Убийството на Линда

40

Векшо, понеделник, 28 юли — понеделник, 4 август

По време на първата седмична сутрешна оперативка с разследващата група ръководителят на предварителното разследване Бенгт Улсон имаше удоволствието да съобщи, че са поставили нов рекорд в историята на шведската полиция. Офанзивата по вземане на ДНК проби във Векшо и околността вървяла с пълна пара и още през уикенда броят на доброволно дадените проби минал петстотин. Към тях следвало да се добавят и още няколко ДНК отпечатъка с неизвестен произход, защото бяха взети от сдъвкан тютюн, окървавена кърпичка, огризка от ябълка и заключение от анализ, проведен в Националната научно-техническа лаборатория, със скрит сериен номер.

Бъдещият колега, курсантът Льофгрен, отпадна от кръга на заподозрените благодарение на традиционната проба с памуче на клечка, докато колегата с психичните проблеми — най-вероятно посредством здравословните си хранителни навици и без изобщо да знае. По някаква причина Левин реши, че случаят е подходящ да разкаже на колегите си кога и как е бил поставен предишният рекорд в тази област. Тогава той и колегите му от Главната дирекция също участвали в разследването. Ставало дума за убийство, известно като делото „Петра“. Досега обаче разследващите разполагали само с петстотин проби, макар че случаят датираше от няколко години. Понеже още не бяха разкрили убиеца, на практика вече не работеха по случая. Уви, Левин се увлече да говори надълго и широко по темата:

— Спомням си първото ми разследване на убийство. Жертвата беше млада жена — подхвана той, все едно водеше монолог. — Било е преди близо трийсет години. Тогава мнозина от вас дори не се били родени. Във вестниците убийството стана известно като „делото «Катарина»“. По онова време изобщо не бяхме чували за ДНК и знаехме, че ако искаме да намерим убиеца, трябва да действаме само по изпитания стар начин, без да разчитаме на криминално-технически и лабораторни методи. Криминалистите се включваха в случая чак в съда, след като ние, полицаите, вече сме хванали виновника.

— Извинявай, Левин — прекъсна го Бекстрьом и посочи ръчния си часовник. — Какво ще кажеш да приключим до обяд? Ние, останалите, имаме и друга работа.

— Да, да, ей сега приключвам — отвърна невъзмутимо Левин. — По онова време разкриваемостта на убийствата с неизвестен извършител надвишаваше седемдесет процента. Днес едва разкриваме половината — въпреки модерната техника и всички нови методи, с които разполагаме. Някак ми е трудно да повярвам, че днешните убийства са по-трудни за разкриване от тези преди трийсет години — отбеляза замислено Левин.

— И на какво се дължи този спад в разкриваемостта? — неочаквано попита колежката Сандберг. — Сигурно си се опитал да намериш причината.

— Доста съм размишлявал по въпроса. Да вземем ДНК експертизата например. Ако вземеш годен биологичен материал, както в текущия случай, той помага страшно много при следствените действия, ако, разбира се, успееш да откриеш кой е носителят на такава генетична информация.

— Какъв е проблемът тогава? — не се предаваше Сандберг.

— Ако се съсредоточиш само върху ДНК анализа, съществува опасност да претупаш всичко останало и да изгубиш контрола над разследването — въздъхна Левин. — Добрата стара методична полицейска работа — додаде той, поклати глава и се усмихна вяло.

— Ако човек иска да открие нещо, не трябва да тича като муха без глава — усмихна се колежката Сандберг.

— Да, и така може да се каже — съгласи се Левин и се прокашля.

Като следващата точка от програмата Сандберг представи основните обстоятелства от нападението над деветнайсетгодишната жена в нощта срещу неделя.

— Има много неясноти и подозирам, че си е измислила цялата история — заключи тя.

— Но защо да го прави? — възрази Улсон. — Коя нормална жена си измисля, че са се опитали да я изнасилят?

— И дотам ще стигна — отвърна Сандберг и неочаквано прозвуча като двайсет години по-възрастния си колега криминален комисар Ян Левин.

