Убийството на Линда

36

Същата сутрин, когато на страниците на „Смоландспостен“ се разгоря бурният културен дебат, от ГИПИ — групата, изготвяща профила на извършителя — изпратиха по електронната поща своя анализ на убийството на Линда и прикрепиха профила на дееца. Освен това ръководителят на групата, криминален комисар Пер Йонсон, съобщи в писмото, че заедно със свой сътрудник ще пристигне във Векшо малко след обяд, за да може да обсъди резултатите на живо със сътрудниците в разследващата група.

Бекстрьом прекара целия предобед в четене на доклада от двайсет страници, като периодично пъшкаше и охкаше. По отношение на самото престъпление от ГИПИ не бяха стигнали до извод, до който не би стигнал всеки нормално разсъждаващ редови полицай.

В доклада си посочваха, че извършителят не е влязъл в апартамента с насилие и вероятно е бил познат на жертвата; в началото посещението му е започнало сравнително мирно, като се има предвид случилото се по-късно. Жертвата и убиецът са правили секс на дивана в дневната, без да е категорично ясно дали актът е бил доброволен, или принудителен. После двамата са се преместили в спалнята, където той става значително по-агресивен. Извършителят е удушил жертвата по време или след аналното изнасилване, отишъл е в банята, мастурбирал е, измил се е и е избягал от местопрестъплението през прозореца на спалнята.

В доклада следваха обичайните съмнения, от които никой достоен следовател няма полза и затова ги оставя да го спохождат само в кошмарите му. Не можеше да се изключи версията, че Линда е забравила да заключи вратата, а извършителят се е промъкнал вътре тайно или я е подмамил да го пусне; че от самото начало е опрял нож в гърлото й — например ножа, открит на местопрестъплението — и я е принудил да си свали бижутата, часовника и дрехите, а после под заплаха да я убие си е осигурил липсата на съпротива по време на сексуалните му посегателства, извършени и в дневната, и в спалнята, където я е удушил. При един много неблагоприятен за следствието сценарий убиецът можеше да се окаже човек, когото жертвата никога не е виждала.

Предвид приложения профил на извършителя и събраните данни за характера на жертвата, този сценарий всъщност изглеждаше доста вероятен. ГИПИ характеризираха извършителя като мъж на възраст между двайсет и трийсет години, който живее или е живял близо до местопрестъплението или е свързан с него по друг начин. Най-вероятно убиецът е самотник. Обкръжението му го смята за странник, защото той не може да си създаде среда или да установи трайни приятелски отношения с отделни индивиди. Безработен е или извършва от време на време нискоквалифицирана дейност.

Освен това докладът го описваше като човек с тежко психическо разстройство, със силно изявена склонност към хаотични действия и ирационално поведение. Отношенията му с жените били силно проблемни. Заради травматични преживявания в детството си той е развил ненавист към жените по принцип, но хората от обкръжението му вероятно изобщо не подозират за това. Експертите отричаха да става въпрос за обикновен сексуален садист с бурно въображение.

Извършителят притежавал лесно възпламеним темперамент. И при най-дребната несполука изгубвал контрол над емоциите си и ставал силно агресивен. Тази негова склонност към насилие почти сигурно вече се била проявила и давала сериозни основания разследващите да подозират, че той фигурира в полицейските регистри като извършител на насилствени престъпления, някои от които под влияние на наркотици. И не на последно място, деецът притежавал голяма физическа сила; успял е да надвие и удуши двайсетгодишна курсантка, чиято физическа подготовка значително е превъзхождала подготовката на средностатистическия човек без оглед на пол, защото по време на тренировки вдигала от лежанка тежест, надвишаваща телесното й тегло с двайсет килограма. Същевременно убиецът притежавал изключителна пъргавина, щом е скочил от прозореца на четири метра височина.

„Оставя обувките си в коридора. Подрежда ги старателно една до друга. Но никой не го е видял да се измъква, а дори да носеше петдесет и пети номер обувки, вероятно пак никой нямаше да го види“, помисли си Бекстрьом и въздъхна дълбоко.

