един бърз поглед в регистрите бил достатъчен и за цивилен гражданин да разбере, че ще допуснат огромна грешка, ако не проверят такива като Карлсон. Понеже днес Улсон го улучи в много дипломатично настроение, Бекстрьом съвсем съзнателно избягна израза „провинциални ченгета“, така щекотлив за провинциалните ченгета, макар че дори провинциално ченге като Улсон би следвало да схване, че обикновените цивилни граждани — за разлика от провинциалните ченгета, — за щастие, нямат право да се месят в делата на професионалните полицаи.

Улсон също се опита да покаже сговорчивост. Според него подозренията срещу Карлсон били напълно безпочвени. След последната си присъда Бенгт Карлсон доброволно и по своя инициатива се включил в изключително успешен проект на болница „Санкт Сигфрид“ за извънинституционална рехабилитация. С помощта на съвременна научна техника за поведенческа модификация специалистите от здравното заведение се опитали да променят поведенческия модел у мъже, извършващи системно насилие над жени, и именно Карлсон се оказал най-успешният им пациент. Той се преобразил и станал неузнаваем. От свит юмрук Бенгт Карлсон се превърнал в разтворени обятия и вече от много години се изявявал като един от най-активните в обществените акции, целящи бившите насилници на жени да се върнат към нормалния си живот без агресия.

— Разбирам защо ти е трудно да го приемеш, Бекстрьом, но в момента Бенгт Карлсон е най-любвеобилният човек на света. Той просто иска да прегърне целия свят — заключи Улсон.

— Разбирам, Улсон — кимна Бекстрьом. „Но явно Карлсон е пропуснал Линда.“

— Искам да чуя какво мислиш ти по въпроса — сериозно подхвана Улсон. — Бъди откровен.

— Вълкът козината си мени, но нрава — никога — отвърна Бекстрьом с доволна усмивка.

За жалост, и колегата Левин напоследък се държеше все по-странно, макар от него, като служител в Главна дирекция „Криминална полиция“, да се очакваше по-адекватно поведение. Левин неочаквано започна да обикаля колегите и да им задава странни въпроси, а това според Бекстрьом криеше опасност от изпадане в структурни главоблъсканици.

Левин първо проведе дълъг разговор с Рогершон за майката на Линда, не толкова за самата жертва. Поинтересува се къде са живели майката и дъщерята, след като преди десет години са се върнали от САЩ.

— Според показанията й двете са живели на един и същ адрес през цялото време — обясни Рогершон. — Какво странно има в това?

— Ще попитам и Сванстрьом — каза Левин, който беше много дискретен по отношение на личния си живот и никога не би я нарекъл „Ева“ пред други мъже и в нейно отсъствие.

— Попитай я, Левин — насърчи го Рогершон и се ухили. — Попитай Сванстрьом. Има ли друго? — попита той и погледна демонстративно ръчния си часовник.

Левин имаше и още една молба към Рогершон: да се обади на майката на Линда и да й зададе един уточняващ въпрос.

— Според мен ти си най-подходящият човек за тази задача, Рогершон. Все пак вече я познаваш — обясни Левин.

— Какъв е въпросът? — напомни Рогершон. — Какво те интересува?

— Попитай я дали е имала куче.

— Куче? Интересува те дали е имала куче? Конкретна порода ли визираш, или питаш за куче въобще?

— Просто ми хрумна — уклончиво отвърна Левин. — Обади се и я попитай дали някога е гледала куче.

— Питам се защо ли се интересува точно от този въпрос — каза Бекстрьом, докато двамата с Рогершон разпускаха в хотелската му стая в очакване на уикенда. — Дали не е изпушил? Левин винаги е бил страшен чешит. За толкова години не съм го виждал нито веднъж да пие бира.

„Какво общо има някакъв си помияр? — питаше се наум той. — Майната му!“

— Може да си е ударил главата в леглото, докато е клатил колежката Сванстрьом — пошегува се Рогершон и сви рамене.

— Имала ли е куче? — попита Бекстрьом, който пак се сети за въпроса на Левин. — Майката на Линда, имам предвид.

— Не — отвърна Рогершон. — Никога не е гледала куче. Не обичала нито кучета, нито котки. Линда имала някакъв кон, но в имението на баща си. Друго не открихме.

Въпреки непрестанните вмешателства на провинциалното ченге Бенгт Улсон, въпреки структурните недоразумения на Ян Левин и въпреки хитростта на ноторно известния побойник Бенгт Карлсон, успял някак да заблуди такива като Улсон, прекрасното настроение на Бекстрьом не се помрачи през целия уикенд. А в понеделник сутринта дори започна да пее под душа:

— Ще взема проба от целия свяааат! О, да, мамче! Ще взема от теб, ще взема от мен! — тананикаше Бекстрьом, докато студената вода обливаше дебелото му туловище.

Той старателно насапуниса подмишниците си и други потайни телесни кътчета, за да предотврати появата на неприятна миризма през деня.

„Най-готиният пич в полицията — доволно помисли Бекстрьом, след като инспектира крайния резултат в огледалото. — Пазете се, момичета!“