Цитадела (2 част)

CLXI

Нощта дойде и аз изкачих най-високото възвишение в местността, за да погледам как спи градът и угасват наоколо, сред мрака на всемира, черните петна на моите станове в пустинята. Исках да разуча нещата, като знаех едновременно, че войската ми беше сила в ход, градът — сила, затворена като погреб, и че през този образ на стегната около своя полюс войска беше на път и изграждаше корените си друг образ, за който още нищо не можех да зная, свързвайки по различен начин същите материали, и се мъчех да разчета в нощта знаците на това тайнствено зараждане, не с цел да го предвидя, а за да го направлявам, понеже всички, освен часовоите, отидоха да спят. И почиват оръжията. Но ето че ти си кораб в реката на времето. И над теб премина утринната светлина, обедната и вечерната, като времето на мътенето, придвижвайки малко напред нещата. После безмълвният порив на нощта след потъването на слънцето. Нощ, добре намаслена и отдадена на сънищата, защото единствени постоянно се възобновяват действията, които се извършват от само себе си — като плът, която се възстановява, сокове, които се преработват, рутинната стъпка на часовоите — нощ, предоставена на слугините, тъй като господарят е отишъл да спи. Нощ за поправянето на грешките, понеже последиците им се пренасят обратно в деня. И аз през нощта, когато съм победител, отлагам за утре моята победа.

Нощ на гроздовете, които очакват гроздобера, запазени от нощта, нощ на отложената жътва. Нощ на обкръжените врагове, чиято капитулация ще приема само денем. Нощ на раздадените карти, но играчът е отишъл да спи. Търговецът е отишъл да спи, но е предал паролите на нощния пазач, който обикаля безспир. Генералът е отишъл да спи, но е предал паролите на часовоите. Капитанът е отишъл да спи, но е предал паролата на кормчията, и кормчията връща Орион, който се разхожда сред мачтите, там, където трябва. Нощ на предадените пароли и на отложените творения.

Но същевременно нощ, когато може да се играе нечестно. Когато мародерите крадат плодовете. Когато пожарът завладява хамбарите. Когато предателят завладява цитаделите. Нощ на силните кънтящи викове. Нощ на подводните скали за кораба. Нощ на посещенията и на чудесата. Нощ, когато се пробужда Бог — крадецът, — защото тази, която си обичал, може напразно да чакаш да се събуди!

Нощ, когато чуваш пукането на прешлените. Нощ, чиито прешлени винаги съм чувал да пукат като незнайния ангел, когото усещам разпръснат сред моя народ и който един ден трябва да бъде освободен…

Нощ на приетите семена.

Нощ на Божието търпение.