Цитадела (2 част)

CXXVIII

Питаш ме: „Защо този народ приема да падне под робство, вместо да продължи борбата до последния човек?“

Уместно е да правим разлика между саможертвата от любов, която е благородна, и самоубийството от отчаяние, което е жалко или банално. За саможертвата е потребен бог като имението, човешката общност или храма, той приема поверената част, за която ти се заменяш.

Неколцина могат да приемат смъртта заради всички, дори когато смъртта е безполезна. А тя никога не е безполезна. Защото разхубавява другите и очите им стават по-ясни, а духът — по-обширен.

Кой баща не ще се изтръгне от прегръдката ти, за да се хвърли в бездната, погълнала сина му? Ти не ще можеш да го задържиш. Но нима ще пожелаеш да потънат заедно? Кой ще се обогати с живота им?

Честта е сияние не на самоубийството, а на саможертвата.