Цитадела (2 част)

CLX

„И тъй, казвах си, не съществуват крепостни стени. Ако тези, които построих, служат на моята власт, значи са последица от властта ми. Ако служат на моята устойчивост, значи са последица от устойчивостта ми.“ Ала не наричаш „крепостна стена“ кожата на каймана, ако той е мъртъв.

А чуеш ли някоя религия да се оплаква, че хората изобщо не се оставят да ги завладее, можеш само да се посмееш. Религията трябва да поглъща хората, а не хората да й се подчиняват. Ти не упрекваш земята, че не е създала кедър.

Мислиш, че тези, които ходят да проповядват някоя нова религия, щом я разпространяват по света и причисляват хората към нея, то е заради шума, който вдигат, заради ловкостта на шарлатанското хвалене на стоката им или заради излишната им врява? Но аз премного слушах хората, без изобщо да проумея смисъла на езика. А той се състои в това: да пренесе от другия в теб нещо силно, което е нова гледна точка и се стреми да се захранва от само себе си. Има думи, които хвърляш като семена, обладаващи силата да усвояват земята и да я организират в кедър. И, разбира се, ти би могъл да посадиш маслина и да я организираш в маслина. И едното или другото дърво ще процъфтява, възпроизвеждайки се от само себе си. И, разбира се, в растящия кедър ще чуеш вятърът да свири все по-силно. И ако породата на хиените се размножава, ще чуеш лаят на хиените все повече да изпълва нощта. Ще ми кажеш ли все пак, че шумът на вятъра в листата на кедъра извиква соковете на земята, или магията на лая на хиените превръща в хиена плътта на дивите газели? Плътта на хиените получава попълнение от плътта на газелите, плътта на кедъра получава попълнение от соковете на камъните. Вярващите в новата ти религия получават попълнение от неверниците. Ала никой никога не е определил чрез езика дали езикът не обладава силата да поглъща.

И човек поглъща, когато изразява. И ако аз те изразявам, ти ставаш мой. Неизбежно ставаш аз. Защото твоят език отсега нататък съм аз. И затова казвам за кедъра, че той е език на камъните, защото през него камъните стават шепот на ветровете.

Но кой освен мен ти предлага дърво, в което да се превърнеш?

И тъй всеки път, когато бях свидетел на човешко действие, аз въобще не се стараех да го обясня чрез шума на фанфарите му — понеже ти може и да ги ненавиждаш и да ги отхвърлиш — нито чрез действието на жандармите му, понеже те могат да помогнат за оцеляването на един умиращ народ, но не и да градят. И аз ти говорих за силните империи, които обезглавяват заспалите часовои, от което ти погрешно заключи, че силата им е почерпена от тяхната строгост. Защото слабата империя, ако обезглавява там, където всички спят, е само кръвожаден палячо, а силната империя изпълва поданиците си със своята сила и проявява нетърпимост към съня на пост. Не се стараех да обясня човешките действия даже с изречените думи или мотиви, или доводи на разума, а с неизразимата власт на нови и плодотворни структури, каквото е това лице от камък, което си гледал и което те променя.