Цитадела (2 част)

CXVI

(Бележки за по-късно: Берберските изгнаници, които не искат да работят, лягат на земята. Невъзможно действие.

Аз обаче налагам не действия, а структури. И правя дните различни. И подреждам хората в йерархия и създавам повече или по-малко красиви жилища, за да събудя завист. И създавам повече или по-малко справедливи правила, за да предизвикам различни реакции. И не мога да проявя интерес към справедливостта, защото тук тя означава да оставя в застой това съвършено мъртво блато. И ги заставям да приемат моя език, понеже моят език има смисъл за тях. И тук съществува само система от условности, с помощта на които искам да досегна, както у слепия глухоням, човека, изцяло приспан у тях. Така ти парваш слепия глухоням и му казваш: „огън“. И всеки път, когато го парваш, му казваш: „огън“. И си несправедлив към отделната личност, понеже го опарваш. Ала си справедлив към човека, тъй като казвайки му „огън“, ти го просвещаваш. И ще дойде денят, в който кажеш ли му „огън“, без да го опариш, той веднага ще си дръпне ръката. И това ще е знак, че се е родил.

И ето ги обвързани въпреки волята им в абсолюта на една мрежа, която не могат да оценят, тъй като тя просто е. Къщите са различни. Ястията са различни. (И въвеждам празника, чиято същност е да се стремиш към един ден и от този момент да съществуваш, „и аз ще ги подложа на усуквания, напрежения и образи. И, разбира се, всяко напрежение е несправедливост, защото не е справедливо този ден да се различава от другите.“) И празникът ги кара да се отдалечават или да се приближават към нещо. А къщите — повече или по-малко красиви — да печелят или да губят. И да влизат, и да излизат. И аз ще начертая бели линии през лагера, за да има опасни зони и зони на сигурност. И ще въведа забраненото място, където човек бива осъден на смърт, за да ги ориентирам в пространството. И ето че ще бъдат създадени гръбначни прешлени на медузата. И тя ще проходи, което е възхитително.

Човекът разполагаше с един изпразнен език. Ала езикът отново ще бъде като юзда за него. И ще има жестоки думи, способни да го разплачат. И ще има звучни думи, които ще озарят сърцето му.

„Аз улеснявам за вас нещата…“ и всичко е загубено. Не заради богатствата, а защото те вече не са трамплин за каквото и да е, а спечелени запаси. Ти си сгрешил не като си дал повече, а като си изисквал по-малко. Ако повече даваш, трябва повече да изискваш.

Справедливост и равенство. И ето я смъртта. Ала братството се намира само в дървото. Тъй като не бива да бъркаш брак и общност, която е човешка смесица без бог над нея, нито оросяване, нито мускулатура, и следователно гниене.

Защото те се бяха размесили поради това, че са живели в тотално равенство, справедливост и общност. То е покой на разбърканите билярдни топки.

Хвърли им зърно, което да ги погълне в несправедливостта на дървото.)