Убийството на Линда

37

След като Рогершон разказа за кървавата драма в Гранд Хотел в Лунд, комисар „Острьом“ подшушна най-дискретно новината на трима различни журналисти. Въпреки това във вестниците не се появи нито ред за това шокиращо събитие. „Проклетите лешояди вече не си вършат санитарните задължения“, ядосваше се Бекстрьом.

Излизащите сутрин вечерни вестници и сутрешните вестници поместваха обичайните новини. Масовият убиец от Далбю беше натикан в тесните колонки с кратки съобщения, след като журналистите на бърза ръка претупаха сълзливите разговори с опечалените. Случаят „Линда“ отново превзе водещите заглавия и около сутрешната блокмаса в Градския хотел във Векшо настана още по-голяма блъсканица.

На сутрешната оперативка разследващата група установи, че броят на взетите ДНК проби минава четиристотин и е на път да постави нов рекорд по доброволно обществено сътрудничество на криминалните експерти в историята на шведската полиция. Благодарение на резултатите от ДНК тестовете още петдесет души вече бяха вън от подозрение, сред които Мариан Грос. Никой не скърбеше за „раздялата“ с библиотекаря, най-малко от всички Бекстрьом. Той вече си беше набелязал много по-подходящ кандидат за извършител. Пък и комисар Улсон имаше идея, която звучеше доста обещаващо с оглед на предстоящата следствена работа.

Въз основа на профила, изготвен от ГИПИ, Улсон беше направил демографски изчисления и бе стигнал до извода, че не е необходимо да се взема ДНК проба от повече от петстотин души във Векшо и околността, за да се покрият онези, които се вписват в изготвения профил. След консултация със статистик от общинската администрация Улсон съвсем се обнадежди:

— Специалистката ми спомена понятието „очаквана стойност“ — обясни Улсон. — Става дума за някаква математическа абракадабра, но ако съм схванал правилно, според това правило е достатъчно да вземем проби от половината от петстотин души, и то на съвсем случаен принцип.

„Какви ги дрънка този? — помисли си Бекстрьом. — По моему е достатъчно да вземем проба от един-единствен човек: извършителя.“

— Ако приемеш съвет от едно старо ченге, препоръчвам ти да се ограничиш до така наречените пришълци — каза Бекстрьом.

— Не се притеснявай, скъпи Бекстрьом — отвърна Улсон, който днес явно беше в необичайно добро настроение. — И аз имам известен опит и знам с кого си имам работа. Ich kenne auch meine Pappenheimer23 — добави гордо той на най-добрия си школски немски, което бе усвоил по време на вечерните курсове. Със съпругата му започнаха да ги посещават след винен тур из долината на Рейн миналото лято. — Не забравяй, че обеща да дойдеш на срещата ни — напомни той.

— Спокойно, ще дойда — увери го Бекстрьом. „Само не разбрах защо намеси Папхамар24.“

След сутрешната оперативна криминален комисар Ян Левин се срещна с прокурорката по случая и с ръководителя на предварителното разследване комисар Улсон. Бекстрьом го нямаше — за голямо щастие на Улсон.

— Този младеж ми се струва доста съмнителен — заключи Левин, след като обясни по какъв въпрос е дошъл.

— Достатъчно ли е да го привикаме веднага без призовка? — попита прокурорката.

— Да, но ако продължава упорито да отказва да даде ДНК проба, искам да я вземем принудително. Така поне ще разберем дали е сред заподозрените.

— Ако продължава да лъже и да се държи по този инфантилен начин, ще пусна заповед за задържането му под стража и докато седи на топло и размишлява над положението си, ще му вземем и отпечатъци, и кръв — зарече се прокурорката. — Разследваме не какво да е престъпление, а убийство и поведението му никак не ми харесва.

— Налага ли се да постъпваме чак толкова драстично? — възрази Улсон и потръпна. — Все пак той е бъдещ полицай и изобщо не се вписва в профила, изготвен от ГИПИ. Лично аз не бих…

— В такъв случай аз ще взема решението — прекъсна го прокурорката. — ГИПИ! — процеди презрително тя. — Профилите, които изготвят, са пълни измишльотини. Не ми е известно да са разкрили дори един случай. Поне що се отнася до дела под мой надзор.

Следобед Бекстрьом изпълни обещанието си да се включи в учредителното събрание за избор на инициативния комитет към новосъздадената гражданска инициатива „Мъжете на Векшо срещу насилниците на жени“. Почерпиха Бекстрьом с кафе, торта с моркови и дребни сладки, а новоизбраната председателка на инициативния комитет, психоложката и психотерапевтка Лилиан Улсон, още в самото начало на срещата приветства топло Бекстрьом с добре дошъл:

— Вече познаваш твоя колега Бенгт Улсон и мен. Впрочем Бенгт обеща при нужда да замества титуляр от инициативния комитет, който няма възможност да идва на сбирките ни. Останалите обаче не се познавате и понеже днес ти си наш гост, мислех да се представиш на останалите: на Муа, нашия втори Бенгт — Лу се усмихна на висока руса сопа, която също се усмихна в отговор, — и на нашия трети Бенгт, Бенгт Аксел — продължи Лу и кимна приятелски на дребна, тъмна и хилава фигура, седнала откъм по-късия край на масата.

