Убийството на Линда

33

Векшо, понеделник, 21 юли — неделя, 27 юли

Криминален комисар Ян Левин започна да чете „Смоландспостен“. Все някакъв вестник трябваше да прелиства, за да е в час какво мислят медиите за света, като цяло, и за следствените действия по случая „Линда Валин“, в частност.

Най-големият местен вестник също отделяше много внимание на убийството, но в материалите по случая нямаше спекулации. Журналистите се изразяваха доста по-балансирано и предпазливо, макар че от тях се очакваше да бъдат по-емоционални от колегите си в големите ежедневници, защото трагедията, сполетяла Линда и семейството й, се беше разиграла именно във Векшо.

Във вестника бяха намерили място и задруги материали. Малка утеха в човешката несрета. Тази понеделнишка сутрин утехата се появи под формата на статия за вероятно най-голямата ягода на света, която си поделяше първата страница с последните новини по случая „Линда“.

Във вестника беше поместена и снимка на гигантската ягода, придружена, разбира се, от дежурната кибритена кутийка за сравнение. Съдейки по разликата в размерите им, ягодата явно беше сравнима с неголяма глава карфиол или мъжки юмрук. Във вътрешните страници на вестника публикуваха пространно интервю с мъжа, който стоеше зад този земеделски подвиг — седемдесет и две годишния Сванте Форшлунд, — и малко по-кратко интервю със съпругата му Вера, седемдесет и една годишна.

Сванте Форшлунд се пенсионирал преди близо десет години. Преди това работел като учител по биология и химия в гимназията във Векшо. В момента заедно със съпругата му живеели целогодишно в лятната си вила близо до Алвеста. Най-интересното занимание за съпрузите Форшлунд било градинарството. Тяхната градинка заемала площ около половин хектар. Там имало изобилие от земеделски култури, които носят на човек както радост, така и прехрана: цветя, подправки, билки, плодове и какви ли не зелени растения; картофи, както и всякакви кореноплодни и други полезни растения. Стопаните отглеждали и пчели, за да се гарантира просъществуването на този рай на земята. И не на последно място, двамата съпрузи отглеждали и няколко разновидности на градинската ягода. Именно ягодите били голямата страст в живота на Сванте Форшлунд.

Ягодата рекордьорка представлявала късна американска кръстоска, наречена Fragaria monstrum americanum, или гигантска американска ягода. Форшлунд забелязал въпросния екземпляр седмица след Мидсомар. Още тогава ягодата се отличавала като значително по-едра от другите в същата леха.

Форшлунд веднага решил да задейства специална програма за развитие на плода. Отстранил всички съседни ягодови растения, за да се избегне ненужна конкуренция, осигурил й допълнително напояване и наторяване. Стопанинът взел мерки за защита на ягодовия корен, на който се намирала ягодата кандидат за рекорд, срещу насекоми, ларви, птици, зайци и сърни. Четиринайсет дни по-късно, когато Форшлунд преценил, че ягодата му е достигнала оптималния си размер, той я откъснал, заснел я и така се озовал във вестника.

Освен чисто земеделския рекорд, който ягодата му донесла, в нея Форшлунд съзрял и колосален икономически потенциал. В момента промишлените насаждения с ягоди в Швеция възлизали на 2350 хектара и според Форшлунд, ако стопаните започнели да залагат на неговия сорт гигантски ягоди, внос от САЩ, само за няколко години годишният добив на такива плодове щял да нарасне с близо четиристотин процента. Върху същия ареал и за пренебрежимо по-висока цена за напояване и торене.

Съпругата Вера също се изказваше във вестника, но значително по-скептично от мъжа си. Накратко, тя смяташе, че гигантската ягода е водниста и безвкусна. По-просто казано, дори не би си помислила да я използва за кулинарни цели. В света на Вера Форшлунд една истинска ягода трябвало да е вкусна като ягодите, които била яла като дете. Личният й фаворит бил местен сорт, който давал дребен плод с тъмночервено и твърдо плодово месо, много сладък и с примамлив аромат на горска ягода. Тя наследила храстите от родителите си и въпреки че съпругът й бил късен Карл Линей, той също се запалил по проследяване на произхода им. Но откъдето и да били произлезли, тези ягоди били неизменна основна съставка в прочутата й ягодова торта, с която Вера лятно време гощавала своите деца, внуци, близки и приятели.

Читателите на „Смоландспостен“ получаваха като бонус рецептата за този лесен шведски летен десерт. За блата се начупват бисквити и се подреждат, после се напръскват с домашния ягодов ликьор на Вера, намазват се обилно с домашното й сладко от същия сорт ягоди, после с много бита сметана и накрая се покриват с нарязани ягоди. Върху тортата се поставя най-красивият екземпляр, за да увенчае кулинарното творение.

На Левин рецептата му прозвуча съвсем лесна за изпълнение и много вкусна. Като тортите, които майка му приготвяше, докато бяха деца. Левин реши да изреже статията от вестника и да я прикрепи към другите си записки за пътуването и престоя във Векшо.