Убийството на Линда

66

В сградата на Полицейското управление на остров Кунгсхолмен в Стокхолм началникът на Главна дирекция „Криминална полиция“ седеше в кабинета си и усещаше как кръвното му се вдига. И то поради причини, които в чисто делово отношение бяха най-маловажни от всички дела, натрупани върху бюрото му. „Един ден цирк «Бекстрьом» пристигнал във Векшо“, помисли си Ларш Мартин Юхансон.

Първо се срещна с приятна млада дама от счетоводния отдел. Цял уикенд тя се опитвала да намери отговор на червените въпросителни, надраскани в полетата на изрядните документи, които му беше дала. Не успяла да намери обяснение за известен брой подозрителни фактури за всевъзможни разходи: от поддръжка на служебно облекло и покупка на канцеларски пособия до сметки от барове за питиетата на анонимни полицейски информатори. Под всички тези фактури — на обща стойност двайсет хиляди крони — стояло името на криминален комисар Бекстрьом. Освен това счетоводителката се натъкнала и на няколко необосновани тегления от служебната сметка. Дело на същия Бекстрьом и на стойност дванайсет хиляди крони. Плюс фактури за екскурзии, които — без парите за заплати и осигурителни вноски — до момента възлизали на близо триста хиляди крони.

— Какво става тук? Ако говорим поверително — Юхансон й кимна окуражително.

— Някой е бъркал в кацата с мед и понеже разговорът ни е поверителен, според мен това не се случва за пръв път. Името на подписалия се под фактурите съм го виждала неведнъж.

— Значи, виждала си и по-скандални неща? — попита Юхансон, който се чувстваше по-бодър от всякога.

— Много по-скандални — натърти емоционално счетоводителката. — От години забелязвам появата на много съмнителни фактури.

— Коя ти се стори най-скандална? — полюбопитства Юхансон.

— През последната бюджетна година например получихме фактура за закупени два тона сено. Беше през зимата, но не струваше скъпо. Няколко хиляди, ако не ме лъже паметта.

— Досещам се кой се е подписал като купувач — промърмори Юхансон.

— Корпусът за бързо реагиране се нуждаел от сеното за някакво учение. Нали често скачат от височини и вероятно искат да се приземят на меко, помислих си аз. А касовият бон за пране, който пристигна от Векшо, също си го бива. Помолих за подробности по платежния документ. Признавам, че мъжът ми и трите ми деца са големи мърльовци, като се надявам да си остане между нас. Но в сравнение с Бекстрьом са пълни аматьори.

— Слушам те — хищно отвърна Юхансон.

В деня, когато пристигнал във Векшо, комисар Бекстрьом поръчал на камериерките да занесат дрехите на негов сътрудник за пране. Приложената фактура носела подписа на Бекстрьом и според написаното на ръка обяснение визирала разходи за „поддръжка на служебно облекло, наложителна заради изпълнение на служебния дълг“. Според подробната разбивка, която счетоводният отдел изискал от фирмата — незнайно защо, разбивката липсваше върху оригиналната фактура, — ставало дума по-конкретно за химическо чистене на „27 чифта мъжки боксерки с къси крачоли, 2 чифта мъжки боксерки с дълги крачоли, 31 мъжки потника, 14 чифта чорапи, 9 вратовръзки, 4 пуловера с дълъг ръкав, 14 ризи, 3 чифта панталони с дълги крачоли, 2 чифта панталони с къси крачоли, 1 сако и 1 костюм, състоящ се от сако, панталон и жилетка“.

— И жилетка? — попита Юхансон и се усмихна щастливо като дете. — Така ли пише? И жилетка?

— Точно така — потвърди счетоводителката с въодушевлението на началника си. — Май се сещам за коя точно жилетка става дума. Една кафява, на бели райета. Бекстрьом не се слави като човек, който си сменя често дрехите, така да се каже.

— Феноменално — отбеляза съвсем искрено Юхансон. — Ето какво ще направим…

По време на срещата с полицейския интендант, пряк началник на Бекстрьом, Юхансон се намираше в превъзходно настроение. Понеже интендантът нямаше представа каква е причината за тази промяна и понеже три нощи подред бе сънувал само кошмари, и понеже самата мисъл за тази среща го бе ужасявала в продължение на дни, той схвана, че му предстои да изпита какво е да те лъхне смъртта.

— Ще я видим тази работа, казала сляпата Сара — подхвана Юхансон и с доволен вид започна да прехвърля купчина книжа. — Ще пийнем ли чаша кафе? — попита неочаквано той и кимна към госта си.

— Не, благодаря. И така ми е добре — увери го интендантът.

„Този човек е садист до мозъка на костите си — помисли си той. — Какво, да не би да ми предлага икономичен вариант на менюто от последния път? Чаша кафе и сладка с бадемов пълнеж?“

Юхансон заяви, че не разбира три неща. Защо интендантът е изпратил точно тези шестима полицаи? Защо е назначил Бекстрьом за техен ръководител? И кой или кои от тях са прекарали цяла нощ в хотела в гледане на порноканали? Дейност, която оглавява списъка със забрани, докато човек е в командировка и изпълнява служебни задачи.

Според интенданта нещата са далеч по-сложни.

Първо, лично той не е изпращал никого във Векшо. Неговите уважения, но както вече посочил, по това време е бил в отпуск и решението е взел предшественикът на Юхансон, Нюландер. А защо Нюландер е избрал точно Бекстрьом за шеф, не е негова работа да се произнася. Колкото до порнофилмите, обстоятелствата още се изясняват.

— Добре, добре — прекъсна го Юхансон. — Не може обаче да не си размишлявал по въпроса. Виждам, че в екипа е и Левин. Защо той не оглавява екипа? Работил съм с него и го знам като много способен полицай.

— Той не желае да бъде шеф — отвърна интендантът. — Доколкото разбрах, нещата стоят така. Нюландер е помолил секретарката си да се обади на Бекстрьом. Не е ясно защо се е спрял точно на него. Възложил му е да сформира екип и да замине за Векшо. И Бекстрьом е събрал колегите, които са били на разположение. Бекстрьом може и да не е най-подходящият човек за тази задача, но сътрудниците му са много кадърни. Левин например е много опитен и компетентен полицай. Един от най-добрите разследващи полицаи в отдел „Убийства“.

— Е… — неопределено отвърна Юхансон. „Познавам и по-добри.“

— И Рогершон ли е замесен? — продължи началникът. — Доколкото разбрах, във фактурата за порното е вписан номерът на неговата стая.

— По това време той е бил в Стокхолм. В петък вечерта е оставил служебната кола в гаража на управлението, а в неделя по обяд я е взел. Не може да е бил той.

— Разбери кой или кои са гледали порното — поръча Юхансон с обичайния си тон.

— Обещавам да направя всичко по силите си — увери го интендантът.

— Достатъчно е да разбереш кой е виновникът. За да мога съответно да го изритам или да го понижа.