— Благодаря ти за поканата, Лу — Бекстрьом преплете пръсти над шкембето си и се усмихна с почти религиозно смирение на останалите трима. „Три квачки в панталони и една в розова нощница. Всъщност е адски удобно, че всички квачки се казват Бенгт.“

— Мдааа — Бекстрьом умишлено разтегли последната гласна, защото вече се беше научил как да се държи в такава компания. — Казвам се Еверт Бекстрьом… но всичките ми приятели ме наричат просто Еве — излъга той, защото през целия си живот не беше имал нито един истински приятел и още от началното училище го наричаха Бекстрьом. — Какво друго да кажа… Мдааа… Работя като комисар в Главна дирекция „Криминална полиция“… и както неведнъж през моя живот, тук ме доведе низ от трагични обстоятелства. — Бекстрьом кимна с угрижен вид и въздъхна. „Нека се порадват, глупаците им с глупаци.“

— Благодаря ти, Еве — каза Лу с нежност в гласа. — И така… нека продължим с нашите Закрилници. Заповядай, Бенгт — Лу кимна към хилавата тъмна фигура, която стоеше приведена зад чаша с кафе и парче морковена торта.

— Благодаря, Лу. — Бенгт се прокашля притеснено. — Мдааа… Името ми е Бенгт Монсон и се занимавам с културни въпроси в общината. Отговарям за така наречените „специални проекти“. Новоучредената инициатива ще се ползва с финансовата подкрепа на общината.

„Какъв сладур! Адски много ми прилича на онзи смешник, дето отговаряше за равноправието; същият, чиято майка спяла с кон. Как му беше името?“25, замисли се Бекстрьом, който по принцип избягваше да обременява паметта си с други имена, освен на хулигани, бандити и обикновени колеги.

— Сигурно не ти е лесно — каза Бекстрьом. — Все пак отговаряш за толкова много проекти — додаде той.

— Никак не ми е лесно — съгласи се Бенгт Монсон и лицето му мигом се разведри. — Непрекъснато включваме нови и нови инициативи към проектите и аз се опитвам сметките винаги да бъдат изрядни и да не…

— А сега, ако не възразявате, ще дам думата на другия Бенгт в нашата компания — прекъсна го Лу, която по незнайни причини явно не желаеше да се впускат в подробности по темата, и кимна на съименника на Бенгт Монсон, когото така бързо бе отрязала. Той беше рус, синеок, два пъти по-едър от другия Бенгт и сякаш висеше над масата и стола, а от цялото му същество струеше топлота и човечност.

— Казвам се Бенгт Карлсон и съм председател на Сдружението в защита на мъжете в града — подхвана Едрия Бенгт. — Ние предлагаме съвети, подкрепа и поведенческа терапия на местните мъже, станали жертва на насилие. Не на мъже насилници, а на пострадали от насилие мъже — подчерта той. — Както вероятно се досещате, и аз не мога да се оплача от липса на работа.

„Представям си! — съгласи се наум Бекстрьом. — Малко ли злобни жени има! Пък и ти сто процента си бил голям побойник“, отсъди Бекстрьом, защото станеше ли въпрос за такива диагнози, той можеше да прецени хората с безпогрешността на селски фелдшер, който веднага различава кой пациент е пипнал заушка и кой се оплаква от подути сливици.

— Е, май остана само моята скромна личност — изчурулика жената в розовата нощница.

„Скромна, но не и по размери — апострофира я наум Бекстрьом. — Три пъти по-едра си от малката Лу, ако това изобщо е някаква утеха.“

— Както всички вече знаете, казвам се Муа Йертен. Сигурно се питаш какво прави човек като мен, Еве.

„Оглавяваш Сдружението в помощ на жени, пострадали от насилие, Сдружението в помощ на жертви на престъпления и въобще всички възможни шибани сдружения на света“, помисли си Бекстрьом и й кимна окуражително да продължи.

— Оглавявам Сдружението в подкрепа на жените, преживели насилие в града. Освен това съм председател на Сдружението в подкрепа на жертвите на престъпления… и какво друго…

„Защо ли пак успях да позная?!“

— Имам частен дом, където предлагаме убежище на изнасилени жени и жени жертви на побой. За друго не ми остава време.

„Поздравления — помисли си Бекстрьом. — Ако работиш на частно, значи не си чак толкова заблудена.“

После членовете на новоучредената инициатива имаха удоволствието да изслушат експертното мнение на комисар Бекстрьом — един от най-големите специалисти в особено жестоките престъпления в страната. Той се постара да ги успокои.

