Убийството на Линда

26

Рано сутринта в деня на френския национален празни, четиринайсети юли, началникът на Главна дирекция „Криминална полиция“ се обади на шефа на областното управление във Векшо и се държа много нахално.

Шефът на областното управление всъщност стана рано, закуси, разгъна удобен шезлонг под приятната сянка зад красивата вила, подпря го на високия каменен цокъл, настани се и най-спокойно започна да чете вестника си, докато отпиваше от чаша с домашен малинов сок с много лед. Долу, на кея, съпругата му се беше проснала като писия и си печеше гърба. „Жените и мъжете сме толкова различни“, помисли си с умиление той и в същия миг мобилният му телефон звънна.

— Обажда се Нюландер — сухо се представи началникът. — Открихте ли го?

— Разследването тече с пълна сила, но при последния ми разговор с колегите още не го бяха заловили.

— По улиците на Сконе се разхожда психопат със зареден автомат. Изпратих всички налични барети да го хванат. Без да се усетим, попаднахме в ситуация „код червено“. И понеже ти и така наречените ти колеги явно още не сте си размърдали задниците, ще се наложи да направя още едно преразпределение, за да изпратя хората ми във Векшо.

— Разбирам те, но в момента… — понечи да се оправдае областният началник.

— Направихте ли си поне труда да проверите дали извършителят е един и същ? — прекъсна го ШГДКП.

— Не те разбирам.

— Толкова ли е трудно да схванеш какво те питам? — изръмжа Нюландер. — Разстоянието между Лунд и Векшо не е голямо, а в света, в който аз живея, убийства в толкова близки градове са доста съмнително съвпадение.

— Убеден съм, че някой от колегите е проверил дали има връзка — отвърна областният началник. — Ако искаш…

— Острьом там ли е? — попита неочаквано ШГДКП.

— Тук ли? — попита областният началник. „Сигурно има предвид Бекстрьом — предположи той. — Но какво ще прави той във вилата ми?“ — Не — отговори той. — Аз съм извън града. Просто съм си взел телефона — уточни той.

— Извън града ли?

— Да — потвърди областният началник, но преди да продължи, чу сигнала за свободна линия.

Кнютсон и Торѐн явно не бяха прекарали целия уикенд в киното. След сутрешната оперативка се появиха в кабинета на Бекстрьом да му съобщят последните си находки.

— Замислихме се над думите ти, че не е изключено убиецът да е от нашите редици, Бекстрьом — подхвана Кнютсон.

— Или бъдещ колега.

— Давайте по-направо — подкани ги Бекстрьом. „Пълни идиоти!“

Според Кнютсон и Торѐн теорията за полицай съвсем не била лишена от основания. Американските криминални хроники сочели, че голяма част от тамошните серийни убийци примамвали жертвите си, представяйки се за служители на реда. Според същите източници най-известният маниак в съвременната криминална история бил Тед Бънди.

— Няма по-сигурен начин да спечелиш доверието на младо момиче — каза Кнютсон.

— От това, да се представиш за полицай — поясни Торѐн.

— Предлагам да започнем с истинските полицаи, които имат криминални прояви. Така поне ще се убедим, че версията за мним колега, вмъкнал се в дома на бъдещ колега посред нощ, е доста несъстоятелна — додаде кисело Бекстрьом. „Кретени такива!“

И сред истинските полицаи имало доста съмнителни типове. Ако човек се върнел малко по-назад във времето, обясниха Ханс и Фриц, нямало как да пропусне печално известния в цяла Швеция убиец в Хурва, или Туре Хедин, полицай, който убил единайсет души, след като го отстранили от работа след постъпило оплакване от приятелката му, че я закопчава с белезници.

— Ти сигурно си спомняш този случай, Бекстрьом. Убийствата са станали по твое време, през 1952 година — невинно предположи Кнютсон.

— Хайде да се придържаме към настоящето — раздразнено настоя Бекстрьом.

— В такъв случай разполагаме с имената на десет настоящи и бъдещи колеги — обобщи Торѐн и му подаде списък, набран на компютър.

— Шестима от тях са били в клуба през нощта, когато убиха Линда — допълни Кнютсон. — Тримата са колеги, а другите трима — курсанти. Двама от тях се явиха, дадоха ДНК проба и вече са вън от подозрение.

