Убийството на Линда

31

Още в началото на седмицата началникът на Главна дирекция „Криминална полиция“ отлетя за Сконе, за да ръководи лично преследването на най-опасния престъпник в страната; лудия от Далбю, масовия убиец, а в света, в който такива като Нюландер бяха принудени да живеят, най-вероятно и сериен убиец. За да си осигури близост до района в Далбю, където верните му хора от Корпуса за бързо реагиране издирваха престъпника, Нюландер се установи в Гранд Хотел в Лунд Там първо проявиха лошия вкус да му предложат апартамента на Фритьоф Нилсон Пирата20, но след като им разясни кои полеви обстоятелства са наложили идването му, от хотела го настаниха в обикновена двойна стая с баня. „Тези проклети цивилни нищо не знаят за стресови ситуации“, мислеше си Нюландер.

Късно в събота вечерта, за жалост, в хотелската стая на Нюландер се случи малък инцидент.

След като бе прекарал повече от петнайсет часа на открито, жегата изтощи Нюландер, а и не му бе останало време да хапне нищо. Преди да си легне, той извади или, обратно, постави патрон в служебното си оръжие — конкретните обстоятелства така и не се изясниха, — по погрешка възпроизведе изстрел и куршумът се заби в огледалото в банята. Понеже този инцидент не причини никаква фатална вреда, Нюландер си изми зъбите, сложи пистолета под възглавницата си, където винаги го държеше по време на командировка, легна си и тъкмо да заспи, някой започна да блъска като обезумял по вратата му.

За нещастие, заблуденият куршум попадна в телевизора от съседната стая. Истеричният му съсед хукна към рецепцията, крещейки в изстъпление, обут само в боксерки с щампа на Патока Доналд. Персоналът на хотела веднага позвъни в полицията да съобщи за „ожесточена стрелба в стаята на началника на Главна дирекция «Криминална полиция»“. Само две минути по-късно пристигна първият патрул от полицията в Лунд, а с него и Специалният отряд за опасни ситуации от Малмьо.

После ситуацията излезе извън контрол. Нюландер разказа спокойно и последователно какво се е случило и посъветва всички да се приберат откъдето са дошли, но никой не пожела да се вслуша в съветите му. Местните колеги не притежаваха нужния професионализъм, за да се справят с възникналата ситуация. Вместо това конфискуваха служебното му оръжие и го замъкнаха в управлението в Лунд за разпит, макар че минаваше полунощ. След разпита го върнаха в хотела.

— За жалост, ще се наложи да напиша доклад за тази случка. — Нюландер прикова поглед в началника на Специалния отряд, когато го оставиха пред входа на хотела.

— Напиши, Нюландер — съгласи се началникът на сконски диалект. — Само обещай да си държиш ръцете над одеялото.

Още на следващата сутрин заловиха издирвания психопат в обикновена рибарска хижа близо до Охюс. Причината да го открият собствениците на хижата, а не корпусът, вероятно беше фактът, че хижата изобщо не влизаше в границите на изследвания от тях район. Съдейки по миризмата и червеше, той беше престоял там няколко дни.

— Проклетникът явно е лапнал дулото и е натиснал спусъка — обобщи шефът на корпуса.

— Вземете му ДНК проба и съобщете на колегите във Векшо — нареди Нюландер. „Провинциални ченгета! — помисли си презрително той. — Все чакат друг да им свърши работата.“