Цитадела (2 част)

CLII

Ето, казах ти: „Ако не става дума за слепи роби, всички мнения се срещат у всички хора. Не че хората са непостоянни, а затова, че тяхната съкровена истина е истина, която не намира в думите дреха по своята мярка. И ти е потребно малко от това, малко от онова…“

Тъй като ти опрости нещата, свързани със свободата и принудата. И се люшкаш от едното към другото, понеже истината не е в нито едно от двете, нито помежду им, а извън тях. Но по каква случайност би могъл да обхванеш в една-единствена дума твоята съкровена истина? Това са празни кутии. И в името на какво онова, което ти е потребно, за да се извисиш, би могло да се съдържа в една празна кутия?

Ала за да бъдеш свободен със свободата на певеца, който импровизира на струнния инструмент, не трябва ли най-напред да упражня пръстите ти и да те обуча в песенното изкуство? Което е война, принуда и издръжливост.

И за да бъдеш свободен със свободата на планинеца, не трябва ли да си упражнявал мускулите си, което е война, принуда и издръжливост?

И за да бъдеш свободен със свободата на поета, не трябва ли да си упражнявал мозъка си и изковал стила си, което е война, принуда и издръжливост?

Не си ли спомняш изобщо, че условията за щастието никога не са търсене на щастието? Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Щастието, когато си създал нещо, ти е дадено като награда. И условията за щастието са война, принуда и издръжливост.

Не си ли спомняш, че условията за красотата никога не са търсене на красотата? Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Красотата, когато си завършил творбата си, й е дадена за твоя награда. И условията за красотата са война, принуда и издръжливост.

Същото е и с условията за твоята свобода. Те не са подаръци на свободата. Щеше да седнеш, незнаейки накъде да тичаш. Свободата, когато от теб са изтръгнали човек, е награда за този човек, който разполага с една империя, за да се упражнява. И условията за твоята свобода са война, принуда и издръжливост.

С риск да предизвикам възмущението ти ще ти кажа и това, че условията за твоето братство съвсем не са твоето равенство, понеже братството е награда и равенството се постига в Бог. Така е и при дървото, което е йерархия, ала къде виждаш някоя част да доминира над другата? Така е и при храма, който е йерархия. Ако е построен върху своята каменна основа, той се свързва в своя ключов камък на свода. И как щеше да узнаеш кой от двамата взема връх над другия? Какво е генерал без армия? Какво е армия без генерал? Равенството е равенство в империята и братството им е дадено като награда. Защото братството съвсем не е правото да се говори на „ти“, нито да се ругае. И аз казвам, че твоето братство е награда за твоята йерархия и за храма, който изграждате един чрез друг. Тъй като съм го срещал в семействата, където бащата беше почитан и където големият брат закриляше най-малкия. И където най-малкият се доверяваше на големия. Сгряващи бяха тогава техните вечери, техните празници и техните завръщания. Но ако те са разпръснати материали, ако никой вече не зависи от другия, ако те просто се блъскат с лакти и се смесват като билярдни топки, къде виждаш братството им? Щом някой от тях умре, заместват го с друг, понеже въобще не бил потребен. Искам да узная къде си и кой си, за да те обикна.

И ако съм те изтръгнал от морските вълни, от това повече ще те обичам, тъй като съм отговорен за живота ти. Или ако съм бдял и съм полагал грижи за теб, когато си бил болен — или ако си мой стар слуга, който ми е помагал като лампа, или пазачът на моите стада. И аз ще дойда при теб да пия от твоето козе мляко. И ще получа от теб и ти ще дариш. И ти ще получиш и аз ще даря. Но нямам какво да кажа на оня, който злобно се провъзгласява за равен на мен и не иска нито да зависи в нещо от мен, нито аз да завися от него. Обичам само този, чиято смърт ще разкъса сърцето ми.