Въпреки това комисар Пер Йонсон направи силно впечатление на квалифицираното болшинство от присъстващите, когато след едночасовата си лекция им даде възможност да задават въпроси.

— Предполагам, че у вас са възникнали неясноти — каза Йонсон и се усмихна дружелюбно срещу публиката си. — Имате думата. Чувствайте се свободни да питате за всичко, което ви хрумне.

„Колко хубаво! — иронично си помисли Бекстрьом. — В такъв случай предлагам като начало да обясниш защо всички истински полицаи в Главната дирекция те наричат Пеле Йонс22.“

— Ако няма кой друг да вземе отношение, ще започна аз — обади се Улсон, след като огледа набързо масата с погледа на началник.

„Браво, Улсон. Я го попитай този отворко защо колегите от Стокхолм наричат екипа му «Досиетата X».“

— В началото искам да ти благодаря, задето намери време да дойдеш намясто във Векшо — подхвана Улсон. — Но най-много сме ти благодарни за изключително интересното експозе. Аз, както и всички колеги около тази маса, сме убедени, че твоят анализ и анализът на екипа ти ще изиграят решаваща роля за изхода на следователската ни работа.

„Не и за работата на истинските детективи — апострофира го наум Бекстрьом. — Не сме го закъсали чак толкова, че да се осланяме на плиткоумните съждения на Пеле Йонс.“

— Докато четох доклада ти, много силно впечатление ми направи описанието на извършителя. Колкото и да се мъча да бъда обективен, пред очите ми непрекъснато изниква един от онези отритата от обществото млади мъже с тежки криминални прояви.

— Има известни основания в подкрепа на тази теория — съгласи се Йонсон. — Но не можем да твърдим категорично, че търсеният извършител е точно такъв.

— Защото повечето факти сочат, че Линда го е пуснала доброволно в жилището си? — предположи Еноксон.

— Да, макар че се случва хората да забравят да заключат, след като се приберат вкъщи. А понякога жертвите са прекалено лековерни и пускат в дома си хора, чието влизане впоследствие се оказва фатално.

— Но как, за бога, ще разберем дали е така — промърмори Еноксон, сякаш мислеше на глас.

— И аз искам да питам нещо, ако може — обади се неочаквано Адолфсон, макар да седеше заврян в дъното на помещението.

— Разбира се — отвърна Йонсон и се усмихна с недемократичната си усмивка.

— Не ми излиза от ума заключението на специалистите от Националната научно-техническа лаборатория, че ДНК отпечатъкът, който им изпратихме, най-вероятно е на пришълец.

— Пришълец — повтори Йонсон и погледна въпросително Адолфсон.

— Да. Не смоландец, а пришълец — уточни полицаят. — Чужденец, така да се каже.

— Разбирам какво имаш предвид — отвърна Йонсон, а по лицето му изведнъж се изписа резервираност. — Според мен трябва да подхождаме много внимателно съм такъв вид хипотези. Научните изследвания в тази област все още са твърде недост… се намират в самия си зародиш… така да се каже — успя да се спре навреме Йонсон, който в последната секунда си даде сметка какво ще излезе от устата му.

— Профилът на извършителя показва много общи черти с проявите на мнозина чужденци в града ни — не се отказваше младият Адолфсон. — Те се вписват идеално в описание на убиеца. Работя в „Охранителна полиция“ и знам от опит за какво говоря.

— Няма да стигнем доникъде, ако продължаваме в същия дух — отбеляза Йонсон. — На твое място бих бил много внимателен с подобни заключения. Други въпроси?

Оказа се, че има много желаещи да задават въпроси. Беседата отне три часа. „Цели три часа от деня ми отидоха по дяволите“, ядосваше се Бекстрьом, когато най-сетне всичко приключи.

— И да летиш внимателно, Пеле — заръча му Бекстрьом на сбогуване и му се усмихна с най-любезната си усмивка. — И не забравяй да поздравиш другарите си от „Досиетата“.

— Благодаря, Бекстрьом — кимна сухо Йонсон, който не изглеждаше никак развеселен от шегата.

