Убийството на Линда

76

Адолфсон и Фон Есен посветиха целия петъчен ден на наблюдението на Монсон. Или, с други думи, просто седяха в колата и чакаха да се случи нещо. А понеже и двамата бяха запалени ловджии, тази дейност не им беше непривична. Ловът изисква преди всичко търпение. Фактът, че Монсон ги бе видял преди три седмици, не ги притесняваше особено. Трябваше да го наблюдават, без той да ги вижда, и смятаха риска той да ги забележи за незначителен. Пък и какво, ако ги види? В град като Векшо човек непрекъснато се натъква на познати.

Към четири следобед Монсон излезе от сградата на общината в компанията на неколцина мъже, които, съдейки по облеклото, външния вид и поведението им, бяха негови колеги. Адолфсон направи няколко снимки от разстояние и отбеляза в дневника времето и мястото. Обектът се раздвижи, но иначе изобщо не приличаше на серийния убиец, описан от Бекстрьом.

Монсон и колегите му седнаха в заведение на главната улица и си поръчаха бира и пилешки крилца на грил.

После се разотидоха в различни посоки, вероятно всеки към дома си. Монсон запали кракомобила и пое на изток към жилището си на улица „Фрьовеген“ и понеже то се намираше на около два километра оттам и той очевадно се прибираше, Адолфсон и Фон Есен решиха да се разделят. Фон Есен тръгна пеша след него, а Адолфсон остана в колата и го следваше на късо разстояние.

Монсон измина целия път до дома си пеша и въпреки информацията в профила му, се оказа, че живее на повече от два километра от мястото, където вероятно е убил Линда преди близо месец. Иначе местоположението на апартамента му беше доста удобно. В отсрещната сграда живееше един от колегите в „Пътна полиция“. Монсон — на третия етаж, а колегата — отсреща, на четвъртия. От това по-добра възможност да видят какви ги върши Бенгт Монсон вкъщи — здраве му кажи. Още щом Торѐн им даде списък с известните адреси на Монсон, Фон Есен и Адолфсон се погрижиха да се сдобият с ключовете за апартамента на колегата от „Пътна полиция“.

Колегата го командировали за уикенда на остров Йоланд и той не възразяваше да им предостави апартамента си, щом му обясниха за какво им трябва. Нищо особено. Ще поработим малко в помощ на колегите от „Наркотици“, така обясни Фон Есен.

— Само така! Побъркайте ги тези шибани наркомани — заръча колегата и им даде ключовете.

Увери ги, че могат да се чувстват като у дома си. Всичко е там, където се очаква да бъде в жилището на трийсет и девет годишен ерген, назначен да следи дали се спазват правилата за движение по пътищата.

Когато Монсон влезе през портата на жилищната страда, Адолфсон вече се бе разположил в отсрещния апартамент, а когато Монсон прекрачи прага на апартамента си, Фон Есен вече се бе присъединил към колегата си.

— Няма дори завеси — установи със задоволство Фон Есен.

— Интелектуалците нямат пердета — обясни Адолфсон, докато следеше Монсон през бинокъл „Цайс“ с двайсеткратно увеличение.

По времето, когато Фон Есен и Адолфсон се настаниха в новото си гнездо, Бекстрьом им се обади по телефона да провери как върви.

— Обектът е сам в дома си и в момента гледа новини — докладва Адолфсон.

— Да не върши някакви мръсотии? — попита Бекстрьом.

— Засега само гледа телевизия.

— Обади ми се веднага, ако се случи нещо.

— Разбира се, шефе.

— Питам се какво ли е намислил — Бекстрьом погледна Рогершон, който току-що се бе погрижил за пресушените им чаши.

— Какво казаха, че прави?

— Гледал телевизия. Кой гледа телевизия по това време?!

— Може да няма какво друго да прави — предположи Рогершон.

— Главата си залагам, че е намислил поредната си гадост.

Според дневника на Адолфсон и Фон Есен, Монсон прекара петъчната вечер по следния начин:

До двайсет и един часа и трийсет минути Монсон седя пред телевизора, като с напредването на времето започна все по-често да сменя каналите. Като повечето абонати и той разполагаше с двайсетина канала. Малко след девет и трийсет проведе няколкоминутен телефонен разговор. После отиде в кухнята, извади чинии от шкафа над кухненския плот и хранителни продукти от хладилника, наряза една франзела на филийки, подреди всичко върху чиния, занесе я в стаята и я сложи върху масата пред дивана. После се върна в кухнята.

