Цитадела (2 част)

CXLVI

А на тези, които не разбираха моите принуди, отговорих:

— Вие приличате на детето, което познава само една форма на делва и приело я за абсолютна, не разбира по-късно, ако смени жилището си, защо истинската делва от дома му е била деформирана и изкривена. Така и ти, виждайки в съседната империя да изковават човек, различен от теб, който чувствува, мисли, обича, тъгува и мрази по различен начин, се питаш защо там деформират човека. Оттам идва твоята слабост, понеже никога няма да спасиш архитектурата на храма си, ако не знаеш, че тя е крехък рисунък и е победа на човека над природата. И че някъде има подпорни греди, стълбове, арки и колони, за да я крепят.

И не усещаш тегнещата над теб заплаха, понеже в чуждото творение виждаш само резултата от краткотрайно заблуждение, и не разбираш, че е застрашен навеки да изчезне един човек, който никога вече няма да се роди отново.

Мислеше, че си свободен и се възмущаваше, когато ти говорех за моите принуди. В действителност те не изхождаха от някакъв видим жандарм, а бяха още по-непреодолими поради това, че са незабележими както вратата в стената, която въпреки че те заставя да заобиколиш, за да излезеш, не ти се струва оскърбление към свободата ти.

Ала поискаш ли да видиш появата на силовото поле, което създава устоите ти и те принуждава се движиш и да чувствуваш, мислиш, обичаш, тъгуваш и мразиш по такъв начин, а не по друг, разгледай внимателно корсета му около твоя съсед, там, където то започва да действа и тогава ще можеш да го усетиш.

В противен случай то ще остане завинаги непознато за теб. Тъй като падащият камък не усеща на силата, която го тегли надолу. Един камък тежи само неподвижен.

Тъкмо когато се съпротивяваш, ти опознаваш онова, което те движи. И за понесения от вятъра лист вече не съществува вятър, както за освободения камък вече не съществува тежест.

И затова ти не виждаш удивителната принуда, която тегне над теб и би излязла наяве, както стената, само ако ти дойде наум например да опожариш града.

Както не се показва наяве по-обикновената принуда на езика ти.

„Всеки кодекс е принуда, но невидима.“