— Имената им са зачеркнати и отбелязани отстрани с чавка — поясни Торѐн.

— Но ги включихме в списъка, за да е пълен.

— Все тая. А другите четирима? Защо не сте им взели проба?

Кнютсон и Торѐн не можеха да отговорят на този въпрос. Съдейки по кратките разпити, които колежката Сандберг провела с всички тях, в три часа, когато убиецът се появил в жилището на Линда, те се намирали в клуба. В показанията си единственият непроверен чрез ДНК курсант заявил, че си е тръгнал оттам малко след четири. Бил сам и директно се прибрал вкъщи в трезво състояние. Колкото до тримата колеги от списъка, те останали, докато заведението затворило. Сбогували се пред изхода и всеки тръгнал към дома си. Като се остави настрана дали са били пияни и така нататък, тримата излезли от заведението някъде към пет часа.

— Да ме вземат дяволите! Те да не са педали? — възкликна бурно Бекстрьом.

— Какво имаш предвид? — попита Торѐн.

— Така е поне според разпитите — обади се Кнютсон. — Тоест те твърдят, че са си тръгнали в пет призори.

— Четирима колеги си тръгват заедно от нощен клуб? Вие двамата малоумни ли сте?

— Единият е курсант. Той си е тръгнал пръв — уточни Торѐн. — Но разбирам какво имаш предвид.

— На мен такова нещо никога не ми се е случвало — подчерта Кнютсон. — Но тук все пак сме във Векшо.

— Не се и съмнявам. Да ви питам друго… — подхвана Бекстрьом. — Показахте ли този списък на Сандберг?

Съдейки по едновременно и ритмично поклащащите им се глави, Кнютсон и Торѐн не го бяха показали. Основната причина за това се кореняла в останалите четири имена в списъка.

— Те какви са ги надробили? — попита Бекстрьом и хвърли око на списъка. Нито едно от имената не му звучеше познато.

Кнютсон поясни, че те представлявали своеобразен миш-маш. Първият работел в „Охранителна полиция“ в съседната община, но на няколко пъти го командировали във Векшо като инструктор по стрелба в Полицейската школа. Преди две години една от курсантките подала оплакване срещу него заради сексуален тормоз: писма и телефонни обаждания с обичайните неприлични предложения. Само месец по-късно обаче оттеглила оплакването и напуснала школата. Когато колегите от „Вътрешно разследване“ се свързали с нея, отказала да сътрудничи и разследването срещу инструктора по стрелба било прекратено. Той впрочем продължил да работи в школата и до месец май бил на стрелбището.

— Описват го като много ценен колега и добър инструктор — обясни Кнютсон. — Но е ясно, че… — той сви рамене.

Случаят с втория местен полицай, срещу когото подали оплакване, датирал отпреди пет години. Тогава съпругата му, вече бивша, го обвинила в домашно насилие. После обаче оттеглила оплакването и историята отшумяла.

— Все пак го отстранили от служба за около месец, докато траело разследването. Но после с помощта на профсъюза си издействал парично обезщетение от работодателя. Впрочем вече са разведени. Говоря за полицая и съпругата му — додаде Торѐн.

— И с какво се занимава той в момента? — попита Бекстрьом. „Всички жени са еднакви.“

— Върнал се е на работа, естествено — отвърна Кнютсон с изненада.

— Следващият! — нареди Бекстрьом. „Радвам се да го чуя.“

Третият колега работел през свободното си време като треньор на младежки отбори по футбол, хокей, хандбал и хокей на трева. На млади години самият той бил изявен отборен състезател. Участвал в националното първенство по футбол на Швеция, играел хокей на лед във втора дивизия. Та въпросният поел футболен отбор с девойки на възраст между 13 и 15 години. Родителите на едно от момичетата подали оплакване срещу него, задето неколкократно разголил интимните си части пред дъщеря им. Случило се в съблекалнята след тренировка по време на едноседмичен тренировъчен лагер, на който присъствали и част от родителите на футболистките.

