Убийството на Линда

63

В нощта, когато се върнаха от Копенхаген, Левия сънува онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първия му истински велосипед — червен „Крешент Валиант“. Тогава баща му цяло лято не ходи на работа, за да го научи да кара.

Най-трудно ставаше, когато до къщата оставаха двайсетина метра, а най-ужасна му се струваше отсечката по чакълестата пътека между бялата градинска порта и червената дървена веранда пред къщата.

— Пускам те! — предупреждава баща му, Левин се вкопчва в кормилото и върти педалите с всичка сила, но се прекатурва върху дребните камъчета.

Този път раните са сериозни. Лактите и коленете му са разранени, а мисълта, че някога ще се научи да кара колело, изведнъж му изглежда безсмислена и безнадеждна.

— Ставай, Ян! — подканва го татко му, вдига го на крака и разрошва косата му. — Ще пийнем горещ шоколад, ще хапнем сандвичи със сирене и ще превържем раните с лейкопласт.

После всичко си идва на мястото.