Убийството на Линда

70

Изобщо не се наложи началникът на управлението във Векшо да се обажда на шефа на Главна дирекция „Криминална полиция“. Още в сряда Ларш Мартин Юхансон му звънна.

— Ще бъда кратък — подхвана той. — Става дума за Бекстрьом. Ако не ти е крайно необходим, искам да го отзова. Ще ти изпратя още подкрепление.

— Благодарен съм за всяка помощ. Ако Бекстрьом ти е нужен за по-важни задачи, аз, разбира се, ще се съобразя.

— По-важни задачи — изсумтя презрително Юхансон. — Смятам да го повикам обратно в Стокхолм и да го направя на мат и маскара. А като приключа, ще си помисля дали изобщо повече да му възлагам каквото и да било.

— Ако се притесняваш за онази жалба, според мен е редно да не избързваме да съдим добрия Бекстрьом — възрази началникът във Векшо, като се опитваше да звучи спокойно и твърдо.

— Нямам представа за какво говориш. Каква жалба?

В това положение началникът във Векшо нямаше друг избор, освен да му разкаже за оплакването срещу криминален комисар Еверт Бекстрьом, постъпило преди два дни в управлението.

— Ако питаш мен, много странно оплакване — отбеляза след пет минути Юхансон веднага щом прекалено обстоятелственият му колега най-сетне приключи с изложението си.

— Поправи ме, ако греша — продължи Юхансон. — Значи, получил си оплакване от председателката на Сдружението в подкрепа на жени, преживели насилие, във Векшо, че Бекстрьом е подложил нейна позната журналистка на нещо, което, поне според моя екземпляр на наказателния кодекс, се нарича сексуален тормоз. Въпросната журналистка обаче, по неизвестни причини, отказва да коментира случката, а още по-малко да подава лично оплакване.

— Обобщението ти е съвсем изчерпателно — потвърди началникът във Векшо. — А вчера авторката на жалбата донесе и потвърждение.

— И дотам ще стигна. Значи, след като за пореден път сте се свързали с потърпевшата и тя отново е отказала да подаде оплакване, авторката на жалбата е донесла някакво потвърждение, под което са се подписали тя и още някакво лице. Това потвърждение представлява един вид записки от разговора между подателката на сигнала за сексуален тормоз и потърпевшата. Един съвсем елементарен въпрос: кой е другият свидетел?

— Председател на Сдружението в подкрепа на мъже, преживели насилие, в града. Казва се Бенгт Карлсон, а председателката на Сдружението в подкрепа на жените — Муа Йерт…

— Нищо не разбирам — прекъсна го Юхансон. — Нали каза, че потърпевшата е разговаряла само с Йертен? За какво тогава гарантира този Карлсон?

— Този въпрос е малко мъгляв — съгласи се областният началник.

— Не просто мъгляв. В моя кодекс фигурира като „фалшификация“.

— Положението не е добро. Даже никак — подчерта областният началник.

— Не е моя работа да ти давам съвети, но на твое място щях да се погрижа или оплакването да постъпи в надлежната форма, или да бъде оттеглено, пред и нашият приятел Бекстрьом да се е наговорил с профсъюза.

— Значи, така смяташ.

— Този човек може да ти създаде страшно големи проблеми. Инатът му е пословичен. Казвам ти го, за да знаеш с кого си имаш работа.

— Благодарен съм ти за помощта.

— Ще помоля прекия му началник да се свърже с ръководителя на предварителното следствие при вас, за да уточнят подробностите.

Прекият началник на Бекстрьом нямаше възражения. Докладът, предоставен на вниманието му от счетоводния отдел, уви, съдържал доста обезпокоителна информация и подтиквал съм сериозен размисъл. Другото настрана, но той по това време бил в отпуск.

— До мен стигнаха слухове, че Бекстрьом се разголил пред някаква журналистика — изчерви се интендантът.

— Да, какво ли още има да чуем за него! — въздъхна доволно Юхансон.

— Кога искаш да го привикам обратно, шефе?

— Колкото се може по-скоро. Най-късно в понеделник сутринта. Тогава имам малък „прозорец“ в програмата и възнамерявам да го сместя там.

„И да го направя на мат и маскара“, довърши той наум.

— Шефе, имате ли предпочитания кого да изпратя във Векшо като заместник?