Историята се разчула бързо и дори се озовала на афишите на жълтите издания. Но разследващите не успели да намерят доказателства за провиненията на треньора и не се стигнало до процес. Момичето, което го обвинило в тормоз, напуснало отбора и заедно с родителите си се преместило в друг град. Уличеният в сексуален тормоз катета и треньор прекратил треньорската си кариера въпреки силната подкрепа от страна на младежи и родители. След повече от половин година в болнични той все пак се върнал на работа в управлението и в момента заемал длъжност със строго административни функции.

— Много тъжна история — отбеляза Торѐн. — Наложило се да му отнемат служебното оръжие заради опасения, че може да се застреля, след като жена му го напуснала и отвела децата.

— Последният? — попита Бекстрьом. „Така, значи — помисли си той. — Жена му отвела децата.“

— Последният е един малко по-просто устроен колега, ако мога да се изразя така — подхвана Кнютсон с истинско оживление. — Накратко, преди две години годеницата му подала оплакване срещу него. Тогава работела във фризьорски салон в Алвеста на няколко мили оттук. Както се казва, не е била единствената, пострадала от него. Колегите му лепнали прякора Карлсон Секса или Кале Секса.

— Името му е Карл Карлсон — поясни Торѐн.

— И с какво е ядосал годеницата си? — поинтересува се Бекстрьом. „Явно е готин тип.“

— Според потърпевшата колегата Карлсон я закопчавал с белезници, докато правели секс, и то със служебни белезници — обясни Кнютсон.

— Кошмар! — ухили се Бекстрьом. — Нямал ли е лични?

Кнютсон и Торѐн обясниха, че това не личало от предварителното разследване, в което и те взели участие. Там се споменавали само полицейски белезници. Впрочем разследването било прекратено. Фризьорката се преместила в Гьотеборг и по последни данни отворила собствен салон и се сгодила за друг. За всеобщо учудване колегата Карлсон я последвал половин година по-късно и в момента работел в участъка в гьотеборгското предградие Мьолндал.

— Разговарях с колега от Гьотеборг, който знаеше отлично кой е Карлсон Секса. В момента нашият човек работел в патрулните коли и продължавал да се подвизава под прозвището Кале Секса. Не е изневерил на името си, така да се каже.

— И какво е правил през лятото? Освен че е чукал в несвяст? — попита Бекстрьом.

— Взел си е отпуск около Мидсомар — отвърна Торѐн.

— Веднага да лапне памучето — нареди Бекстрьом. — Не ми звучи като тип, когото Линда би харесала, но по-добре да направим една излишна проверка, отколкото да допуснем фатален пропуск. Искам да вземете проби и от четиримата в кръчмата — добави той. — Също от инструктора по стрелба, от домашния насилник и от ексхибициониста. Всички да дадат проба. Изобщо не ми пука какво мисли по въпроса мадам Сандберг… И още нещо — спря ги Бекстрьом, преди да са се изнизали от кабинета му. — Погрижете се да вземете проба и от онзи дебел поляк.

— Колегата Левин се е нагърбил с този въпрос. Измислил е как да убеди прокурора — обясни Торѐн.

„Левин? — изненада се Бекстрьом. — Сигурно онази палавница Сванстрьом го е насъскала.“

След неприятния разговор с шефа на Главна дирекция „Криминална полиция“, началникът на управлението във Векшо поседя известно време, потънал в размисли. Нюландер явно съвсем беше излязъл от релси. След като умува още няколко минути по въпроса, той слезе до пристана да види как е жена му.

— Да не заспиш на слънце, скъпа? Нали си сложи слънцезащитен лосион? — попита загрижено той.

Жена му само махна с ръка и поклати глава. „Бедничката, изглежда скапана“, помисли си той.

Обади се на Улсон да го пита дали са проверили за евентуална връзка между трагедията, разиграла се в Сконе, и зловещото убийство във Векшо. Улсон окачестви обаждането му като забавно съвпадение, защото той тъкмо възнамерявал да звънне на началника и да го осведоми, че още сутринта се свързал с колегите от Сконе, за да поиска повече информация. Очаквал подробни сведения до края на деня.

— Радвам се да го чуя — отвърна началникът.

„Улсон е непоклатим като скала — помисли си той, след като затвори. — Като една от онези одялани от природните сили скали на остров Готланд, макар че е смоландец. Той стоически изтърпява всички стихии“, помисли си началникът на областното управление във Векшо с почти поетическо вдъхновение.

