Убийството на Линда

29

След сутрешната оперативка в четвъртък Бекстрьом се върна в кабинета си доволен. Седна да обмисли положението на спокойствие.

А то изглеждаше доста обещаващо. Акцията по събиране на ДНК проби във Векшо се разгръщаше на все по-широк фронт. Броят на доброволно взетите проби наближаваше триста и полицията вече изключи близо половината от списъка със заподозрените. Дори разработката на състудента на Линда, Ерик Льофгрен Роналдо, набра скорост. Адолфсон се обади на Бекстрьом да му съобщи, че с колегата Фон Есен са открили ценни сведения, които ще му докладват по-късно през деня. Дори Ханс и Фриц успяха да се отчетат с нещо полезно.

— Разбрахме какъв е бил онзи футболен мач — заяви Кнютсон.

— Надявам се, не от някой колега — отвърна Бекстрьом.

— Не, разбира се — почти шокиран го увери Торѐн.

— Само това липсваше — обади се и Кнютсон. — Обърнахме се към колега от Разузнавателната служба. Имаме му пълно доверие.

Според въпросния колега двайсет и осем годишната суперзвезда Роналдо защитил легендарния си статус в събота, седемнайсети май, когато заедно със съотборниците му от „Реал Мадрид“ победили заклетия си враг „Барселона“. Но не отбелязал хеттрик, а вкарал само един гол и асистирал за един. След мача зрителите, както неведнъж преди, го избрали за играч на мача.

— Но не това е най-важното — предупреди Кнютсон.

— Не е най-важното, че колегите от управлението погрешно са разбрали за броя на головете — уточни Торѐн.

— А кое е най-важното? — попита Бекстрьом.

Според експерта в Разузнавателната служба, прегледал абзаца в дневника на Линда, авторът на написаното най-вероятно задава въпрос — „Магическо име?“ — но въпрос, който следва да се схване като реторичен.

— И какво, по дяволите, означава това на нормален език? — попита Бекстрьом.

— Въпрос с ясен отговор — обясни Кнютсон.

— Нали се сещаш за онзи стар лаф за папата, Бекстрьом? Папата има ли смешна шапка? Това е реторичен въпрос — включи се и Торѐн.

— Ясно.

„Тези момчета са пълни кретени.“

Реторичният въпрос не се отнасял само за оригиналния Роналдо, когото познава цял свят, или поне онази част от него, която се интересува от футбол, а за всички лица с това име.

— И какво, по дяволите, иска да каже по-точно? — разпери ръце Бекстрьом. „Тези проклети академици ще съсипят целия полицейски корпус“, помисли си той.

— С други думи, има най-малко двама с името Роналдо — уточни Кнютсон. — Футболистът, който става играч на мача, и още един, чиито изяви напомнят великия голмайстор и вероятно са свързани с дербито между двата испански гранда.

— Ясно. Защо не го казахте преди малко? Линда е гледала мача по телевизията, където е ритал Роналдо — любимецът на всички откачени запалянковци, докато нейният Роналдо я е клатил върху дивана на майка й. Ще сбъркам ли, ако предположа, че го е направил цели три пъти?

— Е, и така може да се каже — сдържано кимна Торѐн.

— Според специалиста, с когото разговаряхме, това е най-вероятното тълкование на написаното в дневника. Отговорът е да — уточни Кнютсон. — Макар че той се изрази по малко по-различен начин.

— Тогава изпратете този шибаняк на курс, където да го научат да говори като нормален човек. Как върви проследяването на мобилния му телефон?

— Напредваме — отвърна Торѐн. — Върви само напред.

— Макар че такъв тип проверки винаги отнемат време, разбира се — додаде Кнютсон.

— Кога? — настоя Бекстрьом.

— През уикенда — отговори Торѐн.

— В най-добрия случай утре, в най-лошия в понеделник — поясни Кнютсон.

— Ще се чуем — Бекстрьом им посочи вратата.

Докато Бекстрьом обядваше в столовата, колежката Сандберг се приближи до него и попита може ли да седне.

— Разбира се — той кимна към свободния стол. „Не след дълго вече ще ми се струва провиснала като всички останали жени.“

— Може ли да говоря направо? — попита Сандберг и го погледна.

— Аз лично никога не шикалкавя — сви рамене той.

— Добре тогава — Сандберг сякаш събираше смелост да започне.

— Целият съм слух, но не чувам нищо.

— Не вярвам, че масовото изземване на ДНК проби от колеги ще даде резултат.