Сандберг уточни, че никой не бил видял нито нападението в преддверието на жилищната сграда, нито извършителя. Еноксон и екипът му претърсили местопрестъплението сантиметър по сантиметър, но не открили никакви следи. Единственото, на което се опирали разследващите, били показанията на жертвата за нападението над нея, което тя успяла да отблъсне благодарение на ожесточената си съпротива — по нейните думи започнала да хапе и да дере насилника. Жената беше успяла и да опише външния му вид.

— В описанието няма нищо смущаващо — не се предаваше Улсон. — Дори бих казал, че е отлично. Да видим какво казва жертвата… Един извършител, мъж, на възраст около двайсет години, с едро телосложение, спортна фигура, висок около метър и осемдесет, с черна бейзболна шапка, черна тениска, широк черен анцуг, бели маратонки и татуировки на двете ръце. Черни завъртулки, които приличали на змии или дракони, започвали от рамената и стигали до китките му. Заплашил я на английски, но със силен акцент и жертвата е убедена, че не е нито англичанин, нито американец. Най-вероятно югославянин или нещо подобно. В нашите среди не е тайна, че те изглеждат точно така. Всичко това звучи доста обезпокоително — заключи Улсон.

— Съгласна съм: описанието е много подробно — кимна Сандберг. — Като се има предвид какво е преживяла, жертвата явно е проявила впечатляваща наблюдателност.

— Съгласен съм с теб, Улсон — ухили се Бекстрьом. — Това момиче явно е много будно. Нейното описание съвпада с профила, който изготвихме на убиеца на Линда. Това момиче обаче вече успя да се появи в жълтите вестници и по телевизията и да разкаже какъв ужас е преживяла. След седмица ще казва прогнозата за времето по телевизията или ще си показва циците в някое риалити.

— Благодаря, Бекстрьом — каза Сандберг. — Ето това смути и мен. Обикновено момичета, преживели подобно нещо, дори не могат да се погледнат в огледалото. Не им се говори дори с близките им. Искат просто всички да ги оставят на мира.

След провала с Льофгрен, Бекстрьом възкръсна от пепелта, набеляза следващата плячка и отново се хвърли в битката. Непосредствено след края на оперативната дръпна настрана младия Торѐн да го пита как върви проверката на Бенгт Карлсон.

— Оказа се прав, Бекстрьом. Господин Карлсон май не е читав човек — прецени Торѐн, след като бързо обобщи резултата от проверките си.

— Трябва веднага да вземем проба от този негодник — свирепо отвърна Бекстрьом.

— Вече я имаме — отвърна Торѐн и със същата прилежност разказа за действията на колегите си от Малмьо.

— Защо, за бога, не ми каза това по-рано? — ядоса се Бекстрьом. — В тайна ли го пазиш?

— Нямах възможност. Затова ти го казвам сега.

„Пълен кретен и некадърник! Тича като муха без глава.“

— Заповядай, Левин, седни — покани го радушно Бекстрьом и му посочи стола пред бюрото си. — Как върви работата с парчетата от пъзела? Започна ли да ги наместваш?

— И това ще стане — неутрално отвърна Левин.

Левин имал две конкретни предложения за напредък в същата посока. Първо, да разпитат майката на Линда. Според него двата проведени разпита с нея не били достатъчно задълбочени. Левин разкритикува екипа, защото сведенията, събрани от разпита, по нищо не се отличавали от онова, за което всеки детектив можел да се досети. Второ, Левин държал пак да разпитат курсанта Льофгрен.

— Знаеш, че винаги съм се вслушвал в съветите ти — каза Бекстрьом. „Макар че щеше да закопаеш половината контингент с онзи проклет негър.“

— Предлагам да възложим първия разпит на Рогершон — продължи Левин. — Той е изключително последователен в такива неща.

— Странно, нали? Макар че се налива като руснак и тича до тоалетната през пет минути.

— Това не го знаех — отвърна сухо Левин. — Но ти сигурно си по-добре осведомен по въпроса, Бекстрьом.

— Е, тези неща са обществена тайна, така да се каже — ухили се Бекстрьом. — А негърът? Кой ще се заеме с него?

— Ако говориш за курсанта Льофгрен, смятам да го разпитам аз. Очаквам да е по-разговорлив, след като е вън от подозрение.

— Сигурно този път ще те залее със словесни излияния — съгласи се Бекстрьом. „А ти, Левин, някой ден ще получиш Нобеловата награда.“