Цитадела (2 част)

CLXXXI

Водех вътрешен спор за това, че можех да заведа моя народ до светлината на истините само чрез делата, не чрез думите. Тъй като е важно животът да се гради като храм, за да придобие облик. И какво щеше да правиш със съвсем еднакви дни, като подредени един до друг камъни? Ала когато остарееш, казваш: „Аз празнувах празника на моите предци, възпитавах синовете си, после им дадох съпруги, после няколко, вече изградени, които Бог ми прибра — защото той изчерпва силите им за своята слава, — благочестиво погребах.“

Защото и с теб е така, както с чудесното зърно, което издига земята до ранга на химн и го поднася на слънцето. После ти издигаш това жито до ранга на светлина в погледа на любимата, която ти се усмихва, после тя оформя в теб думите на молитвата. И щом засея семена, и с тях значи вече е така, както с една прочетена вечерна молитва. И аз съм този, който върви бавно, разпръсквайки житото под звездите, и не мога да преценя своята роля, ако си остана късоглед, забил нос в него. От семето ще покълне клас, класът ще се превърне в човешка плът, и от човека ще произлезе храмът в прослава на Бог. И ще мога да кажа за житото, че то има силата да съединява камъните.

За да стане земята светилище, достатъчна е една крилата семчица, предоставена на волята на ветровете.