Убийството на Линда

61

В петък, петнайсети август, точно седмица след именния ден на кралица Силвия, гръм порази криминален комисар Еверт Бекстрьом от отдел „Убийства“ към Главна дирекция „Криминална полиция“. Поне той така описа усещането пред най-близкия си приятел — криминален инспектор Ян Рогершон, — докато му разказваше за незаслуженото нещастие, което стовари върху главата му поредната откачена вещица.

— Сякаш ме порази гръм — каза Бекстрьом.

— Стига си изопачавал. Кажи си правичката: просто си бил мъртвопиян.

Всичко започна много обнадеждаващо, защото натрупаните часове извънредно работно време не му позволяваха да стъпи в службата преди понеделник. След като се отърва от онзи глупак Улсон, Бекстрьом си тръгна от управлението най-дискретно и бавно-бавно пое към хотела. В стаята се съблече, облече си чист, прясно изгладен халат, отвори първата за уикенда студена бира и когато Рогершон се появи запъхтян и зачервен като пуйка на дръвник, Бекстрьом вече беше преполовил третата бира.

— Най-сетне е петък! — Рогершон пи направо от металната кутийка — толкова беше жаден. — Имаш ли специални планове за уикенда, Бекстрьом?

— Тази вечер ще се наложи да се оправяш сам, младежо — отвърна Бекстрьом, който бе използвал скучните минути между втората и третата бира да се обади на Карин и да я покани на вечеря.

— Мацки? — попита Рогершон, който въпреки всичко не беше лош полицай.

— Първо ще хапнем в града, а после ще гледам да проветря суперсалама — обясни той и подчерта последното си намерение със стабилна глътка.

В началото всичко действително тръгна по план. Бекстрьом и неговата дама седнаха в заведение по главната улица и поляха вкусната вечеря с няколко питиета, макар той умишлено да внимаваше с консумацията на алкохол заради предстоящото събитие и от загриженост за суперсалама.

Така или иначе, в крайна сметка се озоваха в хотелската му стая и макар Карин по неизвестни причини да мрънкаше, че предпочита да слязат в бара, все пак прие да изпие малък аперитив в стаята — преди да слязат в бара и да пристъпят към същинската част, така да се каже. Колкото до конкретните часове и други обстоятелства, Бекстрьом изобщо си бе дал труда да ги запомня. Как да предположи, че ще се наложи да ги предъвква пред неколцина сухари от „Вътрешно разследване“, и то в продължение на няколко месеца?

— Искам да ти покажа нещо — Бекстрьом изстреля най-чаровната си усмивка, а после се шмугна в банята.

— Все едно, само не се бави — кисело промърмори Карин от стаята, докато отпиваше от питието си с надуто изражение.

По-бързо от Супермен, който облича костюма си в телефонна кабина, Бекстрьом извърши обратното действие: съблече се, уви чаршаф около слабините си, излезе, свали покривалото си и лъсна в цялата си прелест.

— Какво ще кажеш, маце? — попита той, глътна корема си и изпъчи гърди. Съвсем излишно впрочем, но нали човек трябва все пак да се постарае.

— Полудя ли? Веднага скрий това гнусно червейче! — кресна Карин, скочи от дивана, грабна най-безцеремонно дамската си чанта и връхната си дреха, изхвърча навън и затръшна вратата.

„Тези жени съвсем изтрещяха — помисли си Бекстрьом. — Червейче?! Какви ги дрънка тази?“

Облече се и слезе в бара. Завари само Рогершон, ухилен в едно ъглово сепаре. Понеже не му хрумваше друго, Бекстрьом седна при него и обърна няколко малки. Когато се качи в стаята си, се обади на Карин да й пожелае „лека нощ“ и да покаже, че не е от злопаметните. Ала преди дори да си е отворил устата, тя тресна слушалката. Той отново я набра, но тя явно бе изключила телефона си, защото нито тя, нито телефонният секретар проявиха признаци на живот. „Същата е като онази откачалка, която ми натресе малкият Егон“, заключи Бекстрьом.