Убийството на Линда

96

В понеделник, двайсети октомври, в районния съд във Векшо се даде ход на делото срещу Бенгт Монсон. Присъдата бе оповестена след близо три месеца, на деветнайсети януари следващата година. Причината за това протакане беше решението на съда Бенгт Монсон да бъде подложен на щателен психиатричен преглед, та заседателите да разполагат с пълната информация, необходима при избора на наказателна мярка.

Още на двайсети декември се получиха резултатите от съдебнопсихиатричната клиника в Лунд, но после дойдоха коледните и новогодишните празници. Освен това съдебните заседатели се нуждаеха от време да доизпипат формулировките си и най-общо да премислят нещата.

В заключението от съдебнопсихиатричната експертиза, което не носеше гриф „секретно“, пишеше, че Монсон наистина страда от силно психическо разстройство, но то не е достатъчно сериозно, та да го настанят принудително в психиатрично заведение при затворен режим. Заседателите, при пълно единодушие, решиха да следват прокурорската линия и да осъдят Бенгт Монсон на доживотен затвор за убийство.

Подсъдимият и адвокатът му обжалваха присъдата на втора инстанция. Апелативният съд поиска повторна съдебнопсихиатрична експертиза. Този път тя се проведе в болница „Санкт Сигфрид“ във Векшо под ръководството на новоизлюпения професор по съдебна психиатрия Роберт Брундин.

Брундин стигна до различни заключения от колегите си в Лунд. Според категоричната му преценка Монсон страдал от много сериозно психическо разстройство и в края на март съдът постанови Монсон да бъде въдворен в психиатрия.

Още през седмицата след присъдата професор Брундин даде дълго телевизионно интервю за едно от многото публицистични предавания по държавната телевизия.

Там той отново подчерта, че става дума за извършител с тежки психически отклонения и силно изявени хаотични импулси, дължащи се най-вероятно на тежки травми през детството му.

Разбира се, не се касае за военни преживявания, каквито обикновено са преживели хаотичните извършители, но по качественото си изражение и последствията, деянията на Монсон са напълно сравними. Лекарската тайна му забранявала да се впуска в подробности, но убиецът не е нито обикновен сексуален садист с развихрени сексуални фантазии, нито чисто хаотична фигура. По-скоро интересна междинна форма между сексуален садист и хаотичен извършител.

— Най-после открих липсващата брънка между тези два основни типа, така да се каже — установи с изключително задоволство Брундин, който впрочем приветстваше и себе си, и новия си пациент за тесните контакти, които им предстояха.

— Мислите ли, че някога ще успеете да го излекувате? — попита го телевизионната репортерка.

При цялото му уважение към нея и предаването й, Брундин окачестви въпроса като несполучливо формулиран.

— В какъв смисъл?

— Въпросът всъщност е как да помогнем на следващите поколения с неговите проблеми — обясни Брундин. — Но ако ме питате за продължителността на терапията, боя се, че точно този пациент е част от вече изгубено поколение — завърши Брундин, който освен всичко останало притежаваше и литературна мисъл.

Бекстрьом изгледа предаването. Седеше си в уютната си бърлога близо до управлението в компанията на бира, малцово уиски, болничен лист и бързо прекратено предварително разследване за сексуален тормоз. Съдържанието на кафявия плик още не беше изчерпано. Животът му можеше и да е много по-лош.

„Да бяха го сварили на лепило“, помисли си Бекстрьом, който въпреки всичките си недостатъци и кусури, все пак беше човек със силно чувство за човешка справедливост.