— А според мен засега върви много добре. Двамата млади колеги от „Охранителна полиция“, които се включиха да помагат, са страшно ефективни.

— Не вярвах, че има такива хора, преди да стана полицай. Но се надявах. Сега знам, че съм грешала. — Сандберг изгледа сериозно Бекстрьом. — За мен…

— Полицай не се става — прекъсна я той. — Или си, или не си. Адолфсон и Есен са полицаи. И толкова. На конкретен колега ли съчувстваш? — попита той. „Става все по-забавно.“

— Досега всички колеги, от които взехме проби, са вън от подозрение.

— Да, сигурно им е олекнало — ухили се Бекстрьом.

— Не мога да отида при колегата Клаесон и да го помоля за проба. Не и след всичко, което е преживял, не и знаейки как се чувства — поклати глава Сандберг, приковала поглед в Бекстрьом.

— Има ли друго? — попита той и погледна демонстративно ръчния си часовник.

— Какво ще правиш?

— Ще намерим друг начин. Ще помоля Адолфсон или друг колега да се заеме с тази задача — отвърна Бекстрьом и стана. „Да те видя сега, свиня такава.“

Отиде да остави подноса си върху стойката за мръсна посуда.

— Как, по дяволите, успя да го убедиш да се подложи на разпит? — попита Бекстрьом два часа по-късно, докато се возеше заедно с Рогершон към дома на Линдиния баща.

— Просто му се обадих и попитах дали е удобно да се отбием да поговорим.

— И той се съгласи?

— Да — кимна Рогершон.

Разпитът продължи близо два часа. Седяха в кабинета му на втория етаж на голямата къща. Бекстрьом стоеше малко встрани и остави Рогершон да води разговора. Само от време на време вмъкваше по някой въпрос. Обсъдиха интересите на Линда, средата, в която се движела, приятелите й и дали баща й се сеща за нещо важно, което досега не е споменавал. Рогершон и Бекстрьом избягваха старателно две теми: съществуването на евентуален дневник и други записки от личен характер, от една страна, и състоянието на бащата, от друга.

След около час той ги попита дали искат нещо за пиене. Кафе? Чай?

— Ако не бях на работа, щях да ви помоля за студена бира — отвърна Бекстрьом и се усмихна леко. — Рогершон ще се задоволи с нещо безалкохолно, защото на връщане трябва да шофира.

— Може да се уреди — отвърна бащата на Линда, стана от дивана и отвори старинен шкаф в единия ъгъл на кабинета. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — добави той, когато забеляза изненадата в погледа на Бекстрьом.

В шкафа имаше немалък брой бутилки и чаши с различни форми, минибар с лед, минерална вода, безалкохолно и бира.

— Аз предпочитам бира — каза Хенинг Валин. — Предлагам и вие, господа, да ми правите компания. Най-много да се наложи да изминете пътя до Векшо пеш. Или ще накарам мой човек от персонала да ви закара.

— Звучи добре — кимна Бекстрьом.

„Ще оцелееш — помисли си той. — Макар в момента да приличаш на изхвърлена огризка. И макар че си свалил с бръснача половината си лице, докато си се бръснал сутринта.“

— Познавате ли този човек? — попита Бекстрьом и му подаде снимката на Ерик Роланд Льофгрен. „Крайно време е да минем към въпроса.“

Хенинг Валин огледа внимателно фотографията и кимна.

— Състудент на Линда. В ума ми се върти, че го наричат Роналдо.

— Линда познаваше ли го добре? — попита Рогершон.

— Не мисля. Щеше да ми сподели, ако са били близки. Лично аз съм го виждал само веднъж.

Рогершон му кимна в знак да продължи.

— Беше през пролетта. Запознахме се. Бяха ме поканили на вечеря в града и с Линда щяха да гледат някакъв футболен мач, доколкото си спомням. Линда има… имаше страшно много канали на телевизора в нейната стая.

— Но си го спомняте?

— Да. Той е доста запомнящ се типаж. Особено за бащи като мен — додаде, кой знае защо, той. — Но понеже усещам накъде биете, нека ви кажа: Линда не е имала връзка с него. Сигурен съм. А иначе никога не съм й се бъркал с кого се вижда на приятелски начала.

— Този младеж стори ли ви се неприятен или агресивен? — попита Рогершон.

— По-скоро подмазвач — отвърна Хенинг Валин. Не бих искал такова момче да ми стане зет — допълни той, поклати глава и притисна два пръста към очите си.

