Убийството на Линда

69

В сънищата му това униние се задълбочаваше и се превръщаше в гол страх, от който тялото му се мяташе, въртеше и пропадаше, а краката му усукваха потния чаршаф в средата на леглото. Чувстваше се изцяло подвластен на тези сънища, неспособен да се отбранява, отвличайки мислите си в друга посока, както прави наяве.

Но тази нощ не се наложи да се брани.

Циганско лято преди близо петдесет години. Ян Левин е получил първия си истински велосипед.

Червен „Крешент Валиант“. Кръстен на благородния принц Валиант, живял отдавна-отдавна, когато дори не е имало велосипеди, а само коне.

Левин не знае за кой път поред баща му подтичва след него, поддържа коша и подвиква.

Ян стиска кормилото, върти педалите колкото му държат краката и поне вече не затваря очи в мига, преди да полети към земята и да си обели коленете.

Остава най-трудното: чакълестата пътечка между бялата порта и червената веранда пред къщата, където мама пържи палачинки, защото е четвъртък.

— Няма страшно, Ян — вика татко зад гърба му. — Държа те! Няма страшно. Държа те.

Ян натиска педалите и се движи по-стабилно от друг път, защото баща му го придържа. Пред къщата натиска внимателно спирачката, пуска левия си крак, подпира се на земята и слиза.

А когато се обръща, вижда, че баща му е застанал до бялата порта. Върху почернялото му лице грее усмивка. Прекалено далеч е и няма как да разроши косата на Ян, но вече няма нужда да го прави.