Убийството на Линда

60

На най-висшестоящия началник на Бекстрьом, Ларш Мартин Юхансон, изобщо не му хрумваше да си погледне часовника, макар че вече минаваше три в петък следобед, а пред вратата на кабинета му, при секретарката, от около половин час се потеше силно притеснен полицейски интендант. Юхансон дори не беше прочел уводната статия в „Свенска Дагбладет“, защото през последния час вниманието му беше изцяло съсредоточено върху доклада с мисията, с която преди близо месец Бекстрьом и колегите му заминаха за Векшо.

— Да влезе — нареди Юхансон по интеркома.

Дали защото денят беше почивен, или по друга причина, полицейският интендант влезе и седна пред голямото бюро на началника за по-малко от десет секунди.

— Прегледах документите — каза Юхансон.

— Слушам, шефе.

— Искам някой от счетоводния отдел да ги погледне. Отбелязал съм питанията си с червено — обясни началникът и кимна към папката върху бюрото.

— Кога искате да е готово, шефе?

— В понеделник сутринта е добре. Нали все пак сега са почивни дни — великодушно отвърна Юхансон.

— В такъв случай ще ги потърся веднага — преди да са си тръгнали — уточни припряно интендантът и понечи да стане.

— Още нещо. Искам да прегледам и материалите по делото. Ако съм схванал правилно, колегите от ГИПИ разполагат с ксерокопия на повечето доклади.

— Кога ги искате, шефе? — попита раболепно интендантът.

— След петнайсет минути.

— Опасявам се, че колегите вече са си тръгнали — интендантът хвърли тревожен поглед към часовника.

— Не ми се вярва — възрази Юхансон. — Още няма три и половина.

— Ще се погрижа да ги получите след четвърт час, господин началник.

— Отлично. Остави ги при секретарката ми.