Цитадела (2 част)

CLXXII

Ти ще разчетеш в настоящето съществото, в което се превръщаш. Ще го изкажеш. То ще придаде смисъл на хората и на човешките дела. Няма да изисква нищо от тях в настоящия момент освен това, което те дават и вече са давали вчера. Нито повече смелост, нито по-малко смелост, нито повече жертви, нито по-малко жертви. Изобщо не става въпрос да ги възхвалявам пред теб, нито да заклеймявам каквато и да е част от тях. Нито първоначално да променям нещо у тях. Става дума само да ги изкажа пред теб. Защото от същите техни късове ти можеш да изградиш някаква желана от теб конструкция. И те желаят този словесен изказ, понеже не знаят какво да правят със своите късове.

Но ти ставаш господар на всеки, когото изразяваш. Защото добиваш власт над този, който е търсел своя обект, когато въобще не е намирал своя път или своето решение. Тъй като човекът е подвластен на духа.

Ти ги преценяваш не като съдия, а като бог, който властва. Ти намираш мястото им и ги заставяш да се самопостигнат. Останалото ще дойде от само себе си. Защото си създал устоите на съществото. Отсега нататък то ще се храни и ще превръща в свое останалото от света.