Цитадела (2 част)

CXXXIX

Пак дойде при мен оня пророк с тежък поглед, който ден и нощ таеше свещена ярост в душата си и на всичко отгоре беше кривоглед:

— Редно е — рече ми той — да ги принудим да правят жертви.

— Несъмнено — отвърнах му, — защото е добре част от техните богатства да се удържа от запасите им, като от това леко обедняват, но се обогатяват от смисъла, който богатствата ще придобият тогава. Понеже те не струват нищо за тях, ако не са заели място в едно лице.

Но той въобще не слушаше, изцяло погълнат от яростта си:

— Добре е — говореше той — те да потънат в покаяние…

— Разбира се — отговорих му, — защото поради липсата на храна през дните на поста ще познаят радостта да се върнат към нея, или пък ще се солидаризират с гладуващите по принуда, или ще се обединят в Бога, закалявайки волята си, или просто ще се предпазят от прекалено напълняване.

Тогава яростта взе връх у него:

— Добре е най-напред те да бъдат наказани.

И аз разбрах, че той понасяше човека само окован във вериги на одър, лишен от хляб и светлина на дъното на тъмница.

— Защото е редно да изкореним от тях злото.

— Рискуваш всичко да изкорениш — отвърнах му. — Не е ли за предпочитане, вместо да изкореняваме злото, по-скоро да умножаваме доброто? И да измислим празници, които облагородяват човека? И да го облечем в дрехи, в които няма да е толкова мръсен? И по-добре да нахраним децата му, за да могат да се разхубавят от ученето на молитвата, без да се съсредоточават върху болките в стомаха си?

Защото не става въпрос да поставяме ограничения на благата, дължими на човека, а да спасяваме силовите полета, които единствени влияят на качеството му, и лицата, които единствени говорят на ума и сърцето му.

Годните да ми построят лодки ще изпратя да плават на своите лодки и да ловят риба. А годните да пускат кораби на вода ще изпратя да пускат кораби на вода и да завладеят света.

— Значи желаеш да ги поквариш чрез богатствата!

— Нищо от това, което е готов запас, не ме интересува и ти нищо не си разбрал — рекох му аз.