Бекстрьом повика в кабинета си колежката Сандберг, макар че тя беше започнала да му омръзва.

— Заповядай, седни — подкани я той и й посочи свободен стол. — Искам да вземем ДНК проби от колегите, които са били в нощния клуб, и от онзи курсант.

Сандберг, разбира се, имаше възражения. „Всички жени са еднакви“, помисли си Бекстрьом. При по-внимателно заглеждане и този екземпляр започна да му изглежда поувиснал оттук-оттам.

— Нито един от тях не е излизал от заведението преди четири часа сутринта — поясни Сандберг. — Ще се убедиш в това, ако прочетеш протоколите за разпитите ми. Освен това през онази вечер аз бях в клуба и разговарях и с четиримата. Когато си тръгнах към четири, тримата колеги останаха в заведението, а курсантът си тръгна малко по-рано. Преди това мина дори да ми каже чао.

— Аха, ясно — кимна умислено Бекстрьом. — Но не разбирам какво общо има това с нашия случай.

— Според обсъжданото на сутрешната оперативна и ти, и Еноксон споделяте мнението, че извършителят се е появил в дома на Линда някъде към три през нощта — установи Сандберг.

— Не можем да сме сигурни — възрази Бекстрьом. — Чичо доктор се ограничи със заключението, че жертвата е починала между три и седем.

— Но нали убиецът се е омел при идването на пощальона в пет? — не се предаваше тя. — Ако е дошъл в дома й след четири, не би имал време да извърши всичките гадости, които установихме.

— Не сме сигурни кога е напуснал местопрестъплението. Досега всичко е само в сферата на предполагаемото. Погрижи се всички да дадат проби. Доброволно и възможно най-скоро.

— Разбрано, Бекстрьом — кимна Сандберг и го изгледа сърдито.

— Чудесно. Ще ни трябват и пробите на още трима.

„Колегите от Гьотеборг ще вземат проба от онзи сексохолик“, реши той.

— На кои трима? — погледна го напрегнато Сандберг.

— На Андершон, Хелстрьом и Клаесон — изброи Бекстрьом. — Имената говорят ли ти нещо?

— Боя се, че може да възникне сериозен проблем. Надявам се, осъзнаваш, че съществува голям риск Клаесон да посегне на живота си, ако го въвлечем в тази история.

— Точно затова е най-добре да му дадем шанс да изчисти името си от подозрение колкото се може по-скоро. Така няма да слуша как всички шушукат злобно зад гърба му по коридорите.

След лек обяд, състоящ се от зелена салата, риба, сушени домати и бутилка минерална вода, началникът на управлението във Векшо премисли всичко и взе решение. Звънна на свой стар познат, който в момента работеше в Отдела за защита на конституцията в Сепо19.

— Никак не ми е лесно да говоря за това — започна той. След десет минути вече бе разказал всичко.

— Изглеждаше направо извън релси — обобщи началникът на областното управление.

Неговият познат изрази задоволство, че се е обърнал към него. Без да обясни защо, той заяви, че информацията, която е получил, е важна за службата, интересна и значима от гледна точка на опазването на демокрацията.

— Най-добре би било да напишеш всичко това на няколко реда — каза служителят от Сепо. — Ние, разбира се, ще третираме документа като класифицирана информация. За това не бери грижа.

— Едва ли е добра идея — колебливо отвърна началникът във Векшо. — Надявах се разговорът ни да е достатъчен. Избрах да се обадя лично на теб, защото се познаваме.

— Разбирам отлично — увери го неговият познат с почти сърдечен глас. — Не се притеснявай. Краткият ни неофициален разговор е достатъчен.

— Добре. Стане ли напечено, аз, разбира се, ще застана зад думите си — увери го началникът във Векшо.

— Да, да, в това изобщо не се съмнявам — увери го онзи с още по-сърдечен глас.

След като се сбогуваха, началникът от Векшо слезе до пристана да провери дали жена му не е заспала на слънце. Опасенията му се потвърдиха. Но пък се беше обърнала на другата страна.

Междувременно служителят от Сепо изключи диктофона, свързан към телефона му, извади дискетата, даде я на секретарката си и я помоли незабавно да стенографира разговора и да го принтира.