Убийството на Линда

89

Ян Левин сънува всяка нощ. Почти всяка нощ сънува онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първото му истинско колело и баща му го научи да го кара. Но не сънуваше самия велосипед, червения „Крешент Валиант“, а лятото и деня, в който баща му неочаквано се оказа принуден да се върне в града.

Баща му не взе автобуса, а дядото на Левин дойде да го вземе с колата. Татко изглеждаше изморен.

— Ще се видим съвсем скоро — каза той и разроши косата му, но този път нещата не се върнаха към нормалния си ход.

После и дядо разроши косата му, а това беше странно, защото Левин не помнеше дядо му някога да го е правил.

— Вече ти отговаряш за къщата, Ян. Ти ще си мъжът в къщата и ще се грижиш за мама, докато татко го няма — поръча дядо му.

— Обещавам.