Убийството на Линда

48

Сънищата зачестиха. Сънищата за онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първия му истински велосипед и баща му го научи да го крака. Ала тази нощ главната роля бе отредена не на червения „Крешент Валиант“, а на родителите му.

През онова чудновато лято отпускът на баща му сякаш нямаше свършване. По едно време Ян не издържа и го попита: докога ще си в почивка, тате?

Баща му придоби някак особен вид, но после се разсмя, погали го по главата и всичко се върна постарому.

— Докато те науча да караш колело, момчето ми — отвърна той. — Ще ти отделя колкото време се наложи, а работата няма да ми избяга.

После пак разроши гальовно косата му.

Онова лято беше истинско циганско лято, а с всеки изминал ден баща му все повече заприличваше на циганин: мършав, почернял от слънцето, със силно опъната по лицето кожа.

— Приличаш на истински циганин, тате — каза му веднъж Ян.

— Нищо чудно. Я виж какво хубаво време случихме — отвърна баща му.

Една нощ се събуди от някакъв шум. Тихичко се спусна по стълбите от таванското помещение и когато слезе долу, завари баща си и майка си в кухнята. Майка му седеше в скута на татко му, с гръб към Ян. Беше провесила ръце на врата му и заровила глава в гърдите му. Татко му обгръщаше талията й с едната си ръка, а с другата я милваше по косата.

— Всичко ще се подреди — шепнеше той. — Всичко ще се оправи.

Родителите му не го видяха. Той се промъкна на пръсти обратно в стаята си на тавана, легна си и пак заспа.

Сутринта, на закуска, всичко беше както обикновено.

— Готов ли си, Ян? — попита татко му и остави чашата с кафе. — Ще се поразходим ли с Валиант?

— Винаги съм готов, тате — отвърна Ян.

После се събуди.