— Нещата започват да се раздвижват — съобщи Адолфсон, докато Фон Есен, излегнал се на дивана, гледаше игрален филм по телевизията.

— Да не монтира макари и полиспасти на таванската лампа? — попита Фон Есен и превключи на четвърти канал, за да не пропусне последната емисия новини.

— В момента отваря бутилка вино… а сега извади две чаши.

— Ай, ай, ай! Вярвай ми, Адолф: джентълменът очаква гостенка.

В 22,05 руса дама на възраст около трийсет паркира малко рено на улицата и влезе в жилищната сграда. През рамо бе преметнала чанта, а в лявата си ръка носеше найлонов плик от „Сюстембулагет“39, който — съдейки по формата му — вероятно съдържаше няколко картонени кутии с вино. Две минути по-късно дамата влезе в апартамента на Монсон и в двайсет и два часа и десет минути двамата вече се разсъбличаха върху дивана. След още пет минути започнаха да правят секс — върху същия диван. Адолфсон се сдоби с възможността да допълни записките си с няколко добри снимки и дори успя да запише регистрационните номера и модела на автомобила на посетителката.

Плътските занимания върху дивана продължиха до полунощ, прекъсвани от няколко паузи за храна и напитки. След час Бекстрьом се обади. Адолфсон му описа положението в общи щрихи.

— При него дойде жена. Въргаляха се на дивана, а сега си почиват и ядат.

— Той завърза ли я? — похотливо попита Бекстрьом.

— Не, карат по стандартната процедура.

— Как така? — попита мнително Бекстрьом. — Никакви вратовръзки и ножове?

— Не. Обикновен секс. Досега не са правили нещо, различно от онова, което правя аз — уточни той. — Но Монсон изглежда много способен за възрастта си — подчерта Адолфсон, десет години по-млад от заподозрения.

В дванайсет и четвърт през нощта двамата любовници вече бяха успокоили темпото. Ометоха храната и пресушиха бутилката вино. Гостенката на Монсон изтича в кухнята и се върна с трилитрова картонена кутия с бяло вино, а през това време нейният домакин избра филм по телевизията. Нищо особено — обикновена романтична комедия, установи Адолфсон, след като хвърли бърз поглед в телевизионната програма. Към два и половина Монсон и гостенката му се преместиха в спалнята, чийто прозорец беше разположен от другата страна на сградата.

Адолфсон събуди Фон Есен, който дремеше върху леглото на колегата от „Пътна полиция“. Фон Есен отиде да надникне, върна се и съобщи, че обектът си е легнал. После смени Адолфсон, който се метна в същото легло и веднага заспа. Бяха записали всичко черно на бяло, а името и личният граждански номер на собственичката на реното съвпадаше с външния вид на Монсоновата гостенка. Освен това бяха направили купчина снимки, които да ги улеснят при установяване на самоличността й.

За пръв път от много време Бекстрьом не успя да заспи. Първо двамата с Рогершон се наливаха в стаята и Бекстрьом се отърва от този паразит чак в два след полунощ. Три часа по-късно пак се събуди и се успокои чак след едно питие. Пак заспа. В седем обаче пак се събуди и понеже нямаше какво да прави, слезе в ресторанта да се подсили с питателна храна след тежката и напрегната нощ. Първо напълни чинията си с болкоуспокояващи, консервирана копърка, бъркани яйца и кренвирши и след като поля първата хапка с няколко глътки портокалов сок, най-сетне отново се почувства като човек и бързо се нахвърли върху кренвиршите. Изсумтя за поздрав към Левин, а той му кимна учтиво и дори леко свали вестника пред очите си, а Сванстрьом избухна в необясним пристъп на смях, който се задълбочаваше с всяка секунда. Със зачервени, сълзящи очи и салфетка, притисната към устата, тя се принуди да стане от масата и хукна към тоалетната.

„Какво й стана на тази?“, зачуди се Бекстрьом и натъпка поредното парче кренвирш в устата си.

— Какво я прихвана? — попита той Левин, който сякаш изобщо не бе забелязал истеричката.

— Нямам представа — излъга Левин, макар още предния ден да си бе дал сметка, че Бекстрьом вероятно е единственият в цялото управление, който не е прочел протокола за проведения разпит на Карин Огрен.

Но кой е Левин, та да разваля деня на свой колега още от сутринта? Независимо от поведенческите недостатъци на този колега и от всичките му чисто човешки слабости.

— Нямам представа — повтори Левин, извини се и стана от масата, за да предупреди Ева Сванстрьом през остатъка от деня да не се мярка пред очите на Бекстрьом.