Убийството на Линда

67

Сутринта Ян Левин разтвори „Смоландспостен“ на спокойствие в стаята си, преди да слезе за закуска. Четирийсет и осем годишният главен търговец Рой Едвардсон стоеше на първа страница във вестника. От снимката гледаше пълен мъж в разцвета на силите си, облечен в класически шведски летни дрехи: със сандали с чорапи, шорти до коляното, раирана риза с къс ръкав и карирана шапка с козирка от по-тънка материя, съобразена с горещия сезон. Едвардсон се бе опрял удобно на мерцедеса си и излъчваше самоувереност и финансово благополучие. Освен това бил роден и израснал във Векшо, а в момента работел там.

Поводът неговата снимка да се появи на страниците на „Смоландспостен“ беше обширен репортаж за подробно проучване, проведено от Агенцията по храните, което показвало, че смоландци са по-малко склонни от шведите в другите провинции да купуват екосъобразни продукти, докато пазаруват в хранителните магазини. Въпреки значителните усилия на най-известната гражданка на Смоланд, Астрид Линдгрен, да освободи кокошките от клетките им и да осигури щастлив живот на прасетата чак до Коледа.

Репортерка от вестника беше провела анкета в града. Спирайки минувачи, тя ги питала какво мислят за хранителните продукти с етикет „екологично чисто“ и за продуктите без такъв етикет. Отговорите, които бе получила, до голяма степен потвърждаваха резултатите от проучването на Агенцията по храните: екохраните са по-скъпи, смятаха гражданите в Смоланд, но вкусът им не е по-добър.

Изключение правеше четирийсет и осем годишният Рой Едвардсон, който въпреки професията си на търговец изобщо не си бе изградил мнение по въпроса.

— Не питайте мен — бе отвърнал той. — Аз никога не пазарувам. От години съм женен.

„Не знаех, че още има такива хора“, помисли си удивен Левин и се протегна да вземе ножицата, за да довърши спомените си от Векшо с кратко надникване в живота на Рой Едвардсон.