Убийството на Линда

24

На сутрешната оперативка същия ден Еноксон докладва пред колегите си за постигнатите конкретни резултати в следствения процес.

С помощта на ДНК пробата, иззета от местопрестъплението, полицията вече бе успяла да зачеркне около десетина души от списъка с потенциалните заподозрени. Първият, влязъл в този списък, излезе пръв от него: бившето гадже на Линда. Разследващите изключиха и неколцина състуденти на Линда, които й правили компания в клуба в нощта на убийството, както и половин дузина крайно брутални сексуални престъпници, чиито ДНК профили фигурираха в компютърната база данни на полицията. Един от тях беше Лео Барански.

— Все едно да излезеш на нивата с наточена коса в ръка — доволно каза Еноксон. — Правиш няколко резки замаха и всичко, което няма работа там, изчезва.

— Чухте Енок — обади се Бекстрьом. — Размахайте косата. Искам да вземете ДНК проби от всички. Който има чиста съвест, няма от какво да се страхува. Всички почтени хора ще пожелаят да помогнат на полицията. Не би следвало да е проблем да им вземете ДНК проба.

— А ако някой откаже? — възрази един млад полицай от долния край на масата.

— Тогава ще стане много интересно — отвърна Бекстрьом и се усмихна весело като големия лош вълк в приказката за трите малки прасенца. „Що за идиоти приемат в полицията в днешно време?!“

Преди обяд на същия ден началникът на Главна дирекция „Криминална полиция“, ШГДКП Стен Нюландер, пристигна във Векшо. Нюландер дойде с хеликоптер заедно с началника на щаба си и с негов сътрудник Баретите от Корпуса за бързо реагиране, които щяха да изпълнят акцията по залавянето, бяха тръгнали по-рано в два огромни американски джипа, марка „Хамър“, собственост на силовата структура.

Когато хеликоптерът на Нюландер кацна на летището в Смоланд около миля от Векшо, комитетът по посрещането вече го чакаше, а корпусът се бе погрижил да обезопаси района от външни лица.

Началникът на областното управление се беше върнал от вилата си и дори бе сменил късите гащета и хавайската риза със сив костюм с вратовръзка, макар живакът да наближаваше трийсет градуса. До него стоеше комисар Бенгт Улсон, също в спретната униформа. И от двамата се лееше обилна пот.

Самият Нюландер пристигна в безупречно облекло и без дори следа от телесни течности по него. Въпреки времето Нюландер носеше същите дрехи като преди седмица, когато Бекстрьом влезе в кабинета му, плюс предизвикателно вирната фуражка, която си сложи веднага щом слезе от хеликоптера. Картинката допълваха чифт тъмни слънчеви очила без рамки с рефлексни стъкла и жокейски камшик. Последното предизвика известно недоумение сред околните, защото от Брандклипарен не се виждаше и следа.

Новодошлото подкрепление първо се погрижи да „разузнае условията, при които корпусът ще проведе акцията“, тоест Векшо и околностите. Отчасти за да „прислуша“ средата, отчасти за да открие подходящо място за „десант“ на силите, отчасти и за да определи „най-подходящия район“ за залавяне на извършителя.

— Но нима може да го планирате предварително? — възрази началникът на областното управление, който седеше на задната седалка на джипа, притиснат от шест мълчаливи фигури в камуфлажни униформи. — При условие че… не знаете кой е извършителят. Все още не — додаде той с извинителен тон.

— Отговорът е да — обади се Нюландер от предната седалка, без дори да извръща глава. — Всичко е въпрос на планиране.

Няколко часа по-късно Нюландер приключи. Отклони молбата за съвещание в кабинета на местния началник, планирания обяд и другите формалности с обяснението, че се налага да лети за Гьотеборг по подобна работа. Сътрудникът му щял да остане във Векшо и да уточни нужните подробности с Улсон.

— Искам обаче да се видя с моите хора — каза ШГДКП и след четвърт час се насочи към помещенията, където работеше разследващата група.

„Какво става, по дяволите? — запита се Бекстрьом, когато чу олелията в коридора и зърна първата фигура в камуфлажно облекло. — Да не е избухнала война?“

Нюландер застана на вратата и кимна на всички. Все едно нефтен танкер се издигна между две морски вълни. После придърпа Бекстрьом настрана и дори го потупа по рамото.

