Убийството на Линда

84

В сряда сутринта районният съд във Векшо издаде постановление за задържането на Бенгт Монсон по подозрение в убийството на Линда Валин. Предния ден пристигна окончателното заключение на експертите от Линшопинг. В него се потвърждаваше, че биологичният материал, иззет от местопрестъплението, носи неговата ДНК. Въпреки това Монсон продължаваше — посредством адвоката си — най-категорично да отрича обвиненията. Монсон не коментираше нищо, само настояваше, че е невинен и цялата ситуация е неразбираема за него. Ана Холт умишлено не се появи на съдебното заседание, където се взе решение за постоянното му задържане под стража. Тя не искаше да подкопава доверието, което се опитваше да изгради помежду им. Не бива Монсон да я свързва с неприятна за него ситуация. А и така Холт му оставяше свободата да си мисли, че тя страни от съдебната зала, защото не вярва в чуждите твърдения за него. Съвсем елементарно.

— Той пита за теб — каза й прокурорката, докато я осведомяваше как е минало заседанието.

— Чудесно. Надявах се да го направи.

Следобед тя лично се качи да го вземе от ареста. Попита го дали възразява нейна по-млада колежка да присъства на разпита.

— Ако имате нещо против, ще й кажа да не идва — увери го Холт, щом забеляза съвсем лек оттенък на колебание в очите му.

— Не, нека влезе. Щом вие нямате нищо против, и аз нямам.

— Добре тогава.

Разпитът продължи три часа. За толкова време Лиса Матей каза само пет изречения. Към средата на разпита Монсон се обърна към нея:

— Извинете за въпроса… Сигурно ще ви прозвуча адски странно, но вие наистина ли сте полицайка?

— Да — потвърди Матей и се усмихна още по-приветливо. — Не сте първият, който ми задава този въпрос.

— Изобщо не приличате на полицайка, ако разбирате какво има предвид.

— Разбирам. Вероятно е така, защото прекарвам времето си предимно в офиса в четене на документи. Но се случва и да присъствам на разпити.

Отношението на Бенгт Монсон към четиринайсет години по-младата Линда Валин. Тя — едва навършила осемнайсет, той — на трийсет и две. Тази възрастова разлика Ана Холт не възнамеряваше да спомене дори с дума. Още не. Вероятно следващата седмица, ако нещата потръгнат според надеждите й.

— Разкажете ми за връзката си с Линда — подхвана Холт.

Монсон не смяташе, че може да се говори за връзка. Делели ги прекалено големи разлики. Двамата просто се виждали от време на време — около двайсет пъти за три години. В началото по-често, накрая все по-рядко. Последно я видял през пролетта, когато тя му се обадила да му сподели, че скъсала с едно момче. Но Монсон не отрече, че много си е падал по Линда. Страшно много. Призна дори, че за известно време, в самото начало, е бил влюбен в нея, но понеже ги разделяли много неща, не й го признал.

— Останала съм с впечатлението, че и Линда е била силно увлечена по вас — отбеляза Холт.

Без съмнение, потвърди Монсон. А нейните чувства създали поредния проблем. Веднъж тя му споменала, че е писала за него в дневника си. В мига, когато Монсон изрече думата „дневник“, в очите му отново се появи същата промяна, както когато Холт го попита възразява ли Лиса Матей да присъства на разговора им.

— Знам. Знам, че Линда много ви е харесвала — повтори Холт, без да обяснява как си е направила този извод. — Да ви питам друго — подхвана тя, защото искаше веднага да се отклони от темата за дневника. — Досега избягвах този въпрос. Сега разчитам вие да ми кажете, ако ви притеснява, и ще говорим за друго.

— Даа… — кимна Монсон и изведнъж застана нащрек.

— От пръв поглед се вижда, че сте доста опитен с жените — сви рамене Холт. — Дори, бих казала, много опитен — усмихна се тя.

Монсон я разбира, но епитетът не му допада. „Опитен“ е много тежка и цинична дума. В неговия речник — почти синоним на „износен“. Монсон харесва жени. Винаги му е било лесно да разговаря с жени, да общува с жени, изобщо да бъде в компанията на жени. Никога не е имал близки приятели от мъжки пол, не са му и липсвали. Действително имал е връзки с доста жени, ако Холт пита за това. Харесва жените, чувства се добре в тяхната компания. Жените го правят щастлив, весел и спокоен и в това не вижда нищо странно.

— На мен това не ми звучи ни най-малко странно — съгласи се Ана Холт. — Разбирам ви отлично, но ме озадачава връзката ви с Линда.

— Защото тя не е имала богат сексуален опит? — попита Монсон.

— Именно. Интересува ме сексът. Тоест как се чувствахте, докато правехте секс с нея.

Монсон обясни, че двамата са правили съвсем обикновен секс. Не им било трудно, предвид неговите чувства към нея и нейните към него.

— Нормален конвенционален секс — обобщи Холт.

— Любехме се, както се любят хора, които се харесват и уважават взаимно — обясни Монсон. — Нормален конвенционален секс — ако предпочитате този израз.

А другите, поинтересува се Холт. Другите жени, с които Монсон е спал и които са били доста по-опитни от Линда Валин? Пак ли е практикувал конвенционален секс?

Невинаги — по думите на Монсон. Той обаче подчерта, че не виждал нищо лошо в по-грубия секс, ако двама възрастни, осъзнаващи отговорността си, го правят по взаимно съгласие и съвсем доброволно; ако и двамата го желаят и не си причиняват болка.

— Прочетете която и да е вестникарска колонка за сексуални съвети в произволен вестник — и ще разберете за какво ви говоря — посъветва ги Монсон.

— Разбирам ви отлично — увери го Холт. — Но всъщност не сме тук, за да обсъждаме този въпрос.

— В смисъл?

— Както току-що казахте, това е въпрос на взаимно съгласие между двама възрастни. Напълно споделям мнението ви. Какво ме засяга личният ви живот? А сега — Холт погледна часовника — предлагам да прекратим разговора ни за днес и да го подновим утре. Седим тук повече от три часа.

— Благодаря, че ми позволихте да присъствам — усмихна се Лиса Матей. — Всъщност ми беше много интересно. Замислих се над думите ви за разликата между „опитен“ и „износен“. Според мен се изразихте много сполучливо.

— И аз ви благодаря — кимна Бенгт Монсон.

— Е? Как ти се стори моят Бенгт Аксел? — попита Холт, щом двете с Матей останаха насаме.

— Не е мой тип — отвърна Лиса Матей. — Но май и аз не съм негов тип — додаде тя и сви рамене.

— А коя е негов тип?

— Всички, ако се вярва на думите му.

— А според теб?

— Не харесва никого, освен самия себе си. Ако стенографираш разпита и смениш думата „жена“ с „храна“ например, ще разбереш какво имам предвид. Класически случай на хиперфагия47.

— Друго?

— Дневникът, който всички смятат, че бащата на Линда е скрил.

— Какво ще правим, ако е вярно?

— Разбира се, че го е скрил. Никога няма да се сдобием с този дневник, но понеже Монсон явно подозира, че ти вече си го прочела, май най-добре е да не се сдобиваме с него — обясни Матей с въодушевена усмивка. — В най-лошия случай може адвокатът му да хвърли един поглед.

— Но от какво се страхува Монсон в такъв случай?

— Ана… — въздъхна Матей. — Сама се досещаш от какво го е страх.

— Че в дневника й не пише само за конвенционален секс.

— Виждаш ли? Само да знаеш, че говориш с жена, която почти не е правила дори конвенционален секс. За какво съм ти аз изобщо?