Убийството на Линда

34

Акцията по събирането на доброволни ДНК проби във Векшо се превърна в истински успех. Броят им наближаваше четиристотин. Специалистите от лабораторията в Линшопинг хвърлиха всичките си сили в обработване на пробите по случая „Линда“ и така успяха да докажат невинността на близо половината от включените в списъка с потенциални заподозрени.

— Как върви с колегите и бъдещите колеги? — поинтересува се Улсон.

— Добре — отвърна Кнютсон и погледна в документите си. — Разполагаме с осем проби. Всички са взети доброволно. Първите четирима вече са вън от подозрение. Двама обаче още не са дали проба.

— Вече съм обещал да се погрижа за единия. Съвсем скоро ще разполагаме и с неговата проба — вметна Улсон. — За това не берете грижа. Лично ще се погрижа — увери ги той.

— Имаме и един курсант, който не е дал проба — установи Кнютсон. — Да видим… — Кнютсон се престои, че чете в книжата си. — С Линда са били състуденти. През нощта на убийството е бил в клуба. Според списъка на Полицейската школа се казва Ерик Роланд Льофгрен.

— Неведнъж съм се мъчила да се свържа с него по телефона — обади се Сандберг.

— И успя ли? — попита Бекстрьом. „Кажи какви всъщност ги вършиш“, додаде той наум.

— Понеже е лято и той има ваканция, прецених, че просто се е отдал на почивка, а не се крие. В края на миналата седмица успях да се свържа с него. Беше във вилата на родителите си на остров Йоланд, но обеща да се обади веднага щом се върне във Векшо.

— Колко великодушно от негова страна — изсумтя Бекстрьом. — И кога ще имаме удоволствието да го видим? Наесен, когато започне училище? Най-лесно е да помолим колегите от Калмар да отскочат до Йоланд и да му вземат проба.

— Пак ще го потърся. Обещавам — каза Сандберг. — Но нека не забравяме, че молим хората за доброволно съдействие и не вземаме проби принудително. Все пак не разполагаме с никакви улики срещу него.

— Гледай да го откриеш и да обясниш на нашия млад полицейски чирак колко сериозно е положението. Иначе лично ще отида да го доведа тук и няма да го пипат с памук, а ще му източат кръв.

— Всичко ще се подреди — увери го Улсон. — Няма начин. Хайде да не се разгорещяваме заради подобна дреболия.

— Изобщо не съм разгорещен. Предайте на този боклук, че ако има намерение да става полицай, трябва да престане да се държи като обикновен хулиган, заподозрян в някоя поразия. Съветвам го най-добронамерено. Ако няма друго, чака ме работа — заяви Бекстрьом и стана от масата.

Следобед Улсон помоли Бекстрьом да поговорят на четири очи.

— Може ли да разменим няколко думи, Бекстрьом? — попита Улсон. — Нужен ми е съвет от опитен колега.

„Сигурно ексхибиционистът се е обесил, когато са му поискали проба, и сега ти искаш да поплачеш на рамото на чичо Бекстрьом.“

Проблемът обаче се оказа от друго естество. Убийството на Линда всяло сериозно безпокойство у жителите на Векшо и по-конкретно у младите жени и социалният живот на голяма група хора сериозно пострадал от този факт.

— Хората могат ли да излизат и да се забавляват, без непрекъснато да ги грози опасност от нападение? — обобщи Улсон.

— Интересен въпрос — кимна Бекстрьом. „Това надхвърля очакванията ми.“

— Много години изминаха от времето, когато ние, полицаите, можехме да гарантираме подобно нещо. Настоящите ни ресурси не стигат и за най-наложителните намеси.

„Какви са тези наложителни намеси в тази провинциална дупка! — чудеше се Бекстрьом. — При неправомерно паркиране и избягали кучета?“

— Да, положението е лошо — съгласи се Бекстрьом и въздъхна.

— С част от колегите обсъдихме различни варианти за решение и Лу измъти интересна идея.

— Нямам търпение да чуя. — Бекстрьом кимна сериозно и се наведе напред. „Едва издържам да узная какво е снесла нашата носачка!“

— Мъжете във Векшо срещу насилието над жени.

Обикновени, приятни мъже, Закрилници, така да ги наречем… които обикалят града вечерно и нощно време и посредством присъствието си в градската среда повишават усещането за безопасност. Такива доброволци могат например да придружават самотни жени до домовете им след посещения в нощни заведения — уточни Улсон.