— Ана Холт и онази русата… как й беше името… Лиса Матей. Действително онези на юг не заслужават такова подкрепление, но според мен е крайно време да покажем мускули и да изпратим най-добрата ни женска селекция — додаде той и опъна с пръсти сините си тиранти.

— Опасявам се, че ще възникнат проблеми — възрази неспокойно интендантът.

— Какви проблеми? В твоя и моя свят няма проблеми. Само предизвикателства.

— Нито едната от двете не работи при нас — уточни интендантът. — Ана Холт работи в Националното координационно бюро, а Матей замества комисар в „Анализи“.

— Още по-добре. Значи, ще имат нужда да излязат от кабинета и да се пораздвижат. Погрижи се да се уреди. И бързичко. Впрочем те съветвам да се замислиш за още нещо, ако възнамеряваш да продължаваш да работиш при мен.

— Какво имате предвид, шефе?

— Когато съм на служба, никога нямам предпочитания. Просто ти давам заповеди. И толкова.

След един час интендантът се върна при началника да му съобщи, че мисията е изпълнена. По незнайна причина, докато докладваше, интендантът остана прав пред бюрото на Юхансон.

— Точно както наредихте — довърши интендантът и се прокле наум, задето куражът не му стигна да удари пети в пода.

— Благодаря — Юхансон му кимна приятелски. — Отлична работа.

— Искате ли да говорите с тях, господин началник? Ако желаете, ще ги извикам веднага — предложи невинно интендантът.

— Добре, изпрати ги в кабинета ми.

По неизвестни причини Холт и Матей не споделяха въодушевлението на началника си, макар че Юхансон накара секретарката си да им поднесе кафе, сладкиши от бутертесто и дребни сладки. Холт веднага поклати отрицателно глава. Затрупана е с работа и няма желание да оправя кашите на Бекстрьом. Матей, приветлива и ведра като обикновено, призна, че задачата й се струва вълнуваща и интересна, но понеже от първи септември излиза в отпуск, за да довърши следването си, не вижда как ще съчетае двете неща. Освен това в момента замества и свой колега.

— Дотогава има цели четиринайсет дни. Случаят е съвсем обикновен. Ще откриете убиеца за една седмица, момичета — увери ги Юхансон и си взе още едно парче сладкиш, защото гостите му отказаха, когато им поднесе отрупаната чиния. — Пък и малко чист въздух ще ви се отрази добре. Да помиришете истинска полицейска работа, да съберете две и две и да получите четири, хипотезата ви да се потвърди… Късна вечер е, току-що е завалял дъжд, потегляте към дома на заподозрения. Слизайки от колата, вдигате яките на палтата си, през прозореца виждате как той седи пред телевизора. Не подозира нищо, започнал е да свикна с мисълта, че ще му се размине. Звъните на вратата, чувате стъпки, той отваря… От полицията сме, господине. Искаме да поговорим. — От гърдите на Юхансон се изтръгна въздишка на дълбока носталгия по безвъзвратно отминало време.

— Всичко това звучи чудесно, Ларш, но май не ние го усещаме така — усмихна се дружелюбно Холт.

— А кой? — предпазливо попита Юхансон.

— Ти искаш да отидеш във Векшо, Ларш — отговори Холт, все едно разговаря с непокорно дете. — Но понеже не можеш, си принуден да изпратиш нас.

— Виж ти какъв психолог си била, Ана — усмихна се накриво Юхансон. — Не съм очаквал бурни аплодисменти, но ми се струва, че е по-уместно дискретно да се примирите със задачата си.

— Разбира се. Старай се да оползотвориш ситуацията по най-добрия начин, не усложнявай излишно нещата, никога не вярвай в случайните съвпадения: трите златни правила на Ларш Мартин Юхансон, които всеки детектив трябва да следва. С Лиса вече ни пиши пристигнали във Векшо.

— Точно така. Но в този случай — понеже ще трябва да разтребвате след Бекстрьом — има и още едно, четвърто, правило.

— Слушаме, шефе — отвърна Лиса Матей с физиономията на зубрачката в класа, на която дори не се налага да вдига ръка.

— Внимавайте с алкохола, момичета. Съвет от старец, който неведнъж си е патил — каза Юхансон и погълна поредната малка сладка от голямата чиния.