— Нямам намерение да ви питам как се чувствате — обади се Бекстрьом. — Мой близък човек също… преживя нещо, подобно на онова, което е преживяла Линда. Знам от опит какво ви е в момента.

— Наистина ли? — Хенинг Валин го изгледа изненадано.

— Да — сериозно потвърди Бекстрьом. — Затова не ви досаждам с дежурния въпрос „Как си?“. Може ли да продължим?

— Да. Всичко е наред. Преди да съм забравил… предложих да обявим награда. Това ще подпомогне ли следствената работа?

— Не — поклати глава Бекстрьом.

— Защо?

— Защото със сигурност ще го пипнем — увери го Бекстрьом с професионалния си полицейски поглед.

— Добре тогава. Ако въпреки това прецените, че паричната награда ще ви бъде от помощ, само ми се обадете.

— Донесли сме списък с имена на лица, които Линда е познавала повече или по-малко. Виждате ли някой ваш познат? — попита Рогершон.

Хенинг Валин хвърли бърз поглед върху списъка от близкото обкръжение на Линда. Нямал да добави нищо, което те вече да не знаят. Изкоментира единствено един от съседите — Мариан Грос.

— Спомням си, че Линда ми е споменавала за този човек. Описа го като много неприятен. Явно се е пренесъл там след мен.

— И вие ли сте живели в тази сграда? Където беше извършено убийството, имам предвид.

— Аз бях неин собственик — уточни Хенинг Валин. — Отстъпих го на майката на Линда след развода. После тя започна да го дава под наем. Парите винаги са били сред приоритетите й.

— Но вие не сте живели там? — повтори въпроса си Рогершон.

— Не. Офисът на една от шведските ми фирми се помещаваше там, но не съм стъпвал там, откакто я купих. Него ли подозирате? Грос?

Рогершон сви рамене.

— Проверяваме всички, които имаме основания да проверяваме — обясни той.

— Не изключваме никого, преди да сме сто процента сигурни в невинността му — подчерта Бекстрьом. — Който остане в списъка, ще го тикнем зад решетките. До края на живота му.

— И кога ще го направите?

— Скоро. Може ли да използвам кен… тоалетната ви, преди да тръгнем? Следобедната бира явно е голямо изпитание за едно старо ченге.

— Влезте в личната ми баня. Първата врата отляво.

— Вървим към приключване — обясни Рогершон, след като Бекстрьом излезе да се облекчи. — Сещате ли се за нещо, което сме пропуснали да обсъдим? Или което желаете да допълните?

— Хванете този психопат. За останалото ще се погрижа аз — отвърна Хенинг Валин.

— Работим по въпроса.

— Нали не си прекалено пиян да шофираш? — попита Бекстрьом четвърт час по-късно, докато се прибираха към Векшо.

— Не съм — увери го Рогершон. — Една бира не ми действа. Да те питам нещо… Не съм знаел, че имаш дъщеря, която са удушили.

— Не казах това — възрази Бекстрьом. — Точните ми думи бяха „близък човек“.

— Ако говориш за Егон, не съм го удушил. Беше се удавил. Освен това мислех, че той е златна рибка.

— Имах предвид Гунила — уточни Бекстрьом. „Обзалагам се, че е направил нещо на Егон. Защо иначе ще го споменава непрекъснато?“

— Коя Гунила? — раздразнено попита Рогершон.

— От делото „Гунила“. Дето я намериха удушена — поясни Бекстрьом.

— Какво… Тя беше проститутка, за бога!

— Може да е била проститутка, но беше много жизнерадостно и приятно момиче. На няколко пъти с нея сме се засичали на улицата, докато тя се труди. Но със сигурност думите ми дадоха резултат. Не забеляза ли как бащата на Линда се оживи, след като чу, че сме братя по съдба. Впрочем в колата има ли пликчета за улики?

— В тази кола има абсолютно всичко — отвърна Рогершон. — Отворѝ жабката.

— Абракадабра — каза Бекстрьом, извади с усилие окървавена носна кърпичка от джоба си и я напъха в едно пликче.

— Затова ли отиде в кенефа?

— Да, не за да изпразня мехура — доволно призна Бекстрьом. — Татенцето е изхвърлил тази кърпичка в банята си.

— Едно ще ти кажа, Бекстрьом. Не си наред. Един ден дяволите ще те вземат. Ще дойдат лично и ще те отведат — кимна убедено Рогершон.