Цитадела (2 част)

CXXXI

Защото аз преобразявам света за вас, както детето своите три камъчета, ако им придам различни стойности и им отредя друга роля в играта. И действителността за детето не се съдържа нито в камъчетата, нито в правилата, които са само благоприятен капан, а единствено в пламенното усърдие, породено от играта. И то преобразява камъчетата в замяна.

И какво щеше да правиш с твоите предмети, с твоята къща, с твоята любов и с шумовете за ушите ти, и с образите за очите ти, ако те не се превръщат в материали за моя невидим дворец, който ги преобразява?

Ала тези, които не намират никакво удоволствие в притежаваните предмети поради липса на империя, която да ги одухотвори, се настройват срещу самите предмети. „Как става така, че богатството не ме обогатява?“, оплакват се те и изчисляват, че трябва да го увеличат, защото съвсем не е достатъчно. И накупуват други, които още повече ги задръстват. И ето че се ожесточават в отегчението си. Не знаят, че търсят нещо друго, тъй като не са го срещали. Срещали са някого, който е изглеждал тъй щастлив, четейки своето любовно писмо. Те се надвесват над рамото му и видели, че радостта му извира от черни букви върху бяла страница, заповядват на робите си да се упражняват на бяла страница в хиляди съчетания на черни знаци. И ги бият заради несполучливия талисман, който прави човека щастлив.

Защото у тях няма нищо, което заставя предметите да откликват един на друг. Те живеят в пустинята на своите безразборно разхвърляни камъни.

Ала идвам аз и с тях съграждам храм. И същите камъни ги изпълват с блаженство.