Убийството на Линда

43

Гражданската инициатива „Мъжете във Векшо срещу насилниците на жени“ получи много позитивни отзиви в местните медии и макар да беше лято — отпускарски сезон, — петдесетина мъже изявиха желание да се включат в акцията — много повече, отколкото бяха нужни. Нощният живот във Векшо, особено през лятото, не беше активен, меко казано. За да изравнят несъответствието между ресурсите и потребностите, от инициативата направиха график и разпределиха дежурствата на доброволците в различни дни. Решиха така наречените Закрилници да патрулират из улиците и площадите на града по двойки. Освен че така намериха работа на всички желаещи, това решение имаше и други добри страни. Първо, гарантираше се безопасността на патрулите и второ, засилваше се контролът, в случай че през игленото ухо на инициативата е попаднал някой несериозен елемент.

Съобразявайки се с атмосферните условия, инициативата поръча бели тениски с надпис ЗАКРИЛНИК, щампован с червени главни букви върху гърдите и гърба. По този лесен начин ръководството целеше да засили видимостта, която играеше ключова роля в противодействието на престъпността, и да сигнализира на потенциални жертви, че има задачата да ги предпазва. Тези тениски служеха и за легитимация в критични ситуации, но за разлика от служебните полицейски карти, не са налагаше да ги вадят.

Комуникацията между отделните екипи се осъществяваше по най-лесния начин: Закрилниците, служещи в една смяна, си записваха номерата на другите патрули и спешен номер в полицията, с който да се свържат, ако попаднат в опасна ситуация. Членовете на инициативата проявиха и изключителна далновидност и съобразителност. Понеже през есента предстоеше промяна във времето, те поръчаха на фабрика за текстил да ушие непромокаеми зимни якета със сваляща се подплата и лого. А в Смоланд това не е никак маловажно. Толкова много спонсори проявиха интерес към инициативата, че се наложи да носят гащеризони, за да споменат всички.

Имайки предвид всички тези мерки, беше много жалко, че още през първата седмица от пробната акция патрулите претърпяха неприятен инцидент, който можеше и да свърши много по-тежко. В нощта срещу сряда двама от комитета на инициативата, които заедно с още два екипа патрулираха в сектора между гробището, поликлиниката, пожарната и катедралата, се опитаха да посредничат при разправия, избухнала между шестима младежи пред ресторант „Макдоналдс“ на главната улица в града.

Всички замесени бяха от чуждестранен произход. Всъщност първо се сбили двама младежи. Бенгт Карлсон се опитал да охлади страстите, като поговори с тях, както гласеше първата стъпка от тристепенния модел за справяне с конфликти: разговор — активно посредничество — физическа намеса.

Въпреки опита му да ги помири, двамата младежи се нахвърлили един срещу друг под бурните възгласи на останалите. Положението принудило Карлсон и партньора му да преминат направо към третата точка от устава и да разтърват побойниците. Резултатът от усилията им бил повече от осезаем. Двамата участници в мелето веднага се одобрили и заедно с доскорошните сеирджии дружно се нахвърлили върху Закрилниците. Ако колегата на Карлсон не бе сварил да извика подкрепление, историята можеше да завърши много по-зле.

Няколко минути след началото на мелето обаче още един от тима на Закрилниците се притекъл на помощ на сподвижниците си, прилагайки заучения модел, а горе-долу по това време на мястото пристигна патрул с Фон Есен и Адолфсон. Заради летния недостиг на персонал в полицията се наложи двамата да облекат униформи и да отслужат нощно дежурство по улиците на града. Пръв от колата изскочи Адолфсон. Никой не разбра какво точно стана, но само след половин минута двамата полицаи разтърваха побойниците, а Адолфсон повали двамата най-активни на земята.

— Млъквайте! — нареди той. — А останалите да стоят мирно, за да може колегата да ви преброи.

След още петнайсет минути посредничество и след като записа имената на всичките шестима младежи от чужд произход и на четирима Закрилници, Адолфсон разтури сбирката.

— Вие тръгнете нататък — обърна се той към младежите и посочи на север към квартал Далбу — най-безопасното решение, защото там живееха предимно имигранти.

— А вие поемете в противоположната посока — нареди Фон Есен на Закрилниците и посочи към болницата.

— Нали трябва да патрулираме из центъра? — възрази един от доброволците. — Какво ще търсим на юг?

— Предлагам да обикаляте — дипломатично отвърна Фон Есен. — Как е носът?

Единственият от участвалите в ръкопашния бой, който пострада по-сериозно, беше от групата на Закрилниците. Негов колега му разбил по погрешка носа, а в разгара на юмручните схватки клетникът попаднал в ръцете на Адолфсон, който тутакси го проснал на земята, та човекът си натъртил гърба и тила.

— Ако искаш, ще те закараме в болницата или вкъщи — предложи Адолфсон. — В колата имаме аптечка. Наведи си главата назад и дишай спокойно.

— Сигурно си даваш сметка, че и на нас никак не ни е лесно — опита се да заглади положението Фон Есен и подаде компрес на ранения Закрилник. — Как да различиш кой е добър и кой е лош, докато всичките са на кълбо?

Пострадалият Закрилник го разбираше прекрасно. Заяви, че няма намерение да се оплаква от никого. За нищо на света не би подал жалба срещу тийнейджъра, който по погрешка го ударил по носа, или срещу полицай Адолфсон, който само се опитал да му помогне.

— Малко кръв от носа не е болка за умиране — усмихна се смело Закрилникът. — Стана дребно недоразумение.