Убийството на Линда

59

Седмица по-рано Бекстрьом възложи на две млади колежки от управлението във Векшо да тръгнат по следите на сините кашмирени влакна, които за улеснение разследващата група нарече „текстилната следа“. Неслучайно Бекстрьом избра две жени. Просто самата задача представляваше интерес за нежния пол и той се радваше, задето момичетата ще се занимават с нещо и няма да създават неприятности на него и другите истински полицаи.

Независимо от неговите съображения, полицайките приеха задачата много отговорно. Според криминалистите от Линшопинг влакната най-вероятно произхождали от тънък светлосин пуловер и двете жени разговаряха с широк кръг от лица, които по професионална характеристика са компетентни по въпроса и биха могли да помогнат: модни дизайнери, журналисти в модни списания, фотографи и модни експерти; производители, търговци на едро и представители на магазини, които продават бутикови дрехи. Един от тях дори се посъветва с леля си, която била почти вманиачена по облеклото си.

Ако се касаеше за мъжки пуловер, съществуваха около десетина модела. Най-широко разпространеният беше пуловер с V-образно деколте, дълги ръкави, произведен от английски, ирландски, американски, италиански, немски или френски фирми, а цената му варирала между две и десет хиляди крони в зависимост от марката. Установи се, че ако пуловерът е бил купен с намаление, при разпродажба или на черно, цената може и да е била по-ниска, но едва ли би слязла под хиляда крони. Според модните експерти, с които разговаряха двете жени, това би било безпрецедентна находка.

Във Векшо и околността не се намериха сведения за такава продажба. През последните години в асортимента на магазините такъв пуловер не присъстваше. Моделите от кашмир обикновено бяха предназначени за дамите, но след проверка на всички достъпни списъци със закупена стока и със складова наличност, се оказа, че дамски пуловер с такъв цвят няма. Оставаше да е бил купен от двайсетина магазина в Швеция, от които почти всички в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо.

Или от чужбина. Според експертите последното било много вероятно, а и по-изгодно. И търсенето, и предлагането в чужбина били много по-големи, отколкото в Швеция. Двете полицайки не успяха да стигнат по-далеч.

Оставаше вероятността да е бил откраднат. С помощта на полицейските бази данни съставиха списъци с всички кражби на по-скъпи дрехи, от които през последните години са пострадали вносители, търговци на едро, складове за дрехи, магазини в Южна Швеция.

После прегледаха и всички домови кражби, грабежи и оплаквания за изгубени вещи — от домакинства и частни лица, — присъстващи в полицейските регистри. Таи не се споменаваше никакъв син кашмирен пуловер.

— Уви, попаднахме в задънена улица — обобщи едната от двете „текстилни“ детективки, докато се отчитаха на Бекстрьом.

— Не е болка за умиране — усмихна се любезно той. — Важното е, че сте се забавлявали, момичета.

„Тези двете са оперирани от чувство за хумор. Бронирани лесбийки! — помисли си той след минута, когато те си тръгнаха. — Крайно време е за първата бира през уикенда“, прецени той и си погледна часовника. Наближаваше три в петък следобед. Неочаквано онзи глупак Улсон цъфна на вратата му.

— Ще ми отделиш ли две минути, Бекстрьом?

— Разбира се — отвърна Бекстрьом с усмивка. — Остава още доста време до края на работната седмица.

Улсон явно възнамеряваше да прекара половината нощ в обсъждане на доброволните ДНК проби, но Бекстрьом го спря навреме. Улсон бил притеснен, а началникът на управлението във Векшо също споделял тревогата му. За да потуши напрежението, Улсон решил да обиколи ключовите си служители и да ги изслуша, както е редно да постъпи един демократичен началник.

— Броят на пробите наближава седемстотин — каза Улсон, който преди това поиска точната цифра от Торѐн.

— Да, върви много добре — съгласи се ентусиазирано Бекстрьом. — Съвсем скоро ще пипнем този негодник.

„Сега да те видя, нещастен пъзльо такъв.“

— По принцип може и да си прав — отвърна Улсон с явно неодобрение. — Проблемът е, че и ЮО, и ЮК ни дишат във врата. Писанията във вестниците не ме смущават особено, но все пак се опитвам да си взема поука от критиката.

— Е, нали ти оглавяваш предварителното следствие — доволно подчерта Бекстрьом.

— Какво искаш да кажеш? — изгледа го мнително Улсон.

— Ами ти ще затънеш до ушите в лайна, ако им хрумне да се заяждат с нас. А това сигурно е много кофти. — Бекстрьом се усмихна с най-актьорската си усмивка.

— Е, всъщност това не е основната причина да реша, че на първо време е нужно да променим посоката си на работа — неспокойно обясни Улсон.

— А какво стана със стратегията за широк фронт на разследването и избягване на предварителни заключения? — попита Бекстрьом с невинно изражение.

— Мислих по този въпрос, Бекстрьом, наистина мислих много, но същевременно имам усещането, че следствените действия трябва да тръгнат в по-тясно определена посока, така да се каже.

— Значи, вече не възнамеряваш да вземем проби от целия град — добродушно установи Бекстрьом. — Общо взето, мога да…

— Намеренията ми са свързани с откраднатия автомобил — прекъсна го Улсон. — Предлагам засега да прекратим акцията с пробите и да разнищим докрай следата.

— Говориш за бабичката, прехвърлила един век, която дори не си спомня кога е родена? — поиска уточнение Бекстрьом.

— На деветдесет и две години е. Не съм казал да се опираме стопроцентово на нейните показания. Още обаче не сме приключили с разпитите на съседите в Хьогсгорп. Освен това Еноксон и момчетата му още работят в лабораторията, а те винаги откриват някоя нова улика. Какво ще кажеш, Бекстрьом?

— Предлагам да изпратим лигата от Сала при бабичката — ухили се Бекстрьом.

— Лигата от Сала? Боя се, че не разбирам…

— Тези съкровища се подвизавали в района Бергслаген през трийсетте — обясни Бекстрьом, който черпеше всичките си книжни познания от годишната хроника на криминалната полиция. Всъщност тя беше единствената книга, която четеше, и то най-вече за да провери дали го споменават с достатъчно ласкави думи в описанията на случаите, които част от полудебилните му колеги настояваха да направят достояние на широката публика. Пък и му излизаше без пари, защото свиваше хрониката от службата.

— Знам какво е лигата от Сала, но не разбирам какво общо има тя с нашата свидетелка. — Улсон изгледа колебливо Бекстрьом.

— Уви, нищо. Сега сигурно участниците в нея са мъртви, но през трийсетте нахлули в дома на някаква старица и я обгазили с отровен газ. Задигнали шест крони и трийсет йоре изпод дюшека й. По онова време са били много пари, Улсон.

— Шегуваш се.

— Не думай — отвърна Бекстрьом. — Не думай.

„Дали да не изпратя Рогершон при дъртата вещица?“