Убийството на Линда

80

Стокхолм, понеделник, 25 август

На път към Стокхолм Бекстрьом се излегна на задната седалка. Рогершон пое шофирането и другите битови подробности. Бекстрьом изпи бирите си, докато бяха още студени, и реши да дегустира малцовото си уиски. От време на време бръкваше в джоба на сакото си и плъзваше пръсти по съдържанието на кафявия плик, а пред очите му се заредиха сладки вестникарски заглавия. „Мъжът, който разкри убийството на Линда“, помисли си Бекстрьом с въздишка на задоволство. Малко преди Нюшопинг Бекстрьом започна да сънува и да се наслаждава на Заслужената почивка на Воина, докато Рогершон спря пред вратата на дома му на остров Кунгсхолмен в Стокхолм. За пореден път комисар Бекстрьом от столичния отдел „Убийства“ приключи успешно мисията си и се завърна триумфално в базата.

По тази причина на следващата сутрин му отне известно време да разбере, че проклетият лапландец отсреща явно го е повикал със съвсем различни намерения. Никакви цветя, никаква торта, нито дори чаша най-обикновено кафе, макар часът да беше едва осем, а Бекстрьом да бе станал посред нощ, за да си вземе душ, да си измие зъбите, да си купи смучещи таблетки за гърло и да подготви подходящо слово в отговор на приветствието на високопоставения началник, в което той изразява дълбоката си признателност за приноса на Бекстрьом към разследването във Векшо. А сега какво, по дяволите, ставаше тук? „Накъде върви полицията?“, запита се Бекстрьом.

Юхансон изобщо не поде темата за случая „Линда“. Явно не го вълнуваше как Бекстрьом, с изпитаната печеливша комбинация от рутина, усилен труд, нюх и проницателност, успя да сглоби всички парчета — въпреки лошите прогнози. Юхансон започна да пили за купчина загадъчни фактури, тегления в брой, сметки за порнофилми от хотелската стая на Рогершон, превишени възнаграждения за извънреден труд и какво ли не още. Явно умниците в обкръжението на Юхансон бяха объркали сметките и сега стоварваха вината върху Бекстрьом.

— Ще обсъдиш подробностите с колегите от счетоводния отдел — заключи мрачно Юхансон. — Обърни се към секретарката ми. Запазила ти е час и ще можеш да се срещнеш с тях веднага.

— Моите уважения, шефе, но аз съм полицай, а не сметководец — възрази Бекстрьом. — А колкото до другото…

— И дотам ще стигна — прекъсна го Юхансон и отвори следващата папка върху голямото си бюро. — Миналата седмица срещу теб е постъпила жалба.

— В нея липсваше името на пострадалото лице — хитро отвърна Бекстрьом.

— Значи, има и друга жалба? Не знаех — сухо отбеляза Юхансон. — Тази в ръката ми е по повод сексуален тормоз. Подадена е лично от Карин Огрен в четвъртък. Колегите от Векшо са я разпитали на същия ден.

— Тогава защо не съм виждал тази жалба? — сърдито попита Бекстрьом.

— Единственото обяснение е, че не са успели да те осведомят. Не се притеснявай, Бекстрьом, говорих с тях. Обещаха веднага да се свържат с теб.

— И какво е казала? — Бекстрьом прикова намусено очи в листа в ръцете на началника.

— По думите й си размахвал кренвирша — отвърна Юхансон. — Подробностите ще трябва да изясниш с „Вътрешно разследване“.

„Какви ги говори този човек? Какъв кренвирш?“ Юхансон обяви, че повече няма какво да добави. Колегите от счетоводния отдел ще разговарят с Бекстрьом по финансовите въпроси, колегата юрист — по юридическите, жалбата срещу него ще се придвижи по каналния ред, а прекият му началник ще се погрижи за административните подробности. Пред Бекстрьом оставал един-единствен въпрос: дали предпочита да излезе в отпуск, в болнични или да го отстранят, докато трае разследването срещу него.

— Как така в болнични? — възнегодува Бекстрьом. — Та аз не съм болен! Никога не съм се чувствал толкова здрав. Май трябва да отнеса този въпрос до профсъюза.

— Успех, Бекстрьом — отвърна Юхансон.