Цитадела (2 част)

CIX

Тъжно е да наблюдаваш, разбира се, че тази, която е нежна и наивна, изпълнена с доверчивост и свян, може да се окаже застрашена от цинизма, егоизма или коварството, което ще злоупотреби с тази крехка прелест и това доброволно доверие, и някога може да пожелаеш тя да е по-опитна. Но не става въпрос да желаеш момичетата от твоя край да са недоверчиви, опитни и скъперници на дарове, защото, създавайки ги такива, ти ще си разрушил онова, което твърдеше, че закриляш. Всяко качество, несъмнено, съдържа ферментите на своето разпадане. Щедростта рискува да се отврати от паразита. Свенливостта рискува да бъде помрачена от грубияна. Добротата рискува да се огорчи от неблагодарността. Ала ти, за да го избавиш от естествените опасности в живота, ти пожелаваш един вече мъртъв свят. И запрещаваш да се издигне храм, който да е красив, от ужас пред земетресенията, които биха разрушили един красив храм.

Тъй че увековечавам момичетата, които ти оказват доверие, въпреки че единствено те биха могли да бъдат измамени. Ако крадецът на жени грабне някоя, ще страдам от това в сърцето си. И ако желая да имам добър войник, приемам риска да го загубя във война.

Тъй че откажи се от противоречивите си желания.

Толкова е вярно, че още веднъж постъпката ти беше абсурдна. Както и че, възхитен от очарователното лице, което обичаят по вашия край е създал, ти си започнал да ненавиждаш обичая, който ти се струва принуда, и то понеже той всъщност е причина за самопостигане! И след като си разрушил обичая си, следва, че си разрушил това, което твърдеше, че спасяваш.

И в действителност от страх пред просташката бруталност и лукавството, които заплашват благородните души, ти си принудил тези благородни души да се показват по-груби и по-лукави.

Знай, че ненапразно обичам това, което е застрашено. Съвсем не е за оплакване, че при скъпоценните неща е така. Понеже точно в това намирам едно условие за тяхното качество. Обичам верния приятел в изкушенията. Защото ако няма никакво изкушение, не съществува вярност и аз нямам приятел. И приемам да паднат неколцина, за да придадат стойност на другите. Обичам храбрия войник, изправен под куршумите. Защото ако няма храброст, вече нямам войници. И приемам да умрат неколцина, ако чрез смъртта си те създават благородството на другите.

И ако ти ми донесеш съкровище, искам да е тъй крехко, че вятърът да може да го разнесе.

Обичам в младото лице това, че е застрашено от старост, а в усмивката — че една моя дума може лесно да я превърне в сълзи.