Цитадела (2 част)

CLXV

— Те намират нещата — казваше баща ми, — както свинете намират трюфелите. Защото има неща за намиране. Те обаче не ти служат за нищо, понеже ти самият живееш от смисъла на нещата.

Но те не намират смисъла на нещата, тъй като не трябва да намираш смисъла, а да го сътворяваш.

Ето защо ти говоря.

— Какво съдържат тези събития? — питаха баща ми.

— Те съдържат — отговаряше той — лицето, което аз съм оформил от тях.

Защото винаги забравяш времето. Обаче времето, през което ще си повярвал в някоя лъжлива новина, във висша степен ще те определи, защото тя ще покълне като семе и ще се разклони. И после, дори да видиш грешката си, ти ще си се променил. И ако изкажа пред теб едно или друго твърдение, ти ще откриеш всички знаци за него, всички доказателства, ще провериш чрез съпоставка всички сведения. Същото се отнася за жена ти, ако ти кажа, че те мами. Ще откриеш, че е кокетка, което е истина. И че излиза по всяко време, което също е вярно, но ти не беше го забелязал. И ако след това поправя лъжата си, все пак структурата остава. От лъжата ми винаги нещо остава, защото тя е била гледна точка, за да откриеш съществуващи истини.

И ако кажа, че гърбавите разпространяват чумата, ти ще се ужасиш от броя на гърбавите. Защото изобщо не беше ги забелязал. И колкото по-дълго ми вярваш, толкова по-упорито ще ходиш по дирите им. Остава после да узнаеш броя им. А аз точно това исках.