— От колегата Улсон разбрах, че ви притесняват главно две неща: да не ви сметнат за самозван граждански патрул и да не привлечете с идеята си мъже с несериозни, съмнителни или дори престъпни намерения. В обобщението на всичко, казано дотук, ще ви уверя, че нямате основания за безпокойство — заключи той. Дори като за човек на Духа, Бекстрьом започнала звучи леко помпозно. — Колкото до второто ви притеснение, смятам, че вече сте се научили да преценявате правилно хората и ще се справите отлично със задачата да отсеете житото от плявата.

„А теб, плъх такъв, лично ще те прислушам“, закани се той и се усмихна с най-приятелската си усмивка на Бенгт Карлсон.

После членовете на управителния съвет на инициативата имаха среща с представители на медиите, но Бекстрьом се оправда с политиката на Главната дирекция по въпроси, касаещи връзките с обществеността.

— Колкото и да ми се иска да се присъединя, служебните задължения не ми позволяват — отклони поканата той и разтегли устни в същата смирена усмивка като отпреди два часа.

Лу и съмишлениците й проявиха разбиране към съображенията му и Бекстрьом се върна при разследващата група, за да даде своята скромна лепта.

— Ще погледнеш ли този нещастник в базата данни? — Бекстрьом подаде на Торѐн листче с името и описанието на Бенгт Карлсон.

— Разбира се — изненадано отвърна Торѐн. — Извини ме за въпроса, но защо искаш да проверя точно него? Той не е ли…

— Съвсем шушу-мушу — ухили се Бекстрьом и сложи пръст над устните си.

След като получи зелена светлина от прокурорката, Левин изпрати Фон Есен и Адолфсон да доведат Льофгрен от остров Йоланд. Сигналите, прихванати от мобилния му телефон, сочеха, че курсантът се намира в района на Мьорбюлонга, вероятно във вилата на родителите си. Бекстрьом преотстъпи служебния си автомобил на Адолфсон и Фон Есен, които се нагърбиха със задачата, и им даде няколко ценни напътствия:

— Просто въведете адреса в джипиеса и колата сама ще ви закара. Ако се наложи да го „съветвате“, гледайте да е отвън, та да не изцапа седалките с кръв.

— Нов рекорд — установи по-късно Адолфсон. За час и половина изминаха седемнайсет мили.

Адолфсон паркира до подстъпа към вилата на семейство Льофгрен: луксозна новобогаташка къща с пътеки от хрущящ чакъл, дървета, които хвърлят плътна сянка, и просторен изглед над Калмарския пролив. На моравата пред къщата стоеше човекът, за когото дойдоха. Облечен в спортен екип — шорти, потник и маратонки, — той най-съсредоточено разтягаше мускулите на дългите си атлетични крака.

— С какво да ви помогна, господа? — попита дружелюбно курсантът Льофгрен.

— Искаме да поговорим с теб — отвърна също толкова дружелюбно Адолфсон.

— Ще се наложи да го отложим за утре, защото сега отивам на тренировка — обясни Льофгрен, махна им с ръка и се затича в посока, противоположна на Векшо.

Фон Есен тутакси хукна след него и в негова чест заслужава да отбележим, че в продължение на няколкостотин метра не изпусна Льофгрен от очи. После обаче гората погълна курсанта и преследвачът му спря. Прегънат надве, той едва си поемаше дъх.

— Двайсет и пет градуса на сянка, но въпреки това служебният дълг налага да преследваш тъмнокожи мъже — отбеляза Адолфсон, когато колегата му се върна пред къщата. Самият Адолфсон се бе настанил удобно на един градински стол.

— Говори ли с родителите? — попита Фон Есен.

— Вкъщи май няма никого.

— Ще се обадим на Левин — реши Фон Есен.

— Как така офейка? — възкликна Левин по телефона пет минути по-късно.

— Как така офейка? — слиса се и Улсон след още десет минута.

— Офейка?! Просто така? — попита прокурорката, на която съобщиха „новината“ по мобилния след още четвърт час.

— Просто е офейкал — обясни Левин. — Какво ще правим сега?

— Какво ще правим сега? — попита Улсон, когато Левин му се обади за втори път в рамките на половин час.

— Прокурорката предлага да не избързваме с решението. Ако до утре не го хванем, тя ще издаде официална заповед за задържането му — обясни Левин.

— Защо просто не настигнахте шибаното копеле и не му дръпнахте един як бой? — изрева Бекстрьом с лице, пламнало като лицето на Фон Есен след преследването, макар че Бекстрьом цял следобед не се бе надигал от стола зад бюрото си.

— Защото нямахме такава възможност, ако разбирате какво искам да кажа, шефе — отвърна Адолфсон.

— Не искахме да компрометираме бъдещите разпити, застрелвайки важно за разследването лице просто така — потвърди и Фон Есен в типичния си дипломатичен стил, част от аристократичния му произход.

Внимавай в картинката, проклет педал — предупреди го наум Бекстрьом и го прониза с гневен поглед.

— На ваше място не бих се поколебал да поискам подкрепление от кучета и хеликоптери и да отцепя целия шибан мост.