— Разчитам на теб, Острьом — каза Нюландер. — Погрижи се да го заловят веднага.

— Разбира се, шефе — увери го Бекстрьом и кимна на отражението си в очилата на големия началник. „Благодаря най-покорно, Мутро“, помисли си Бекстрьом.

— Чувствай се напълно свободен да го заловиш още през уикенда — великодушно заяви Нюландер, когато заедно с началника на областното полицейско управление се върнаха на летището. — Момчетата, командировани за задачата, вече са в казармата — уточни той.

— Боя се, че може да отнеме повече време — извика началникът на областната полиция, защото хеликоптерът пусна двигателите и той не чуваше дори собствените си думи. „Защо са ги настанили в казарма? — учуди се той. — Нямат ли си домове?“

— Нали имате ДНК? Какво чакате?

Началникът на областната полиция само кимна, защото, изглежда, никой не го чуваше, а и на никого не му пукаше. „Какво става? — разтревожи се той. — Тук, във Векшо? При мен!“

След обяд Бекстрьом мина покрай кабинета на Улсон, защото беше крайно време някой да влее малко разум в главата на този глупак. Червената лампичка на вратата му светеше, но Бекстрьом изобщо не беше в настроение да се прави на деликатен. Почука и влезе.

При Улсон седяха трима колеги от Националния корпус за бързо реагиране, но той не изглеждаше да се чувства комфортно в новата си компания. Тримата мъже бяха облечени в камуфлажни дрехи и си приличаха като три капки вода, макар двамата да бяха с бръснати глави, а третият да си бе подстригал косата съвсем късо. Никой от тях дори не помръдна, когато Бекстрьом влезе в стаята.

— А, ти ли си, Бекстрьом? — Улсон скочи от стола си. — Извинете ни за малко.

Той издърпа Бекстрьом в коридора.

— Какви са тези хора, които ни изпратиха? — Улсон поклати притеснено глава веднага щом вратата се хлопа зад гърба му. — Какво става с шведската полиция?

— Обиск — настойчиво подхвана Бекстрьом. — Крайно време е да претърсим дома на баща й.

— Разбира се — Улсон се усмихна изнурено. — Още не съм успял да стигна дотам, но, моля те, предай на Еноксон да се отбие при мен веднага и ще уредим въпроса.

— Искам и да разпитаме родителите й — продължи Бекстрьом, който нямаше намерение да изпуска удобния случай.

— Разбира се. Трябва вече да са се поокопитили от първоначалния шок. За да има смисъл да ги разпитваме, де — поясни Улсон. — Отхвърли ли версията за маниак, който подбира жертвите си на случаен принцип?

— Линда е загинала от ръката на човек, когото е познавала. Пък ще видим колко е бил луд.

Улсон кимна.

— Предай на Еноксон да слезе в кабинета ми при първа възможност — повтори той с почти умолителна нотка в гласа.

Бекстрьом завари Еноксон в бяла престилка и с латексови ръкавици. Щом видя Бекстрьом, криминалният експерт веднага си свали ръкавиците, сложи ги върху голямата лабораторна маса и издърпа стол за посетителя.

— Добре дошъл в моя втори дом — усмихна се дружелюбно Еноксон. — Ще пийнеш ли кафе?

— Току-що пих, но благодаря все пак.

— С какво мога да ти бъда полезен?

— Наркотици — кратко отвърна Бекстрьом. „Нека Улсон да се поизпоти.“

Предаде сбито съдържанието на снощния разговор с колегите си.

— Колегата Левин подозира, че убиецът е бил надрусан. Как можем да разберем дали е така?

Според Еноксон имаше добри шансове този въпрос да се установи чрез лабораторен анализ на кръвната проба, взета от ламарината под прозореца. Експертът не беше сигурен каква информация може да се извлече от семенната течност, но пък се надявал космите от местопрестъплението също да помогнат в изследванията.

— Ако са от главата на извършителя, колегите от Линшопинг ще установят дали е злоупотребявал с канабис, да речем. Ако го е правел редовно.

— Ами ако се е дрогирал само преди нападението над Линда?

— Съмнявам се да проличи в пробата — поклати глава Еноксон. — Какви наркотици е приел според теб?

— Амфетамини или нещо подобно.

