Цитадела (2 част)

CLI

Това ми напомня майсторите на гвоздеи и дърводелците, които, под предлог, че корабът е съединяване на дъски с помощта на гвоздеи, настояваха да ръководят строежа му и насочването на кормилото му в морето.

И грешката беше винаги една и съща и се състоеше в погрешния подход. Корабът съвсем не се ражда от коването на гвоздеите и от рязането на дъските. Коването на гвоздеи и рязането на дъските се раждат от влечението към морето и израстването на кораба. Корабът се развива през тях и ги усвоява, както кедърът усвоява камъните.

Дърводелците и майсторите на гвоздеи трябва да гледат към дъските и гвоздеите. Те трябва да познават дъските и гвоздеите. Любовта към кораба в техния език трябва да стане любов към дъските и гвоздеите. И аз няма да тръгна да ги разпитвам за кораба.

Същото е и с тези, които съм натоварил със събирането на данъците. Няма да тръгна да ги разпитвам за стъпките на една цивилизация. Нека ми се подчинят благоразумно.

Защото изобретя ли по-бърз платноход и променя ли формата на дъските и дължината на гвоздеите, ето че техниците ми започват да роптаят и да негодуват. Аз разрушавам според тях същината на кораба, който се е крепял преди всичко на техните дъски и гвоздеи.

Но той се крепеше на моя копнеж.

А изменя ли нещо във финансите и следователно в събирането на данъците, ето че онези там започват да роптаят и да негодуват, тъй като аз съм съсипвал империята, която се крепяла на тяхната рутина.

Всички те нека млъкнат.

А пък аз ще ги почитам в замяна. Щом веднъж богът е слязъл дори при тях, няма да тръгна да ги съветвам как да коват гвоздеи или как да режат дъски. Строителят на катедрали, от стъпало на стъпало, въодушевява скулптора да му влее своя възторг. Но той не се бърка и не отива да му дава съвети за формата на една определена усмивка. Тъй като тук става дума за утопия и за построяване света наопаки. Да се занимаваш с гвоздеите значи изобретяваш един бъдещ свят. Което е абсурдно. Или да подчиняваш на дисциплината онова, което е изцяло извън обсега на дисциплината. Точно тук се проявява редът на учителя, който съвсем не е редът на живота. Ще дойде времето на дъските и гвоздеите. Понеже ако се занимавам с тях преди тяхното стъпало, аз напразно се моря по един свят, който изобщо няма да се роди. Тъй като формата на гвоздеите и на дъските ще се очертае от тяхното износване срещу реалните неща в живота, които сами ще се явят на майсторите на гвоздеи и на дърводелците.

И колкото по-властна бъде моята принуда, която е вдъхнато у хората влечение към морето, толкова по-малко ще се проявява моята тирания. Защото никаква тирания няма в дървото. Тиранията се проявява, когато поискаш чрез сокове да изградиш дървото. А не когато дървото усвоява соковете.

Винаги съм ти го казвал: да създаваш бъдещето значи преди всичко и изключително да промисляш настоящето. Както и да създаваш кораба значи изключително да създаваш влечението към морето.

Тъй като изобщо — и никога — не съществува логичен език, за да минеш от материалите към това, което е стойностно за теб и стои над материалите, нито за да обясниш империята чрез дърветата, планините, градовете, реките и хората, или меланхолията на твоето лице от мрамор чрез съответните линии и обеми на носа, брадичката и ушите, или вглъбеността на твоята катедрала чрез камъните, или имението чрез съставните му части, или — по-просто — дървото чрез минералните сокове. (И тиранията се поражда от това, че в стремежа си да извършиш едно невъзможно дело ти се дразниш от провалите си, прехвърляш вината за тях върху другите и се ожесточаваш.)

Изобщо не съществува логичен език, понеже не съществува и логическа връзка. Дървото не се ражда от минералните сокове, а от семчицата.

Единственият подход, който има смисъл, но е съвършено неизразим с думи, понеже се родее с чистото творчество или с отзвука, е този, който те заставя да преминеш от Бог към предметите, които са получили от Него смисъл, цвят и подтик. И за теб империята изпълва с тайна власт дърветата, планините, реките, стадата и урвите, и жилищата на империята. Пламенното усърдие на скулптора изпълва с тайна власт глината или мрамора, катедралата придава смисъл на камъните и прави от тях хранилища на безмълвие и дървото усвоява минералните сокове, за да ги укрепи в светлината.

И аз познавам два типа хора, говорещи ми за нова империя, която трябва да се основе. Този тук, който е човек на логиката и гради чрез разума. А пък аз наричам неговия акт „утопия“. И нищо няма да се роди, защото няма нищо в него. Същото е с онова лице, оформено от учителя по скулптура. Тъй като ако творецът може да бъде умен, то творението въобще не се създава от ума. И този човек неизбежно ще се превърне в безплоден тиран.

И другият, одухотворен от нещо силно и неоспоримо, на което не би могъл да даде име. Той може и да не е умен — както пастирът или както дърводелецът, — тъй като творението въобще не се създава от ума. И си омесва глината, без да знае какво точно ще извлече от нея. Резултатът не го задоволява: натиска с палец наляво. После натиска с палец надолу. И лицето му все повече изразява задоволство от нещо, което въобще няма име, но натежава в него. Лицето все повече заприличва на нещо, което съвсем не е лице. И аз дори не зная какво тук значи „да прилича“. И ето че това оформено лице, което е получило една неизразима прилика, е надарено със силата да пренася в теб онова, което е одухотворявало скулптора. И ти си свързан, както е бил свързан той.

Защото този тук въобще не е действал, воден от разума, а от духа. И затова ще ти кажа, че не разумът, а духът направлява света.