„Какъв изобретателен начин да сваляш мацки! Дори малката Лу ще намери някой недовиждащ закрилник, когото да примами в спалнята си, а после да му предложи ужасен секс.“

— Какво ще кажеш, Бекстрьом? — попита Улсон.

— Звучи фантастично — отвърна Бекстрьом и си помисли: „Има ли граници за човешката глупост?“.

— Смяташ ли, че има опасност цялата инициатива да се възприеме като един вид гражданско обединение за самоотбрана? — попита Улсон с угрижен вид. — Или, още по-лошо, несериозни елементи да решат да използват акцията за личните си интереси?

— Не смятам, че съществува голям риск, ако проверявате внимателно постъпващите в доброволческите патрули.

„Само гледайте да не пускате такива като колегата Карлсон Секса и онзи ексхибиционист“, додаде той наум.

— Така мислиш, значи — установи с радостно облекчение Улсон. — А би ли изразил мнението си по време на следващата съвещателна среща на малката ни група?

— С готовност ще представя гледната си точка. Иска ли питане?! — увери го Бекстрьом. — Ако наистина смятате, че мога да бъда полезен с нещо — додаде скромно той.

„Изгарям от нетърпение“, помисли си иронично той.

Адолфсон и Фон Есен явно и през уикенда бяха продължили със същите усилия опитите да осветлят личността на курсант Льофгрен. Около него започнаха да се натрупват смущаващите обстоятелства. Пред свои приятели той заявил, че е имал сексуална връзка с Линда, продължила през цялата пролет чак до края на семестъра през юни.

Но като всеки млад мъж, Льофгрен много държал на свободата си и предпочел да сложи край на тайната им афера. По собствените му думи Линда започнала да му досажда и да изисква прекалено много вниманието му, а това никак не му харесвало. Двамата се разделили без особени драми, потвърди източникът на Адолфсон и Фон Есен. Льофгрен просто обяснил на Линда, че занапред ще трябва да се нареди на дългата опашка от кандидатки за сърцето му. Колкото до нейната реакция, полицаите не успяха да изровят нищо. Линда не беше споделяла с приятелките си за раздялата, а нямаше и сведения да е имала друг приятел и гадже след Льофгрен, ако, разбира се, отношенията им действително са били, каквито ги е описал той.

— Значи, казаното от него по време на разпита пред Сандберг не отговаря на истината — заключи Бекстрьом.

— Да, излъгал е — кимна Адолфсон. — Доколкото успяхме да проучим, разказите му за Линда едва ли са празни мъжки хвалби. Разговаряхме с няколко момичета, с които е спал. Льофгрен е вършал наред като зърнен комбайн. Сигурно е баджанак с половината мъже в Смоланд — заключи Адолфсон и въздъхна тежко.

— Той е последният известен сексуален партньор на жертвата — напомни Фон Есен. — Това не ни ли дава право да насочим основните си подозрения към него?

— Основните си подозрения? — възкликна Бекстрьом. — Това ни дава право да го уличим — увери го той. „Този глупав синекръвец явно все пак не е чак толкова заблуден.“ — Чудесно свършена работа, момчета — похвали ги Бекстрьом. — Ако извадим късмет, убиецът ще се окаже точно той. Какво казват мацките? Позволява ли си по-груби игрички?

— От сексуалните му подвизи лъха на кожа, латекс и вериги — отвърна Фон Есен, макар да беше роден и израснал в малко смоландско селце. — Из града хората не знаят за предпочитанията му. Пък и когато излизал да купонясва из града, не носел със себе си споменатите помощни средства, така да се каже.

Льофгрен беше млад, добре сложен, атлетичен, чаровен и изобщо много привлекателен. За скромните си двайсет и пет години явно притежаваше богат практически опит и завиден сексуален талант. Според една от полицейските информаторки Льофгрен бил живо доказателство за широко разпространеното мнение, че чернокожите мъже са много надарени и по тази причина играят главна роля в кошмарите на бледоликите си събратя.

— Роналдо е истинска секс машина — описа го информаторката и по лицето й се изписа блажена гримаса. — Ако искаш да се чукаш до припадък, няма да намериш по-добър. Неговият е огромен. И много, много дебел.