— Аха. Мнозина от нас искат да разберат повече за тази подробност — каза Еноксон, без да уточнява какво точно има предвид. — Обещавам да проверим пробите. Колкото до Линда, сутринта получихме резултатите от съдебно-химическата лаборатория — продължи експертът и прехвърли пачка книжа върху голямата маса. — Ето ги. — Еноксон вдигна един документ.

— Слушам те.

— Нула цяло и десет промила алкохол в кръвта и нула цяло и двайсет в урината. Преведено на нормален език, това означава, че Линда е била леко подпийнала в клуба, но непосредствено преди смъртта си е била, общо взето, трезва.

— И нищо друго? — Бекстрьом се надяваше жертвата и убиецът да са приели еднакъв наркотик.

— Нищо — поклати глава Еноксон. — При така наречения скрининг за медикаменти в кръвта не са открити никакви лекарства, а тестовете за наличие на канабис, амфетамини, опиати и кокаинови метаболити в урината дават отрицателен резултат — прочете Еноксон през очилата, кацнали на върха на носа му. — Ако използвам професионалния жаргон на колегите от Наркотичния, в нощта на убийството Линда е била чиста — обобщи Еноксон.

„Е, човек не може да има всичко“, опита се да се утеши Бекстрьом.

— Още нещо… Имаш ли време?

— Разбира се — кимна Еноксон.

— Кой е той — убиецът?

„Не бързай — додаде наум Бекстрьом. — Улсон ще почака.“

— Мислех, че това влиза в твоите задължения, Бекстрьом — отвърна уклончиво Еноксон. — Имаш предвид обувките, нали? Предполагаш, че е бил познат на Линда?

— Да.

— Разбирам. Но на мен този тип ми се струва пълен психопат. Нима Линда би държала подобен човек в обкръжението си?

— Не пречи да обмислиш тази версия — великодушно отговори Бекстрьом. „Как не се научиха!“

— Тази история е наистина ужасна — призна Еноксон и придоби крайно угрижен вид. — Дори аз се чувстван разстроен, макар че съм виждал какво ли не.

— Нашата обща позната Лу ще има доста работа — доволно отбеляза Бекстрьом.

— Да, положението е критично — установи Еноксон. — Май започвам да остарявам, но ако човек не може дори да погледне снимки от местопрестъпление, криминалистиката определено не е за него. Който се страхува, не прави качествени снимки, а фотографирането на местопрестъплението е наше задължение — додаде той.

— Прав си.

„Че кой се е засилил в днешно време да работи като криминалист?“

— На малцина от нас е дадено свише да търсят утеха и наставление от Господ — усмихна се меко Еноксон.

— Значи, чул си, а? — ухили се Бекстрьом. — Благодаря за идеята.

— Положението не е никак добро — въздъхна Еноксон. — Какво стана с печата на изповедта? Ние, хората, знаем само донякъде — това не е пряк цитат от Библията, а е препратка към тринайсета глава от Първото послание на апостол Павел до коринтяни17. Това вероятно го знае всеки истински смоландец, но необходимо ли е ние, полицаите, да изложим на показ всички откъслечни познания, с които сме се сдобили? Ела да ти покажа за какво говоря.

Еноксон стана, приближи се до настолния си компютър и започна да щрака по клавишите със скорост на четирийсет години по-млад киберманиак.

— Това е един от най-разпространените ни нощни вестници — поясни той и посочи екрана. — Поместили са всички ужасии, които дори най-жълтите издания не посмяха да публикуват. Доколкото ми е известно, собственикът е един и същ. „Удушена с вратовръзка на баща си“ — прочете Еноксон. — Това гласи заглавието, а в статията се говори за всичко, което обсъждахме на вчерашната ни среща. Включително за обувките. Макар че май са пропуснали да споменат, че обувките са оставени на поставката. Сигурно им се е сторило прекалено скучно. — Еноксон въздъхна отново и изключи компютъра.

„Какъв си ми философ, Енок“, помисли си Бекстрьом.

— Да не забравя — Улсон иска да говори с теб във връзка с обиск в дома на бащата на жертвата — добави на излизане Бекстрьом.

„Мина по мед и масло“, радваше се той. Влезе при приятеля си Роге и му каза, че е крайно време да разпитат родителите на Линда, и то по стандартния изчерпателен начин.

