Убийството на Линда

42

Макар курсантът Льофгрен да изглеждаше като преобразен и да се държеше почти дружелюбно, макар разпитът да продължи около час и макар той в общи линии да се бе придържал към истината, според Левин Льофгрен се показа в по-добра светлина първия път, когато се запозна с него. Тогава Льофгрен се възмущаваше и горещеше.

След като Роналдо излезе от списъка със заподозрените, той явно бе преодолял джентълменските си задръжки и този път се впусна в подробен разказ за сексуалните си контакти с Линда. Преспал с нея за пръв път в средата на май. Гостувал й в дома на баща й — уж за да гледат футболен мач по телевизията. После обаче се случили и други неща. Отношенията им продължили още месец — до края на семестъра. Срещнали се насаме четири-пет пъти, най-често в апартамента на Льофгрен в града. Веднъж ходили заедно на кино, веднъж на кафе, но обикновено или гледали телевизия, или правели секс и разпускали.

— Кой от двамата скъса с другия? — попита Левин.

Младият Льофгрен се затруднявал да даде категоричен отговор. Връзката им, така или иначе, щяла да приключи в даден момент, но я прекратили по негова инициатива.

— Не усетих тръпката — обясни той и сви рамене. — Линда беше много готино момиче, при това симпатична. Не че сексът не ми харесваше, но не бих го нарекъл върховно изживяване. Определено не съм се тръшкал, докато тя не е при мен. Затова предложих да върнем лентата назад и пак да станем приятели. Но не другарчета в леглото.

Какъв секс са правили? Какво предпочитала Линда в леглото? И кой бил по-инициативният в креватните им занимания, ако е имало такъв?

Обикновен секс, нормален секс, нито прекалено бурен, нито прекалено скучен — според преценката на Льофгрен. Той сподели, че все пак той бил по-активният от двамата.

— Тя спортуваше и беше в добра форма. Стига да бях достатъчно упорит, тя също свършваше. Аз карах, а тя се возеше, ако мога да се изразя така. Не казвам, че сексът беше лош, но не беше страхотен. Знам колко нередно е да говоря така след смъртта й, но понеже явно е важно за разследването… По десетобалната скала бих й дал шест, шест и половина, и то защото беше хубава, а не заради уменията й в леглото. Линда нямаше опити… знам, че звучи малко грубо, но… липсваше й страст.

— Задавам ти тези въпроси именно защото те прецених като мъж, който има опит с жените — обясни Левин и кимна замислено, макар да му идеше да издърпа стола изпод Льофгрен и да му го забие в главата. — Да си оставал с впечатлението, че Линда предпочита по-груб секс? Че се възбужда от по-нетрадиционни неща?

— Не — изненада се Льофгрен. — Ако беше така, щях да забележа. И не бих имал нищо против да задоволя желанието й. Но съм сигурен, че тя искаше само стандартната програма. Точно това и получаваше.

Бивши гаджета, отношения с родителите, приятели, приятелки?

Двамата не разговаряли много за такива неща. Линда споменала за бившето си гадже, че в леглото бил пълна трагедия. Колкото до приятели и приятелки, двамата обсъждали предимно приятелките на Линда. Съвсем нормално впрочем, защото Льофгрен ги познавал и дори би спал с две от тях.

— Линда знаеше ли за тези твои похождения? — попита Левин.

— Не. Луд ли си, Левин? Никой не знаеше. Това е алфата и омегата на всеки мъж. Никога не споделяй с момичета за сексуалните си авантюри. Само жените казват всичко на приятелките си. Ако съм забил гаджето на мой приятел, няма да тръгна да му разказвам. Траеш си и се молиш да не ти строши коленете.

— Значи, може Линда да е знаела, че си спал с две от приятелките й.

— Нищо не ми е казвала — кисело отвърна Льофгрен. — Но е възможно, разбира се — сви рамене той. — Момичетата непрекъснато дрънкат.