След вечеря Бекстрьом събра още веднъж всичките си приближени в хотелската си стая. Предупреди Рогершон. Точно като Бекстрьом той също усети приятни вибрации, след като Бекстрьом му каза разни неща. Поканени бяха и Адолфсон и Фон Есен, защото бяха свършили голяма част от работата, а винаги е за предпочитане да черпиш направо от източника. Оставаше да посвети в тайната само Левин и Сванстрьом, макар предварително да знаеше какво ще бъде мнението на Левин.

„Знаех си!“, помисли си Бекстрьом, когато, десет минути преди уговорката, Левин почука на вратата на стаята му, за да разменят няколко думи насаме.

— С какво мога да ти бъда полезен, Левин? — подета Бекстрьом и се усмихна приветливо на госта си.

— Не съм убеден, че можеш да ми бъдеш полезен, Бекстрьом. Казвал съм го преди, ще го повторя пак. Не е редно да се водят частни разследвания и получената информация да се крие от повечето колеги.

— Нали предпочиташ да се запознаваш с новостите от вестниците?

— Що за глупости! Знаеш, че не е така. Не съм по-различен от теб и всички останали. Но ако ме питаш кое предпочитам и с оглед на ограничения избор, мога да се примиря с последното, но не и да се занимавам с тъмни дела като теб.

— Ето какво — Бекстрьом се усмихна весело. — Предлагам ти да изслушаш колегите Адолфсон, неговия партньор, Кнютсон и Торѐн и тогава да решиш.

— Едва ли техните думи ще променят решението ми — сви рамене Левин.

— След като ги чуем, мислех ти да прецениш как да продължим следствената работа.

— Сериозно ли? — изненада се Левин.

— Ами да, разбира се.

„На̀ ти сега“, добави той наум.

Първо Фон Есен и Адолфсон обявиха резултатите от оперативните си действия.

— Той е последният известен сексуален партньор на Линда и е излъгал по време на разпита, че не е бил близък с нея — установи Фон Есен. — Според собствените му показания е излязъл от хотела сам някъде между три и половина и четири. На бърз ход би могъл да стигне до апартамента на Линда за пет минути. Освен това той не е представил алиби за въпросната нощ.

— А обувките? Слиповете? — попита Левин. — Жените, които го познават, казаха ли нещо по въпроса?

— Понеже разследващата група не е обявила официално, че сме открили обувките и бельото на извършителя, изобщо не сме ги питали. Пък и такива обувки и слипове носи всеки втори швед.

Левин само кимна.

После Кнютсон и Торѐн докладваха за откритията си и дори Левин придоби разтревожено изражение, когато двамата му колеги разказаха за първия телефонен разговор, който инспектор Сандберг провела с курсанта Льофгрен.

— Като гледам резюмето от разпита, не разбирам как е успяла да му зададе толкова много въпроси само за четири минути.

— Много ефективна дама — отбеляза ентусиазирано Торѐн.

— Но не можем да изключим вероятността тя да се е свързала с него и на стационарния му телефон — каза Левин.

— Така е — потвърди Торѐн.

— Още не можем — потвърди и Кнютсон. — От „Телия“ са се заинатили, защото стационарният телефон е регистриран на името на баща му. Обичайният ни човек в компанията нещо се е стреснал и се дърпа.

— Какво ще кажеш? — обърна се Бекстрьом към Левин с хитра усмивка. — Как да процедираме оттук нататък според теб?

— Безспорно всичко това звучи доста подкупващо. Тук има нещо съмнително — съгласи се Левин. — Предлагам още утре сутринта да се обадя на прокурорката. Изглежда ми компетентна и свястна. Убеден съм, че ще ни разреши да привикаме този младеж за разпит, без да му изпращаме призовка, а ако той продължава да възпрепятства следствените действия, прокурорката ще го обяви за заподозрян и ще му вземем ДНК проба независимо дали иска, или не.

— Предложението ти ми се струва отлично — усмихна се Бекстрьом. — Значи, ти ще се заемеш с прокурорката, а аз ще се погрижа някое от нашите момчета да напазарува и да се почерпим, когато най-сетне приберем този негодник на топло.