— В такъв случай най-добре да се заема аз — заключи Рогершон.

— Трябва да проверим и с кого е общувала. Интересуват ни всички, които е познавала, дори да са се виждали с нея само веднъж. Да лапнат памучето навреме, че после да не се наложи да събираме лигите на целия град — обясни Бекстрьом. — Майката, бащата, приятели, състудент, познати — нейни и на семейството, — съседи, учители, служители в управлението, всички клиент в нощния клуб в петък. Дори онези, които предпочитат рокли, макар отпред нещо да им сгърчи. Сещаш се — Бекстрьом си пое дъх.

— Да. Няма нужда да вземаме ДНК от майка й. А колкото до пробите, трябва да осигуриш подкрепление на колежката Сандберг.

— Предложения? — попита Бекстрьом с шефски маниер.

— Кнютсон, Торѐн или и двамата. Ясно е, че не са гении, но поне си вършат много съвестно работата.

„Трябва да действаш с каквото ти се намира подръка — помисли си Бекстрьом. — Не беше ли казал същото Исус на приятелите си, когато им раздавал риба и хляб?“

— Имаш ли минутка? — попита Ана Сандберг четвърт час по-късно и изгледа въпросително Бекстрьом, полускрит зад грамади от книжа върху бюрото.

— Разбира се — отзова се услужливо той и й посочи свободен стол. „Кой ще откаже на жена с толкова готини цици?“

— Чувам, че ще получа подкрепление — подхвана Ана и прозвуча горе-долу като своя колега и началник комисар Улсон.

— Точно така — кимна Бекстрьом. „А ще може ля усмивка?“

— Но искаш да продължавам да работя по профила на Линда и близкото й обкръжение, нали? Или възнамеряваш да възложиш задълженията ми на другиго? — Тя го изгледа предизвикателно.

— Не, разбира се. Торѐн и Кнютсон ще ти помагат. Те са много приятни момчета. Дръж ги изкъсо, а ако ти правят проблеми, обадѝ ми се да им дърпам ушите.

„Май ще трябва да проведа разговор за равноправието между половете“, помисли си Бекстрьом.

— В такъв случай съм доволна. — Ана стана. — Изключваш ли напълно вероятността Линда да е станала жертва на някой психопат?

— Чак да я изключвам… — уклончиво отвърна Бекстрьом и сви рамене. — А, да не забравя. Нали ми обеща органайзера й? Нали не си го забравила?

— Веднага ще го получиш — отвърна Ана и си тръгна.

„Сега пък за какво се цупи?“, недоумяваше Бекстрьом.

Съвсем обикновен черен органайзер в навярно не толкова обикновен червен кожен калъф с името на притежателната, Линда Валин, гравирано със златни букви в долния десен ъгъл. Подарък от баща й, предположи Бекстрьом, и започна да прелиства бележника в търсене на мъжки имена. Половин час по-късно приключи.

В органайзера откри всичко, което се очакваше да има в един органайзер: кратки записки за срещи, уроци, лекции и упражнения в школата; няколко уговорки във връзка с лятната й работа в управлението, която започнала след Мидсомар18. От записките й личеше, че много пъти е оставала в жилището на майка си. Бекстрьом откри кратко описание на пътуване до Рим заедно с приятелка и съученичка на Линда — „Кайса“. Двете бяха посетили италианската столица за два дни в началото на юни. В дневника нямаше нито твърде лични, нито компрометиращи факти. Най-често се споменаваше баща и: „татенцето“ или просто „тате“. След екскурзията до Рим веднъж го бе нарекла „баща ми“, но само две седмици по-късно се бе върнала на „тате“. Най-близките й приятелки се казваха Йени, Кайса, Анкан и Лота. Предпоследните й записки датираха от четвъртък, 3 юли, тоест отпреди седмица. Линда споделяше, че ще работи между девет и пет и заедно с Йени имат планове за вечерта. „Купон?“ Последните й записки — със същото мастило и почерк — явно бяха направени също в четвъртък. Те касаеха работното й време в петък: от 13,00 до 22,00. Срещу събота и неделя Линда беше теглила непрекъсната черта — знак, че ще бъде свободна.

„Ако, разбира се, не се е случило нещо междувременно — помисли си Бекстрьом, който внезапно се почувства необяснимо потиснат. — Стегнѝ се, момче!“, каза си той и се изправи на стола.

