Убийството на Линда

58

— Ако питате мен, дъртата е изкуфяла — заяви Рогершон, когато на следващия ден разследващата група се събра да обсъди показанията на госпожа Рюдберг и на останалите обитатели на квартала.

— И кое те кара да мислиш така? — попита Улсон, които от няколко дни се върна на мястото си откъм късия край на масата.

— Първо, пилотът няма синове. Не е имал, не иска да има и не знае да има. Има единствено зет. Той работи като щурман в Скандинавските авиолинии. Заминал е с по-малката дъщеря на бившия пилот за Австралия. Двамата са женени от доста време. Заминали са на осемнайсети юни, сряда, тоест две седмици и половина преди убийството на Линда. Очаква се да се приберат след седмица, защото дъщеря им тръгва на училище. Когато отворих дума пред пилота дали случайно няма син, той побесня. Попита ме какво, по дяволите, правим. Вече бил казал на мой колега, че има две дъщери, една внучка и зет, но няма син — довърши Рогершон и, кой знае защо, изгледа злобно Саломонсон.

— А другата му дъщеря? — намеси се Левин. — Тя…

— Благодаря, Левин — прекъсна го Рогершон. — Тя е на трийсет и седем години, работи като адвокат в Кришанста и от петнайсет години има сериозна връзка с адвокат. Запознали се, докато следвали право в Лунд.

— Какво знаем за него? — попита Левин.

— На първо място: че е жена. Дъщерята на пилота съжителства с адвокатка и съм твърдо убеден, че не искате да чуете какво излезе от устата на баща й, когато започнах да го разпитвам за приятелката на дъщеря му.

— Но това с рождения ден звучи много подкупващо — не отстъпваше Левин.

— И аз бях на твоето мнение. Ана, която я разпита — също — съгласи се Рогершон. — Докато не открихме, че госпожа Рюдберг е родена на четвърти юни, а не на четвърти юли — ако се вярва на личния й граждански номер.

— Може да е празнувала друга годишнина, защото използва всеки удобен случай да се тъпче с марципанова торта. Не е изключено бабката да е пристрастена към захарта — Бекстрьом се запревива от смях.

— Разбирам какво имаш предвид — въздъхна Левин. — А описанието?

— Питаш защо според нея мъжът, суетял се около колата, й е заприличал на несъществуващия син на пилота? — поиска уточнение Рогершон.

— Да — подсмихна се Левин.

— Понеже нямах други идеи, отидох да поговоря с нейния оптик. Той никак не се впечатли от наблюденията й, така да се каже. Не съм очен лекар, но доколкото разбрах, зрението й е силно нарушено. Човекът ме помоли да й предам, че е крайно време да отиде на преглед. От последния минали седем години.

— Според мен няма да стигнем далеч. Ти как мислиш, Левин? — ухили се Бекстрьом.

След оперативката Ева Сванстрьом влезе в кабинета на Левин да го утеши.

— Не им обръщай внимание на онези двамата. Бекстрьом не е съвсем в час, а Рогершон пие като смок и сигурно пак е бил снощен. Не знам за кой път ти го повтарям.

— Дошла си да ме утешиш — усмихна се вяло Левин.

— И какво лошо има? Но не дойдох само да те утешавам. Имам и нови сведения.

„А какво лошо има в малко утеха без нови сведения?“, помисли си Левин.

Преди близо три години, горе-долу по времето, когато се преместила в по-долния апартамент в сградата, а дъщеря й се пренесла при баща си, майката на Линда сменила и телефонния си номер. Обикновено хората запазвали номерата си, когато се местят в ново жилище, но по някаква причина Лота Ериксон предпочела да го смени. И не само да го смени, а и да го запази в тайна. За разлика от предишния й номер, новият не бил вписан в телефонния указател.

Телекомуникационната компания „Телия“ изчакала няколко години и после дала стария й номер на един от абонатите си — Хелена Валберг, анестезиоложка от Университетската клиника в Линшопинг, която се преместила да работи във Векшо, защото в местната болница й предложили по-висока длъжност. Четирийсет и три годишната Валберг живеела сама на улица „Гамла Нурвеген“ на около половин километър на север от местопрестъплението в квартал, който — за всеки случай — се казвал само „Нур“.

Нейният номер също не фигурирал в обществения указател — съвсем нормално предвид професията на абоната. Сванстрьом я потърсила в болницата, но се оказало, че доктор Валберг е в отпуск от близо месец и се връща в понеделник. Единственият озадачаващ факт — вероятно дължащ се на съвсем обикновено съвпадение — бил, че тя излязла в почивка точно на четвърти юли, петък, в деня, когато беше убита Линда.

