Цитадела (2 част)

CLIV

Ужасяваха ме държавните чиновници в моята империя, понеже се показваха оптимисти:

— Така е добре — казваха. — Съвършенството е непостижимо.

Разбира се, че е недостижимо съвършенството. То няма друг смисъл освен този на пътеводна звезда. То е посока и стремеж към нещо. Но само движението напред е важно и не съществуват запаси, сред които можеш да си седнеш. Защото тогава загива силовото поле, което единствено ти вдъхва живот, и ето те като труп.

И ако някой пренебрегне звездата, значи иска да си седне и да заспи. И къде ще седнеш? И къде ще заспиш? Аз не познавам никакво място за почивка. Защото определено място те възпламенява, когато то е обект на твоята победа. Но едно е бойното поле, където вдъхваш тази нова победа, друго е постелята, в каквото го превръщаш, когато искаш да живееш от победата.

С коя паметна творба сравняваш своята, за да останеш удовлетворен от нея?