Убийството на Линда

75

Бекстрьом явно беше решил да не сдава поста до последната минута и не остави никакъв избор на Левин. Все пак Левин се чувстваше длъжен да го осведоми за новостите по случая. След като възрастната свидетелка посочи Монсон като мъжа до откраднатия сааб, подозренията срещу него излязоха извън сферата на неподплатени хипотези или нищо незначещи случайности. И понеже Левин напоследък, незнайно как, беше поел по нощните пътеки на колегата Бекстрьом, реши да поговори с него на четири очи — в стаята на Бекстрьом, преди закуска в петък сутринта.

Бекстрьом тъкмо си беше взел душ и го посрещна розов като прасенце сукалче, с леко зачервени очи и в отлично настроение.

— Сядай. Само да си обуя панталона. Ако ти се пие биричка, вземи си от минибара — додаде щедро той.

Левин отклони предложението и бързо му изложи най-важното в новосъздалото се положение. От смайване Бекстрьом забрави да си обуе панталона.

— По дяволите, Левин. Май се натъкнахме на златна мина.

„Ние?“, Левин сподави дълбоката си въздишка и всичко тръгна постарому.

Щом приключиха с обсъждането на личността на Монсон и на евентуалната му причастност към убийството на Линда Валин, Левин предложи да говорят с прокурора още следобед, защото разполагат с доказателства, достатъчни да го привикат без призовка, щом прокурорът издаде постановление. Откраднатият автомобил и свидетелката, която посочи снимката на Монсон, следвало да са достатъчни. Все пак ставаше въпрос за убийство.

— Днес е отишъл на работа, затова най-добре да го приберем, когато си тръгва.

— За нищо на света — възрази Бекстрьом и поклати глава. — Този тип е мой. Ще направим друго…

„И кога този тип стана твой?“, зачуди се Левин, докато слизаше за закуска малко по-късно.

Щом влезе в управлението, Бекстрьом веднага извика доверениците си в кабинета си да им разпредели задачите. Левин, Кнютсон, Торѐн и Сванстрьом, подкрепена от Сандберг, ще разучат всичко около предполагаемия извършител Бенгт Монсон. Няма да оставят дори камък на мястото му. Рогершон ще се занимава със задачи, които не са строго формулирани, и ще се отчита директно на Бекстрьом, докато последният ръководи и разпределя задълженията и, разбира се, покровителства подчинените си. И този път той не пропусна да им даде ценни наставления:

— В момента е много важно да си мълчим. Нито дума извън тази стая. Не забравяйте какво ви казах: Улсон и Монсон са първи дружки. Да ме вземат дяволите, ако Улсон не е замесен по някакъв начин. Споменем ли му дори бегло за подозренията си, веднага ще хукне да изпее всичко на Монсон. А какво е в състояние да измисли онзи негодник, дори не смея да си помисля.

— Бях останал с впечатлението, че ще се прибираш към Стокхолм, Бекстрьом — възрази Левин. „Колко изискано се изразяваш“, додаде той наум.

— И дума да не става. Никой няма да напуска кораба, преди да сме се добрали до сушата.

— Ще ми е интересно да разбера какво си намислил — настоя Левин.

— Да поставим Монсон под дискретно наблюдение, за да не пречука още някого. Кажи на Адолфсон и на онзи глупав синекръвец, че искам да говоря с тях. И то веднага — уточни той и, кой знае защо, изгледа настойчиво Левин.

— Разбира се, Бекстрьом — отвърна Левин. „Нито дума извън тази стая.“

— Монсон, Бенгт Аксел — каза временно изпълняващият длъжността полицейски инспектор и барон Гюстаф фон Есен малко по-късно, когато двамата с Адолфсон седяха в кабинета на Бекстрьом. — Той не е ли един от скъпите ни Закрилници в града?

— Именно — потвърди Бекстрьом. — До един са сексуални маниаци.

„Синекръвецът май не е чак толкова малоумен“, прецени той.

— Същият, дето окървави униформата ти, Адолф. Спомням си, че записах неговото име сред имената на другите замесени — установи Фон Есен и кимна леко към гореспоменатия.

— Вече си успял да нашляпаш онзи сладур? — доволно попита Бекстрьом и изгледа въпросително Адолфсон. „Пред бъдещето на това момче няма граници.“

— Не беше съвсем така — възрази Адолфсон и разказа на Бекстрьом за ареста пред „Макдоналдс“ на главната улица преди три седмици.

— Ти какво направи с униформата? — просъска Бекстрьом и изгледа Адолфсон с необичайно присвити очи дори като за Бекстрьом.

— Избърсах кръвта и закачих униформата в гардероба — отвърна Адолфсон. — Не ми остана време да я предам. Човекът не ми приличаше на наркоман и просто я закачих в гардероба си — обясни той и сви рамене.

— Какво чакаме, по дяволите? — попита възбудено Бекстрьом и скочи от мястото си.

Пет минути по-късно лично той занесе униформата на Адолфсон в лабораторията на Еноксон.

Преди това обаче поиска от криминалиста обещание да запази всичко в тайна и чак после му разясни за какво става въпрос. Бекстрьом подчерта, че е абсурдно да осведомяват Улсон. За съжаление, редица мистериозни обстоятелства представяли Улсон в най-добрия случай като сериозен риск за разследването, а вероятно и по-лошо.

