Убийството на Линда

85

Вече всички знаеха кой е убиецът на Линда. Прекалено много хора го познаваха лично. Детектив Общественост работеше на три смени при пълна заетост и гигантска вълна от сигнали за Монсон заля бюрата на разследващите.

Първо дилърът на Монсон се разприказва пред изповедника си от „Наркотици“ във Векшо. Дилърът, разбира се, нямал навика да порти редовните си клиенти, но Монсон вече не влизал в графата „редовен клиент“. Всъщност Монсон не бил от най-редовните: купувал няколко пъти в годината, и то най-често канабис. Освен това бил некоректен платец. Понеже дилърът току-що влязъл на топло за две години и половина, попита не може ли да получи някаква услуга в замяна.

Горе-долу по това време Кнютсон си изясни къде Монсон се е научил да краде автомобили. От Лунд се обади състудент на Монсон и разказа, че двамата няколко години подред работели през лятото в изправителен дом за младежи в Сконе. Освен това Монсон бил много сръчен и се интересувал от техника, макар на външен вид да не личало, пък и той да предпочитал да създава противоположното впечатление. И все пак най-ненадминат си оставал в свалянето на жени. Но това, предположи мъжът, полицаите вероятно вече го знаят?

Всъщност почти всички обадили се бяха млади жени. Разследващите не се и бяха надявали толкова много от тях да искат да споделят собствените си преживявания с Монсон. Още по-голям брой пък споделяха преживяванията на свои приятелки с него. Една от информаторките сподели нещо изключително интересно. Нейна приятелка оцеляла като по чудо. Въпросната дама й разказала, че прекарала трети юли, четвъртък вечер, в компанията на Монсон. Но усетила нещо гнило и си тръгнала.

Два часа по-късно Кнютсон и Сандберг я разпитаха. Както неведнъж и този път историята за пред тях доста се различаваше от първоначално съобщената по телефона. Но в същността си и от гледна точка на разследващите все пак представляваше голям интерес. Пък и намираше подкрепа в други получени сведения.

Към десет вечерта в четвъртък жената посетила Монсон в жилището му на улица „Фрьовеген“ През лятото била ходила там няколко пъти. Този път всичко започнало, както обикновено. Но неочаквано тя го накарала да спре.

— Не знам защо — призна тя и погледна Ана Сандберг. — Просто изгубих желание.

— И той какво направи? — попита Сандберг.

Първоначално не й обърнал внимание, но когато започнала да се противи, престанал.

— Не стана ли агресивен? Не се ли опита да ви насили?

— Не — отрече свидетелката. — Само се вкисна. Точно като малко дете.

А свидетелката, не по-малко кисела от него, си оправила пуловера, закопчала си панталона, взела си чантата и си тръгнала.

— Слава богу! Ако бях останала, сигурно щеше да удуши и мен.

„По-вероятно е друго — помисли си Ана Сандберг. — Ако се беше придържала към програмата от предишните ви сеанси, сега Линда Валин щеше да е още жива.“ После зададе обичайните въпроси за сексуалните предпочитания на Монсон. Получи отговори, каквито бяха дали всички останали жени, с които разследващите говориха.

Много харесван от жените трофей. Обича да поема инициативата при секс. Красив, силен, атлетичен, потентен, жребец, който владее всички стъпки. Пипа здраво, ако се наложи и ако партньорката поиска; открит към всякакви възможности и предложения, ако има такива. Но не и агресивен, не и с желание да причинява болка. Да не говорим за задоволяване на собствени садистични наклонности.

— Ето това е най-странното — обясни свидетелката. — Изобщо не съм предполагала, че е садист. Към мен никога не е проявявал тази своя черта — поклати глава тя.

„Защото винаги си се подчинявала на желанията му; защото никога не се е почувствал незадоволен, докато е бил с теб“, помисли си Сандберг.

„Чисто и просто не си била негов тип“, предположи пък Кнютсон.