Според Льофгрен един човек значел за Линда повече от всички останали: баща й.

— Линда отговаряше изцяло на определението „момичето на татко“. Всичко се въртеше около проклетия й баща. Той не й отказваше нищо. Линда получаваше всичко, без дори да го моли. Богаташка щерка. Не знам дали си го виждал, но двамата много си приличат… или си приличаха, по-точно. Ако бяха връстници, ще ги помислиш за близнаци. Той й звънеше през пет минути. Една вечер — тя ми беше дошла на гости — й се обади три пъти на мобилния. Тя всеки път вдигаше и почваха да дърдорят глупости, макар че нямаха какво да си кажат. Здравей, момичето ми, здрасти, татенце. Сетих се да ти кажа нещо, миличка. И така нататък. Сещаш се. — Льофгрен имитираше разговора им, притискайки въображаема слушалка към ухото си.

— Не харесваш баща й.

— Проблемът не е в мен — просъска Льофгрен. — А в него.

— Нали каза, че си го виждал само веднъж?

— Това се оказа повече от достатъчно. Веднага разбрах какво мисли за мен или по-скоро за такива като мен.

— В смисъл?

— За него съм черничка, другите ми качества не го интересуват. Веднага ме отписа. Едва ли е случайно, че е живял много години в САЩ. Бащата на Линда беше пълен расист.

— Но Линда не е била такава, нали? — вметна Левин.

— Не, тя харесваше такива като мен. Сто процента съм сигурен, че беше искрена и харесваше тъмнокожите такива, каквито са. Според теб как се чувствах?

— С Линда не сте ли говорили за това? — попита Левин. „Ако е истина, не му е било лесно.“

— Веднъж — отговори Льофгрен.

Тогава той казал на Линда какво мисли за баща й и го нарекъл расист.

— Тя се ядоса много. Всъщност се съгласи с мен, но започна да повтаря, че баща й не бил виновен. Принадлежал към такова поколение. Иначе бил най-добрият човек на света, преценявал всеки отделен човек според качествата му и все такива глупости.

— Какви бяха отношенията на Линда с майка й?

— Не бяха особено добри — Ерик Роланд се усмихна накриво. — Караха се като идиоти. Веднъж дори станах свидетел на техен скандал по телефона. Котешки бой.

— Останах с впечатлението, че Линда често е отсядала при майка си.

— Само когато идваше в града и майка й отсъстваше. Иначе живееше при татенцето. Случвало се е дори да излезем на клуб и после тя да се прибере в дома на баща си с такси, макар че струва около петстотин кинта. — Льофгрен поклати глава.

— Защо е била в обтегнати отношения с майка си?

— Според мен разправиите им бяха свързани с баща й, защото той беше Господ за нея. Линда все упрекваше майка си, че зарязала баща й, че я интересували само парите му, че тя била виновна за инфаркта на баща й…

— Ти виждал ли си майката на Линда?

— Веднъж — по лицето на Льофгрен се изписа усмивка. — Беше през пролетта. С Линда и други приятели бяхме излезли из града да купонясваме. Тогава с Линда още не бяхме гаджета. Само се запознах с майка й.

— И какво впечатление ти направи?

— Стори ми се суперяка. Май работела като учителка.

— Нещо друго? — настоя Левин, защото му се струваше, че Льофгрен премълчава нещо.

— Добре де — ухили се младият курсант. — Тази жена е адски секси. Сигурно е прехвърлила четирийсетте, но не е за изпускане.

— Обясни на стареца какво имаш предвид — помоли Левин.

— Огън жена е. Давам й десет от десет. Не бих се подвоумил, ако ми се отвори възможност.

— Разбирам.

— Странна работа. Линда и майка й изобщо не си приличаха. Линда беше симпатично момиче, добър приятел, но майка й… жена и половина. Ще те заведе там, където никога не си стъпвал.

— Така виждаш нещата, значи — кимна замислено Левин. „Така виждаш нещата, значи“, повтори си той наум.