Убийството на Линда

49

Векшо, вторник, 5 август

Четиринайсетгодишното изнасилено момиче от Калмар оцеля. Състоянието й оставаше критично, но лекарите я бяха стабилизирали. От медицинския доклад стана ясно, че жертвата е щяла да умре, ако сестра й и нейната приятелка не били изплашили с появата си извършителя. Случилото се потвърди съмненията на медиите: в Смоланд, в разгара на лятната отпускарска идилия, върлува сериен убиец, който изнасилва млади жени.

Извергът първо уби Линда, няколко седмици по-късно нападна втора жена, но тя успя да се измъкне. Според експертите, цитирани от пресата, именно този негов неуспех обяснявал факта, че само седмица след това се нахвърлил върху трето момиче. Престъпният му нагон нараснал неимоверно и предпазливостта станала последната му грижа.

Професор по съдебна психология от Университета в Стокхолм, смятан за водещ специалист по извършители на серийни убийства, цитираше няколко примера за безсилието на полицията да открие, че определени жестоки престъпления всъщност представляват серия. На полицаите им липсвал по-мащабен поглед над ситуацията, били склонни да се вторачват в детайли, куцала комуникацията между отделните звена. Едната ръка не виждала какво върши другата. Разследващите пропускали целостта, закономерността, очевидното.

— С две думи, те не виждат, че царят е гол — обясни професорът от дивана на сутрешния блок в четвърти канал.

— Какво имате предвид? — попита водещият.

— Че той е гол — уточни професорът.

За пръв път през това лято медиите си бяха позволили открито да разкритикуват действията на полицията и по-конкретно действията на полицията във Векшо. Въпреки множеството открити улики убийството на Линда Валин си оставаше неразкрито. Още по-лошо: позовавайки се на анонимни източници от полицията, медиите пишеха, че досегашното разследване не е дало никакъв резултат. Макар от убийството да бил изминал почти месец, следствието тъпчело на едно място.

Деветнайсетгодишната девойка, която замалко да стане втората жертва на изнасилвана, отново направи изявление пред вестниците. Полицаите отказали да повярват на показанията й и вместо да преследват извършителя, подложили жертвата му на тормоз. Цената за тази грешка платила следващата жертва. В коментарите към уводните статии веднага се заговори за скандална небрежност и разследващата група по делото „Линда“ се видя принудена да посвети почти цялото си време на проблеми, които повечето от разследващите смятаха за нелепи.

В деня преди тези публикации началникът на Областното управление в Калмар се свърза с колегата си от Векшо и предложи да сформират съвместен специален отряд. Убийство и две изнасилвания в рамките на месец, а последното престъпление говорело в подкрепа на предположението, че извършителят съвсем скоро пак ще нападне. Началникът във Векшо отначало реагира доста уклончиво, но обеща незабавно да обсъди въпроса с ръководителя на предварителното следствие по делото „Линда“ и после да се обади на колегата си от Калмар.

Комисар Улсон постави въпроса като първа точка от дневния ред на сутрешната оперативка във вторник. Самият той бил отворен към различни варианти.

— Вие какво мислите? — попита той и огледа присъстващите. — Лично аз съм склонен да вярвам, че изнасилвачът на двете жени е бил един и същ, защото описанията им се припокриват.

— А дали същият извършител е убил и Линда? — намусено се обади Бекстрьом.

— Проблемът е, че не разполагаме с негово описание — предпазливо отвърна Улсон.

— Да, но това е единственото, което ни липсва. Съвсем скоро ще хванем убиеца на Линда. Моля всички, на мнение, че Линда е пуснала мъж, изрисуван с татуировки, в дома си в три през нощта, да вдигнат ръка.

— Извини ме, че те прекъсвам — Левин се прокашля внимателно. — Лекарите успяха ли да вземат проба от семенната течност на изнасилвача в Калмар?

— Да — потвърди Сандберг.

— В такъв случай съвсем скоро ще се изясни дали той е убил Линда — заключи Левин.

— Да — съгласи се Сандберг и по лицето й се изписа оживление.

— Колкото до двете изнасилвания, не виждам с какво бихме могли да помогнем на колегите от Калмар, освен да им изпратим снимките, които показахме на нашата потърпевша, за да ги покажат на пострадалото момиче.

— Вече е уредено — отвърна Сандберг с още по-бодър вид.

— Добре. Свършили сме отлична работа — установи Левин. — Сътрудничество между полицейски звена като по учебник.

— А ти какво мислиш, Левин? — настоя да узнае Улсон. — За евентуална връзка между случаите?

— Обикновено избягвам да се произнасям по такива въпроси. Но понеже ме питаш, ще ти кажа, че според мен убиецът на Линда не е същият тип, който е изнасилил клетото момиче в Калмар. Лабораторните анализи ще го потвърдят. За други евентуални връзки едва ли е нужно да се безпокоим.

При последните си думи той, кой знае защо, кимна към Ана Сандберг.

— Да се надяваме, че си прав. — Улсон поклати угрижено глава. — Дълбоко се надявам да е така, както казваш.

Преди да закрие оперативната, Улсон възложи на Сандберг, Саломонсон, Фон Есен, Адолфсон и още двама полицаи от разследващата група да проучат обстойно и в сътрудничество с Калмар евентуални връзки между убийството на Линда, опита за изнасилване във Векшо и изнасилването в Калмар. Освен това се ангажира лично да се свърже с колегите от VICLAS и от ГИПИ, за да се запознае и с тяхната експертна гледна точка.

След като нещата се поуспокоиха и най-близките опечалени се оттеглиха в търсене на връзки между случаите, Бекстрьом огледа останалата част от бойните си редици.

— Е? Как вървят любимите ни списъци с ДНК проби? Имаме ли достатъчно клечки с тампони?

Левин се върна в стаята си. Ева Сванстрьом го последва.

— Проверката на телефонния номер на майката ще отнеме няколко дни. Служителят от „Телия“ ми обясни, че актуалният им регистър съдържа информация само за последните две години — обясни тя.

— Но данните за предходните години все пак фигурират някъде, нали? — попита Левин и усета познали прилив на безпокойство.

— Да, но щяло да отнеме няколко дни, докато ги изровят.

— Добре тогава.

„Няколко дни не са чак толкова много, а и проверката вероятно няма да покаже нищо интересно — помисли си Левин. — Както и повечето изстрели в тъмното.“