В записките за месец януари прозвището Нопе се споменаваше на четири места. Бекстрьом обаче знаеше, че това е галеното име на бившето й гадже, и не обърна особено внимание на факта, че същият този Нопе явно си бе навлякъл гнева на Линда до степен да заслужи единствената негативна емоционална оценка в целия й дневник: „Нопе винаги си е бил пълен боклук!“, бе установила бившата му приятелка в понеделник, 13 януари.

У Бекстрьом възникна само един въпрос. Всъщност не беше нещо особено, но той предпочете да се консултира, преди да приключи днешния работен ден и да тръгне към хотела. „По-добре обаче тя да дойде при мен, вместо обратното, все пак аз съм шефът“, реши той и се пресегна към телефона.

— Благодаря за услугата — усмихна се дружелюбно Бекстрьом и подаде органайзера на колежката Сандберг.

— Откри ли нещо интересно, което да ми е убягнало?

„Какво й става? Продължава да киселее“, помисли си Бекстрьом.

— Едно нещо ме озадачи — призна той.

— Кое?

— Виж какво е написала под събота, 17 май — Националния празник на норвежците — Бекстрьом кимна подканящо към бележника.

— Добре — кимна колебливо Ана и прелисти на въпросната страница. — „Роналдо, Роналдо, Роналдо, магическо име“ — прочете тя на глас.

— Роналдо — удивителен знак, Роналдо — удивителен знак, Роналдо — удивителен знак. Магическо име — въпросителен знак — поправи я Бекстрьом. — Кой е Роналдо?

— Аха, сега разбирам — лицето на Ана неочаквано разцъфна в усмивка. — Сигурно става дума за онзи футболист, който е страшно талантлив. В деня, когато го е написала, Роналдо сигурно е играл в някой мач от Лига Европа. Колегите от техническата провериха случая. Ако не ме лъже паметта, тогава май отбелязал три гола. Доколкото си спомням, още на първата оперативка споменах, че Линда е била една от най-добрите футболистки в Полицейската школа. Мачът е бил излъчен по телевизията. Сигурно го е гледала. Не мисля, че трябва да търсим друг подтекст.

— Хмм — промърмори Бекстрьом. „Леле, колко приказлива стана изведнъж“, помисли си той и в главата му изведнъж изплува предположение, което, уви, му се изплъзна неусетно от езика:

— Да не би да е била лиз-близ?

„О, по дяволите!“, усети се той, но вече беше твърде късно.

— Моля? — Очите на Ана се разшириха. — Каква да е била, каза? Как я нарече?

— Хубаво момиче, не е имала много гаджета, била е силно запалена по футбола, имала е много приятелки. Дали не е била лесбийка? — преведе Бекстрьом. „Откъде да знам кое название са възприели?“

— Тук вече прекаляваш, Бекстрьом — отвърна разгорещено Ана, без изобщо да се интересува от служебната йерархия. — Самата аз съм играла футбол. Имам мъж и две деца. Какво общо има спортът със сексуалната ориентация? — попита тя и го изгледа разгневено.

— В подобни случаи сексуалният живот на жертвата винаги е свързан с убийството — отвърна Бекстрьом, но по изражението й разбра, че тя няма да отстъпи, и вдигна отбранително ръка. — Забрави, Ана. Да оставим тази тема.

— Дано успея — тросна се тя, взе органайзера и си излезе.

„Тук има нещо гнило — продължаваше да се съмнява Бекстрьом, извади химикалка и лист хартия. — «Роналдо! Роналдо! Роналдо!» и отдолу «Магическо име?». Дявол знае какво е имала предвид! — Бекстрьом продължаваше да се взира в току-що написаното. — Крайно време е да се прибера в хотела. Преди вечеря ще полегна, а може и да обърна една-две бири.“

— Виж какво открих в органайзера й — Бекстрьом хвърли бележката към Рогершон след няколко часа и няколко бири. — Написала го е на седемнайсети май тази година.

— „Роналдо, Роналдо, Роналдо, магическо име“ — прочете Рогершон. — Сигурно става въпрос за онзи футболист, а? Гледала е мач по телевизията. Нали знаем, че с била много запалена по футбола? Защо това те учудва?

— Зарежи — поклати глава Бекстрьом. „Все едно“, помисли си той.