„Нужно е същото, каквото и на добър ловджия — помисли си Адолфсон, докато разговаряше с нея. — Изискват се упражнения, талант и добре заредена пушка.“

— Горе-долу като теб, Патрик — изтърси неочаквано информаторката на Адолфсон. — Но лошото при теб е, че човек започна да хлътва. Спомняш ли си как веднъж ми показа онази ловна кула, откъдето си се прицелил и си застрелял първия си лос?

— Предлагам да се придържаме към основната тема на нашия разговор — настоя Адолфсон. „И най-вече към факти, които мога да запиша в доклада си.“

Нестандартен секс? Ненормален секс? Извратен секс? Склонност да доминира над партньорката? Садистични прояви?

— С мен поне не е правил нищо такова — обясни информаторката и сви рамене. — Всички мои приятелки се скъсаха да разправят за него и ми стана любопитно. Нямала съм намерение да се омъжвам за него. Просто правихме секс. А него много го бива по тази част… Но не се съмнявам, че ако бях поискала нещо по-палаво, щеше веднага да се отзове. Със сигурност нямаше да се дърпа. Дори нямаше да се наложи да го увещавам. Щеше веднага да схване какво точно искам от него. Това си е неговата специалност.

Но, подчерта отново тя, с него не стигнали до такива неща.

— Дяволите да ме вземат, ако този не е пълен психо — с настървение произнесе Бекстрьом. „И това ще стане ясно, като преровим гардероба му“, помисли си той и усети как познатите вибрации се усилват.

Бекстрьом започна да се адаптира към новия си живот в Градския хотел във Векшо. Първоначалната скръб по Егон се уталожи изненадващо бързо и през последните дни дори не се беше сещал за него. Хотелската му стая беше винаги подредена, а леглото — оправено, след като се връщаше изморен от работа. Преди да излезе сутрин, трябваше само да не забравя да хвърли вчерашните кърпи върху пода в банята, за да принуди еколозите екстремисти от персонала да ги сменят с нови и чисти. Наближаваше и моментът отново да даде дрехите си за пране и гладене. Този път щеше да впише разноските в служебните разходи съвсем по правилника, защото дрехите му бяха пропити с пот, пролята по време на служба.

Бекстрьом бързо усвои рутината на новото си ежедневие. Още с прибирането една студена бира, после кратка дрямка, още една бира в стаята и вечеря. Преди да си легне и да се срещне със Сънчо — образователен разговор с колегата Рогершон, още няколко бири, евентуално някое и друго по-силно питие. Пикантен привкус на всекидневието му придаваха разговорите с репортерката от местното радио. Тя все се оплакваше, че той не намира време за нея, макар тя да се кълне, че няма да говорят за работа.

Така се случи и тази вечер.

— В момента програмата ми е доста натоварена — оправда се Бекстрьом.

— Само обещаваш и после нищо — въздъхна Карин. „Сигурно е дочула слуховете за суперсалама, щом е толкова навита“, предположи Бекстрьом, но в същия миг чу познатото почукване на вратата.

— Трябва да затварям — каза той в слушалката. — Изникна една работа. Дочуване.

Рогершон донесе шест кутийки студена бира и изглеждаше във великолепно настроение.

— Току-що говорих с колегите от Стокхолм — съобщи той и по мършавото му, осеяно с белези лице цъфна широка усмивка. — Разказаха ми невероятна история за Мутрата и вярвам, че колегата „Острьом“ ще я оцени по достойнство.

— Да чуем.

„Внимавай, Рогер Пияндето.“

Историята, която Рогершон му разказа, беше изпъстрена с обичайните окраски, които историите, предавани от уста на уста, получават. А конкретно тази история бе изминала дълъг път от огледалото в банята на Гранд Хотел до любопитните уши на Рогершон.

— Настанала кървава драма като онази на „Стюреплан“21, Мутрата отнесъл половината хотел — обобщи след пет минути Рогершон с доволна усмивка.

— Сигурно брадичката му се е заклещила под предпазителя, докато е почиствал оръжието си — предположи Бекстрьом. — Ако се беше случило на нас, в момента щяхме да седим на топло в Малмьо.

— Животът бил справедлив, как ли пък не — Рогершон поклати глава и наля последните капки бира от първата кутийка в чашата си.

— Когато Доли Партън започне да спи по корем — съгласи се Бекстрьом.

— Странно защо във вестниците не се появи нито ред за този инцидент.

— Може да се уреди — усмихна се Бекстрьом. — Ще помоля колегата Острьом да обсъди въпроса с някой от редовните Лешояди.