През предпоследната нощ във Векшо Ян Левин сънува онова лято, когато татко му го научи да кара колело. Лятото, когато му купиха първия му истински велосипед: червен „Крешент Валиант“. През същото това лято татко му почина от рак.
Когато се събуди, влезе в банята и отвори широко прозореца, за да успее да си поеме въздух. Навън валеше. Тих дъждец, сипещ се от тъмните облаци. Беше застудяло.
„Какво търся тук? — помисли си той. — Време е да се прибирам.“