Убийството на Линда

54

Векшо, на същия ден

Когато членовете на разследващата група се събраха около голямата маса за първата седмична сутрешна оперативка, те изобщо не подозираха какви градоносни облаци са надвиснали над следствието им. Напротив. Мислеха си, че слънцето на милосърдието най-после е изгряло и над тяхната улица. Минута преди началото на оперативната Еноксон неочаквано се появи в залата и попита Бекстрьом може ли да говори пръв. Имал вълнуващи новини. Понеже молбата дойде от Еноксон, а не от Улсон — чието отсъствие впрочем силно радваше Бекстрьом, — Бекстрьом изведнъж усети добре познатите вибрации.

— Нося новини — ако някой от вас се интересува — подхвана Еноксон. По реакциите на слушателите си разбра, че са целите слух. — Колегите от Калмар са засекли в системата си ДНК профил, който съвпада с биологичния материал от убиеца на Линда. За жалост, още не могат да ни съобщят самоличността му, но въпреки това на мен ми звучи обнадеждаващо — продължи Еноксон. „Ето как, значи, ораторите омагьосвали публиката си.“

Понеже умееше да поднася информацията достъпно, той се опита да улесни слушателите си, като за по-голяма прегледност бе обобщил най-важните моменти като опорни точки и за всеки случай раздаде на присъстващите резюме, което да им помага при възприемането, докато той говори. Първата рубрика беше свързана с убийството на Линда, последната — с доклада, получен от Линшопинг само преди час.

И така: Линда умира между четири и пет часа в петък сутринта на четвърти юли в апартамента на майка си на улица „Пер Лагерквист“ във Векшо. В понеделник следобед, на седми юли, в полицията във Векшо постъпва съобщение, че на няколко километра от местопрестъплението десетгодишен, а вероятно и по-стар, сааб, е бил откраднат на същата сутрин. В петък, единайсети юли, същият автомобил попадна в полезрението на разследващите, защото те започват да проверяват престъпления, извършени непосредствено преди или след убийството на Линда. Но понеже кражбата изглежда безобидна, разследващите оставят случая настрана. Но новооткрити обстоятелства дават повод групата да обсъди случая наново.

— Доколкото си спомням, тогава преценихме, че има минимална вероятност автомобил, откраднат три денонощия след убийството, да е свързан по някакъв начин с делото „Линда“.

Обаче саабът бил открит още в неделя и този факт опровергавал първоначалното предположение, че автомобилът е бил откраднат в понеделник. Намерили го в гора, близо до малка отбивка от шосе 25 между Векшо и Калмар, на около миля западно от Калмар. Собственикът на парцела забелязал колата по време на сутрешната си обиколка из имота си. Табелите с регистрационните номера били свалени и някой явно бил направил неуспешен опит да запали автомобила. Състоянието, в което открил колата, навело земевладелеца на мисълта, че някой се е опитал да си спести ходенето до автоморгата. Неведнъж се било случвало човекът да се сблъска с подобни частни „инициативи“ Накратко, мъжът не останал никак очарован от находката.

Следобед позвънил в полицията в Калмар, но поради недостиг на кадри оттам изпратили квартален патрул от градчето Нюбру чак в сряда, девети юли. След като полицаите огледали колата и се поразходили из околността, открили две регистрационни табели, захвърлени в канавка на петдесетина метра от превозното средство в посока шосе 25. Полицаите се обадили по служебната радиостанция да попитат нещо за колата, отговорът съвпаднал и тук започвала най-интересната част.

Работещите в сектор „Противодействие на престъпността“ в Областната полиция в Калмар били взели присърце призивите на министъра на правосъдието за засилени мерки срещу битовата престъпност и се включили в национален експериментален проект, който целял с помощта на съвременни криминално-технически методи да се повиши разкриваемостта на автомобилните кражби.

В сааба специалистите открили множество свидетелства за кражба. Колата била запалена с помощта на отвертка, пъхната в ключалката, а с бастуна за заключване на волана крадецът се е справил по стандартния начин: блокирал е колелата и е започнал да дърпа с всичка сила, за да изкриви волана и да измъкне бастуна.

В пепелника между предните седалки колегите от Вестервик открили угарка от ръчно свита цигара с обещаващ аромат на канабис. Прибрали фаса в пликче за улики и го изпратили за ДНК анализ в Линшопинг. После се погрижили автомобилът да бъде транспортиран до управлението в Калмар, където евентуално да бъде използван за други автотехнически проверки в рамките на националния експериментален проект.

После автомобилът и фасът се изгубили в полицейските компютърни системи. Полицаите от Калмар изобщо не подозирали, че същият този сааб е станал предмет на обсъждане за около минута в едно от най-високоприоритетните убийства в страната. Затова калмарските полицаи просто изпратили писмо на собственика на автомобила, в което му съобщили, че са открили колата му. Той обаче не се свързал с тях и повече никой не се сетил за случая.

В Националната научно-техническа лаборатория в Линшопинг пък изпратеният фас се озовал в дъното на непрекъснато набъбващата камара от ДНК проби, подлежащи на изследване. Независимо от политическите превъплъщения на министъра на правосъдието, независимо къде е сърцето на сектор „Противодействие на престъпността“ в Калмар и въпреки че всички отдаваха дължимото внимание на националния експериментален проект, угарката била оставена да чака реда си и чак след месец криминалистите успели да й отделят внимание.

В късния следобед на осми август, петък, резултатът от пробата излязъл и след като го пуснали в базата данни, предупредителните лампички започнали да мигат. Уви, по това време всички полицаи в Областното управление във Векшо и Калмар се били разотишли по домовете си и от съображения за секретност и други подробности от личен характер дежурният в Линшопинг съобщил радостната новина на Еноксон по телефона чак в понеделник сутринта.

— Е, това е всичко — заключи Еноксон. — Колегите отидоха до Калмар да вземат резултатите. Решихме, че така е най-безопасно. Има ли друго? А, обещах да ви предам нещо от колегите от Калмар.

— Какво искат? — попита Бекстрьом, макар вече да се досещаше за отговора.

— Обичайното. Ако сме имали нужда от помощ в разследването на делото „Линда“, трябвало само да им се обадим.

— Няма да се наложи — отвърна Бекстрьом. — Добре, приятели. Имаме гореща следа. Ако в историята на Кралство Швеция е имало по-разследвана автомобилна кражба от тази, обещавам да си хвърля оставката.

„Мечтайте си, кухи глави такива.“