— Да проверя ли телефонните й разговори? — попита Сванстрьом.

— Предлагам да изчакаме. Най-лесно е да й се обадя и първо да я попитам. Искам да те помоля за още нещо — добави той.

Макар деветдесет и две годишната им свидетелка да беше сбъркала рождената си дата с цял месец, Левин не можеше просто така да зачеркне показанията й. Обяснението вероятно се криеше в собствената му история — или, ако щеш, в професионалната му деформация. А вероятно и в темперамента му, но точно тази вероятност да не му беше хрумвала, макар че жената срещу него се сещаше за това обяснение всеки път, когато той се появи в мислите й.

— Баба ми по майчина линия — почина отдавна — сега щеше да навърши сто, ако беше жива — подхвана Левин. — По документ за самоличност беше родена на двайсети февруари 1907 година, но винаги празнувахме рождения й ден на двайсет и трети февруари.

— Защо? — попита Сванстрьом.

— Според историята, която се разказваше в рода ни, свещеникът бил пиян и вписал в църковната книга погрешна дата. Разликата е само няколко дни, а не цял месец, но ме смущава, че в нашия случай става въпрос именно за месеците юни и юли.

— Лесно се бъркат при писане — съгласи се Сванстрьом.

— Затова мнозина възрастни юристи пишат „юли“ с двойно „л“ — за да не стават обърквания с юни. Спомням си колко се изумих, когато чух това за пръв път. В полицейската школа ни преподаваше един смахнат лектор по наказателно право. Наричахме го просто лектор Юлли. От него научихме, кажи-речи, само това: колко важно е юристите да подчертават буквата „л“ в месец юли. Иначе непрекъснато повтаряше, че трябвало да държим сабята здраво, когато се сражаваме срещу хулигани. Явно още не беше разбрал, че полицаите вече имат палки вместо саби. Веднъж в продължение на цяла лекция ни обясняваше какви са правните последствия, ако удариш с острието на сабята, вместо с плоската част. Един от нас се осмели да му каже, че полицаите носят палки.

— И той как го прие?

— Ядоса се.

— Най-добре я попитай. Говоря за свидетелката.

— Май трябва да го направя — въздъхна Левин.

„Няма да е зле и да говоря и с оптика. Проблемът на колеги като Рогершон е, че предпочитат да виждат действителността в черно и бяло. Макар самият той да е, общо взето, свестен човек.“

Когато Ева стана да си ходи, в ума на Левин внезапно изплува онази мисъл, която му избяга преди няколко часа.

— Още нещо — спря той Ева. — По време на оперативката се сетих какво каза колегата Еноксон: който краде кола по този начин, непременно знае как се действа — уточни той.

Според Левин било възможно и да не е бил крадец, а човек с технически познания, например автомонтьор или някой с интереси в областта на автомобилостроенето, най-общо казано, технически грамотен. А не било изключено да е получил уменията си и другаде. Надзирател в затвор, изправителен дом или подобно заведение за криминално проявени, предполагаше Левин.

— Или полицай — вметна Сванстрьом.

— Възможно е. Но аз например, въпреки трийсетгодишния ми стаж, нямам никаква представа как се разбива кола.

— Някой, който знае как се разбива кола, но не е попаднал в регистрите ни, докато се е обучавал — обобщи Сванстрьом.

— Именно.

— С други думи, нашият заподозрян е пълната противоположност на онзи гнусен библиотекар Грос. Не търсим интелектуалец.

— Точно така.

„Крадецът на сааба е съвсем различен от Грос“ — заключи наум Левин.

След като Сванстрьом излезе, Левин не се стърпя. Без да подозира, че така всъщност потвърждава мнението на Ева за темперамента му, той набра домашния номер на анестезиоложката. Често се случва хората да се върнат от почивка преди края на отпуска си. Поне Левин обикновено не чакаше да дойде последният ден.

— „В момента не мога да отговоря, но ако оставите името и номера си, обещавам да ви потърся при първа възможност“, отговори глас, записан на телефонния секретар.

„Може да е излязла за малко навън — помисли си Левин, но не остави съобщение. — Гласът на секретаря сигурно е неин. Звучи като четирийсетина годишна анестезиоложка. Коректна, добронамерена, бдителна.“ Според регистъра на населението живеела сама, а според информацията от данъчния регистър, която старателната Ева Сванстрьом успя да изрови, заемала длъжността заместник-главен лекар в болницата във Векшо.