— Моите уважения, Бекстрьом, но не ми се вярва да е чак толкова зле — възрази Еноксон, докато оглеждаше униформата на Адолфсон под светлината на силна лампа — Зарежи тази работа, Енок — скастри го Бекстрьом със своя любезен маниер. — Има ли достатъчно кръв?

Да, ако кръвта по униформата действително е на Монсон и не се е смесила с друго вещество, чийто състав Енок не може да идентифицира, защото, подлагайки материята на лабораторен анализ, има опасност да замърси допълнително засъхналата кръв. Ако тези условия са изпълнени, има достатъчно количество кръв за ДНК анализ и за други изследвания, които да изяснят интересуващото ги в случая.

— Кога ще имаме резултати? — попита Бекстрьом.

Според Еноксон — в началото на следващата седмица, и то, при условие че не съществуват законови пречки, които напоследък оглавяват програмата. Според Бекстрьом обаче не можели да чакат толкова много — все пак според колегите от ГИПИ ставало въпрос за сериен убиец, а и полицията разполагала с ограничени ресурси да наблюдава заподозрения.

— Зарежи тази работа. Да не мислиш, че ще рискувам извергът да избие половината Векшо?

— Ще видя какво мога да направя — въздъхна Еноксон. — Ако им изпратим годна проба, може да ни дадат предварително заключение в рамките на едно денонощие. Но да не забравяме, че сега са почивни дни. Ти нямаше ли да си заминаваш за Стокхолм?

— Почивни дни ли? В момента издирваме убиец, Енок — процеди Бекстрьом. „Не мърдам оттук“, помисли си той.

— Щети се обадя след час — въздъхна Еноксон.

След като Бекстрьом отнесе униформата на Адолфсон, за да я обсъди насаме с Еноксон, Фон Есен и Адолфсон започнаха наблюдението на обекта, Бенгт Монсон. Първо помолиха млада полицайка от разузнаването да се обади на служебния телефон на Монсон и да попита за възможностите за финансиране на театрален проект, подготвян от млади жени с чуждестранен произход. Докато колежката им провеждаше този разговор, двамата паркираха цивилния си автомобил на разстояние от общинската сграда така, че да имат изглед към входа. След четвърт час колежката им се обади на мобилния на Фон Есен да докладва. Тя не само успяла да разговаря с Монсон; той дори звучал „страшно любезен“ и проявил „огромен интерес“ към проекта. Дори предложил да се срещнат веднага, за да го обсъдят на четири очи.

— Какво впечатление ти направи той? — поинтересува се Фон Есен.

— Загорял е. И то здраво. Сигурно искаше да провери дали съм толкова привлекателна, колкото предполага гласът ми. Обадете се, ако ви дотрябвам за друго — каза тя и се изкикоти.

„Само това липсваше“, помисли си Фон Есен.

— Какво каза малката Кайса? — полюбопитства Адолфсон, след като колегата му приключи с разговора.

— Май се е навила на Монсон.

— Че тя на кого не е навита? — отвърна Адолфсон и, кон знае защо, изведнъж се вкисна.

— Не чак на всички — възрази Фон Есен с невинно изражение. Беше присъствал на служебното парти преди два месеца.

Еноксон положи огромни усилия и накрая една колежка от Линшопинг се предаде и обеща да се заеме с анализа. Понеже и бездруго била дежурна през уикенда, щяла да намери време да изпълни молбата на Еноксон. Но можел да забрави за едното денонощие. Ако образецът от пробата пристигне до няколко часа, ако е годен за анализ и ако не се случи нищо непредвидено, Еноксон можел да разчита на резултат най-рано в неделя предобед. Най-късно — в неделя следобед.

След дълги увещания, обещания за допълнително възнаграждение и свободни дни, Еноксон успя да склони и един млад колега да измине двайсет мили и да занесе пробата до Линшопинг, макар че предстоеше уикенд. След като униформата на Адолфсон замина за Линшопинг, Еноксон си вдиша дълбоко три пъти и се обади на Бекстрьом. „Дано се отървем по-скоро от дребния дебелак“, помисли си той, макар да беше много миролюбив по природа.

— В неделя предобед — простена Бекстрьом. — Тези в Линшопинг работят ли въобще? Само аз ли бачкам в тази проклета система?

— Най-рано в неделя преди обяд — уточни Еноксон.

— Не съм глух — сопна се Бекстрьом и явно тресна слушалката, защото се появи сигнал за свободна линия.

„Толкова ли е трудно да кажеш едно обикновено «благодаря»?“, запита се Еноксон, докато набираше Улсон, за да го осведоми какво става. Все пак Улсон оглавяваше предварителното следствие, но — както неведнъж досега — се свърза с гласовата поща и му остави съобщение.

— Здравей, Улсон, обажда се колегата Еноксон. Всъщност няма нищо спешно. Ако искаш, знаеш как да се свържеш с мен. Приятен уикенд — пожела Еноксон, който, съвсем откровено казано, изобщо не възлагаше големи надежди на окървавената униформа, както впрочем и на останалите теории на Бекстрьом.

Копнееше да се прибере у дома при любимата си съпруга и домашния уют в смоландския селски район.