Убийството на Линда

93

В средата на седмицата Ян Левин и Ева Сванстрьом си тръгнаха. Бяха дали своя принос и вече не бяха нужни. Поне не във Векшо. Докато пътуваха към Стокхолм, Левин събира смелост да предложи на Ева най-сетне да уредят отношенията си: той да се разведе с жена си, а тя — с мъжа си. И да се пренесат да живеят заедно. Да започнат да градят съвместно бъдеще. Струваше му се крайно време да вземе решение, защото животът му вървеше към своя край.

Но така и не повдигна въпроса. И по-добре — предвид онова, което се въртеше в главата на Ева Сванстрьом. Тя възнамеряваше, още със завръщането си в Стокхолм, да предприеме сериозен опит да спаси брака си и да благодари на Левин за връзката им. Наистина двамата я бяха поддържали много години, но дните с него си бяха направо непоносими. „Как се обяснява такова нещо? — размишляваше тя. — Когато сърцето спира да бие и в гърдите остава само черна дупка, където дори не смееш да погледнеш. А камо ли да изкажеш на глас какво има там.“

Никакви спомени преди да тръгне на училище. Отказваше да говори за майка си. Колкото до осиновителя си — не смяташе, че си заслужава дори да се изпикае на гроба му. Спомняше си ясно черната дупка. Беше непоклатим в убеждението си, че не е наранил Линда. Не можел да понесе дори самата мисъл да й посегне и затова изключваше да го е направил.

Проведоха още шест разпита. На последните четири присъства и прокурор. Веднъж заподозреният се оказа обграден от три жени, които се редуваха да говорят с него: Катарина Вибум, Ана Холт и Ана Сандберг.

— Три срещу един — обобщи Монсон, макар саркастичната му усмивка да изглеждаше доста пресилена.

— Мислехме, че предпочитате да общувате с жени, Бенгт — отбеляза Катарина Вибум. — Колкото повече, толкова по-добре. Поне така предположихме.

Остана черната дупка. В този едночасов отрязък — според веществените доказателства — той бе изнасилил, измъчвал и удушил Линда Валин. Автомобилът, откраднат от Монсон след час, за да остави всичко зад гърба си, представляваше по-незначителна улика от правна гледна точка.

— Черна дупка — обобщи ръководителката на разпита Ана Холт.

— Плюс около сто и двайсет процентови веществени доказателства — допълни Катарина Вибум.

— Да беше поне отричал всичко. Или поне да се бе опитал да ни убеди, че сексуалните им игри са предизвикали злополука — въздъхна Холт. „Няма пълно щастие“, помисли си тя.

В петък следобед на пети септември Кнютсон и Торѐн напуснаха Векшо. Други жертви на убийства чакаха на опашка за вниманието им. Налагаше се да се погрижат и за купчините бумаги върху бюрата в Стокхолм. Понеже и двамата бяха учтиви и благовъзпитани, отбиха се да се сбогуват с комисар Бенгт Улсон.

— Благодарим за възможността да поработим тук — каза Кнютсон.

— В най-лошия случай ще се видим пак — включи се и Торѐн. — Разбираш какво имам предвид, Бенгт — додаде извинително той.

— Разбирам много добре — усмихна се Улсон. — Без вас щяхме да разрешим случая по-трудно. Но, естествено, рано или късно щяхме да заловим убиеца с помощта на ДНК профила му.

— Без нас Улсон и Монсон щяха да се преместят под един покрив — философстваше Кнютсон в колата на път за Стокхолм.

— И да живеят щастливо до края на дните си — съгласи се Торѐн.

— Питам се какво ще стане с Бекстрьом.

— Той винаги се измъква.