Убийството на Линда

78

Половин час по-рано телефонът на Еноксон звънна. Понеже по природа си беше ранобуден, той успя да прочете и вестника, и да приготви закуска за съпругата си, която, за разлика от него, обичаше да си поспива.

— Да, моля — вдигна Еноксон.

— Ако не си седнал, седни — предупреди го колежката от Линшопинг.

Еноксон вече се досещаше каква новина ще му съобщят.

— Не е за вярване! — установи той две минути по-късно, след като тя приключи.

„Времето на чудесата явно не е свършило“, помисли си той, макар че пред очите му се появи дребен дебелак от Главната дирекция в Стокхолм.

— Случило ли се е нещо? — попита Фон Есен.

— Ще сварим това копеле на лепило — просъска Бекстрьом в другия край на линията и в същия миг Фон Есен разбра, че чакането им — неговото и на Адолфсон — е към края си. Поне засега.

Бекстрьом и Рогершон се присъединиха към наблюдаващия екип. След половин час паркираха зад жилищната сграда, като действаха крайно дискретно. Бекстрьом носеше шорти, хавайска риза, слънчеви очила, сандали с чорапи и спокойно можеше да мине за статист в стар шпионски филм, в който действието се развива в Карибския регион. Рогершон пък изглеждаше съвсем нормално, но понеже влязоха в сградата с едноминутен промеждутък, дори това не направи впечатление на никого.

Фон Есен бързо ги въведе в актуалното положение. Монсон продължава да лежи в леглото. Най-вероятно спи. Освен двата прозореца от задната страна на къщата и балкона, единственият изход е входната врата на сградата и вратата на мазето, която също се намира отпред.

— Тогава да се качим и да отведем това копеле — нетърпеливо каза Бекстрьом. — Някой ще ми услужи ли с чифт белезници? Моите ги забравих.

— Моите уважения, шефе, но се съмнявам, че това ще проработи — възрази Адолфсон.

— Искаш да се обадим на Корпуса за бързо реагиране? — попита Бекстрьом.

„Толкова типично. В последната минута опашка подвиват винаги онези, които най-малко очакваш, макар че от това момче би могло да излезе нещо голямо“, помисли си той.

Адолфсон изобщо не предлагаше да се обаждат на корпуса. Просто искаше да изложи няколко съществени факта. От четиримата Монсон не познава само Рогершон. С Бекстрьом е прекарал няколко часа в една стая, а Рогершон изглежда като типичния полицай и не би свършил работа в този случай. Освен това Монсон има шпионка на вратата и ако позвънят и изчакат да им отвори, той, уви, ще има достатъчно време да си пререже сънната артерия с ножа за хляб и да скочи от третия етаж.

— Аз лично съм присъствал на такъв случай — подкрепи го Фон Есен. — Човека трябваше да го експулсираме от страната. Първо си преряза гърлото, после скочи от балкона. Явно е искал да се подсигури. Истинска трагедия. И то във Векшо.

— Продължавам да чакам предложения. — Бекстрьом изгледа свъсено колегите си.

— Определено ангелите са му слаби, затова предлагам ето какво — обади се Адолфсон. — Винаги действа на такива като него.

Докато Бекстрьом и компания планираха единствената оставаща чисто мъжка стъпка в акцията им, Левин, както обикновено, се зае с другите задачи. Първо се обади на ръководителя на предварителното следствие и му остави съобщение на секретаря при първа възможност незабавно да се обади на Левин на мобилния. После позвъни на прокурорката. За щастие тя вдигна и обеща да се яви в кабинета му в рамките на един час. Най-късно.

После помоли Ана Сандберг да отиде заедно с още един колега в дома на майката на Линда, за да не научи тя новината по друг начин — не дай боже, чрез медиите. И да се погрижат Лота Ериксон да не остава сама. Разговорът с бащата на жертвата Левин повери на колегата Кнютсон и го посъветва да се свърже с него по телефона. Ако Хенинг Валин предяви допълнителни претенции, Кнютсон да се опита да се съобрази с тях.

Докато Левин най-внимателно организираше парченцата от този своеобразен полицейски софтуер и се стараеше те да си дойдат на мястото, при Бекстрьом и другите пристигна млада колежка от разузнаването, която се представи като Кайса. Преди две денонощия тя бе разговаряла по телефона с Монсон, представяйки се като Хоуда Касем, имигрантка от Иран, която се интересува от театрално изкуство и заедно със свои приятели търси финансова подкрепа за общ проект. Днес Кайса възнамеряваше да се превъплъти в друга роля, защото Монсон нямаше представа как изглежда тя.

— Мисля да се престоря, че провеждам пазарно проучване. От онези, дето обикалят и разпитват хората как се чувстват в този район. Такива като Монсон винаги клъвват — усмихна се Кайса и смигна на Адолфсон, вдигайки табелка с надпис „Пазарът“, която висеше на верижка на врата й.

— Звучи ми отлично — вметна Рогершон, преди Бекстрьом да е изтърсил някоя глупост, нормална за всеки полицай.

— Монсон стана — съобщи Фон Есен от наблюдателния си пост до кухненския прозорец. — В момента е в кухнята по боксерки и пие вода направо от чешмата. Човек трябва да внимава много с бели вина от картонена кухия.

— Да започваме — каза Бекстрьом с наставнически тон, глътна корема и изпъна гръдния си кош, а хавайската риза се нагърчи. — И дявол да го вземе, гледайте да му сложите белезници на това копеле, че да не се налага да си устройваме надбягване по улицата — добави той и, кой знае защо, изгледа ядосано Адолфсон и Фон Есен.

Кай са се оказа права. Монсон й отвори веднага, и то с усмивка. Арестът се осъществи за петнайсетина секунди и без никакви ексцесии. Фон Есен изскочи отстрани с вдигната служебна карта, а Адолфсон дръпна ръцете на Монсон зад гърба му и ги закопча с белезници.

— За какво става въпрос? Трябва да има някаква грешка — попита Монсон, който изглеждаше хем изплашен, хем изпълнен с недоумение.

— Копелето пътува към ареста — съобщи лаконично Бекстрьом на Левин по телефона. — Гледай да събудиш търтеите от техническата, за да дойдат да огледат апартамента му. Тук има две патрулки, които само се пречкат, а до няколко минути лешоядите ще довтасат.

— Колегите от техническата вече пътуват към вас — съобщи Левин. — Гладко ли мина? — попита той, като се напрягаше да не издаде безпокойството си.

— Вече не си вири носа — доволно изсумтя Бекстрьом.

„Че кога го е правил?“, запита се Левин.